Костов, Симеон и Станишев изливаха парите от приватизацията в партийни каси

Любомир Владимиров

 За 16 години са приватизирани 99,18% от предвидените за раздържавявани предприятия или 65,49% от всички държавни фирми, пише в последния си отчет Агенцията по приватизация. През нея са изтъргувани 60,33% от предвидените за продажба фирми. През центъра за масова приватизация - 22,08%. Останалите 16,77% са продадени от министерствата, които са им били принципали.
В Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) към 30 юни 2009 г. - датата на последния доклад, публикуван на сайта на институцията, са предоставени за наблюдение 6 878 договора. От тях само 51 са развалени. АСК има задължението да събере 294 млн. лв. 36% от тях - 105,8 млн. лв., представляват просрочени вноски по договорено разсрочено плащане. Останалите над 188 млн. лв. или 64% са дължимите неустойки за забавата.
Плащанията обаче не са само в пари, а и в компенсаторни инструменти. В левове компенсаторките са за над 29 млн. В долара - над 11 млн. "Всички приети плащания за периода 01.04.2009г. - 30.06.2009г., възлизат на 478 073 лева и 260 232 долара, в т. ч.  46 042 лева и 11 долара авансови плащания", пише в отчета на агенцията към 30 юни миналата година.
Очевидно ефективността в работата на АСК е далеч от възложената й по закон. Както се казва, с тази събираемост всичките около 60 служители на агенцията трудно си изкарват заплатите и режийните разноски на сградата, в която се помещават.

През юни 1999 г. металургичният завод "Кремиковци" стана собственост срещу 1 долар на българската фирма "Дару металс" на Валентин Захариев. Шест години по-късно заводът е преподаден за милиони долари на индийския милионер Прамод Митал, а две години по-късно става ясно, че голяма част от активите му са разпродадени, а производството е изпаднало в дълбока кома.
Криминално-политическите събития от изминалата седмица показаха по какви точно причини ДАНС не са проявили отговорност и не са провели разследвания относно "БТК" и  "Кремиковци". Арестуването на Алексей Петров и бандата му обаче е обнадеждаващ знак, че справедливостта може да възтържествува.

Две приватизации -
на Жан Виденов и
на Иван Костов,
една цел - грабеж
През 1992 г. е приет Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и създадена Агенцията за приватизация. Процесът обаче така и не тръгва. Няколко години по-късно през 1995-1996 г. по време на управлението на Жан Виденов Центърът за масова приватизация извършва продажба на държавни предприятия чрез инвестиционни бонове. С чиста съвест можем да кажем, че точно тогава започна да се изпълнява отлично планирания икономически грабеж на десетилетието в България, а защо не и на века. Така да се каже, делото на Виденов е достойно продължено от най-бандитската част от раздържавяването - ускорената приватизация на Иван Костов. Той развърта такъв алъш-вериш, че стряска дори и комунистите, които още преди 10 ноември 1989 г. са решили да продадат на свои хора най-апетитните хапки от българската икономика.
2002 година. На власт вече са НДСВ и ДПС. Те ознаменуват нагазването в приватизацията с нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Съгласно него целият процес по продажбата на държавното участие в предприятията е съсредоточен в Агенцията за приватизация. Общинската собственост се продава от създадените специално за целта местни агенции за раздържавяване. По същото време се създаде и Агенцията за следприватизационен контрол, чиято функция е да контролира изпълнението на задължения на новите собственици, поети с приватизационните договори за продажба.
Каквото е оцеляло от Иван Костов мигом е сложено на тезгяха за продан от Симеон и Ахмед Доган и техните свити, наречени българско правителство. Прозвучават финалните акорди на разграбването на собствеността, градена десетилетия с труда, знанията и финансовите лишения на нашите родители. От този период статистиката ще отчете: най-голям брой на приватизираните предприятия и продадени обособени части са в сферата на промишлеността, търговията, земеделието, строителството и туризма.
"Блестящи" примери на разграбването - като се почне от Виденов, мине се през Костов и се стигне до Симеон-Доган - са сделките за електроразпределителните дружества, "Параходство МБФ", БТК, "ТЕЦ Бобов дол",  "Нефтохим", "Соди - Девня", "СОМАТ", "Арсенал", "Асарел медет", "МДК", курортния комплекс "Албена" и други. Десетилетия наред тези предприятия представляват гръбнака на българската икономика.
Всички знаем какво се случи с тях - продажба за жълти стотинки, източване на скритите по разни пера пари на държавните фирми, съкращения, изхвърляне на улицата на стотици хиляди безработни, разпродаване на имуществото на безценица,  препродажба на предприятията на офшорни компании, безхаберно управление и фалит.
Тъжният край на българската индустрия можеше да бъде избегнат, ако контролът по изпълнението на приватизационните договори беше изряден. Той обаче съвсем не бе такъв, независимо, че НДСВ и ДПС създадоха специална структура за това - Агенция за следприватизационен контрол. Справка в отчетите на институцията сочи, че АСК начислява стотици милиони левове глоби на купувачите, но с нулева събираемост. Агенцията роди и поредния абсурд в българския правен мир - начисляват се глоби на новите собственици за неизпълнение на ангажиментите за инвестиции и модернизация, съдът ги признава за виновни, но пари не постъпват в бюджета. Как ли? Използвана е вратичка в българското законодателство - приватизаторът регистрира акциите и банковите си сметки извън страната и държавата не може да наложи запор на сметки в чужбина.

Нова фаза в
раздържавяването - продажба и контрол
в една структура
През последните 15 години нагледно ни беше показано, че приватизацията не е най-удачния начин за привличане на чуждестранни инвеститори и чрез нея не може да се съживи българската икономика. Затова по волята на новото мнозинство бяха изведени на дневен ред в парламента промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. В него се предвижда сливане на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол. Новата структура ще се казва Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. С цел да се намалят разходите за издръжката на институцията ще бъде намален численият състав на управителните органи на новата структура.
На нея се възлагат много надежди. Например да отговори с доказателствен материал на въпросите кои хора от СДС/ДСБ, БСП, ДПС и НДСВ се обогатиха от раздържавяването; къде са парите от правитазацията; участват ли те в създаването на партийни еднодневки и политически мутанти като РЗС и много други.
Бъдещето на приватизацията в България е предопределено от самия факт, че почти не е останало нищо за раздържавяване. Тази година кабинетът планира да завърши 65 приватизационни сделки. От тях 15 пакета от дружества с над 50% държавно участие и 50 миноритарни пакета. Очаква се продажбата на "Топлофикация-София", на "Булгартабак холдинг", на ВМЗ, на "Кинтекс", на "Слънчев бряг" и други.
В държавния бюджет за 2009 г. бяха предвидени приходи от приватизация от 225 млн. лв. Във финансовия разчет за 2010 г. - 201,5 млн. Това означава, че от раздържавяването в хазната трябва да влязат за две години 426,5 млн. лв.
 

Много са купували, малцина са плащали

По данни на Агенцията по приватизация за 16 години - от 1993 г., когато е приет първият закон за приватизация у нас, до 2009 г. са сключени 9448 броя сделки. По тях са договорени плащания за 6,095 млрд. долара. Поети са задължения на предприятията за 1,095 млрд. долара, но реално са изплатени към датата на сключването на договора 96,7 млн. долара. Това означава, че в държавния бюджет са влезли едва 8,8% от договорените суми. Договорени са инвестиции за 6,096 млрд. долара. Колко са реализирани е друг, ама съвсем друг въпрос. Очебиен е изводът, че много са купували, малцина са плащали.
Структурата, създадена, за да контролира Агенцията по приватизация, също някак не сработи. Вместо да гарантира огромни приходи в хазната, Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) се превърна в институция, която гарантира на купувачите на държавни фирми, че никога няма да платят договореното. Тя се превърна в извор на парадокси, които обезсмислиха съществуването й. Така например в последния доклад на институцията е записано, че органите по стария приватизационен закон - Агенцията по приватизация и министерствата, отказват да дадат информация за 341 сделки. Те са за продажба на преференциални пакети акции или дялове, за които не е било необходимо и не са сключвани договори в писмена форма. Въпреки многократно изискваната от страна на АСК първична информация, включваща заверени копия от съответните документи за осъществяването и условията по прехвърлянето на тези дялове и акции, такава към настоящия момент не е предоставена", пише в един от докладите си АСК. Това означава, че държавата отказва да даде данни за около 4% от продажбите. И това е само официалната част. Закономерно няма данни за колко сделки от АСК са си затворили очите и давностният срок за протестиране в съда е изтекъл. Или пък са измисляни други хватки, за да не се плаща.
Очакванията на обществото са, че всичко отново ще бъде заметено под килима, както десетилетия наред е било до сега. Справедливостта би била възстановена, ако се направят проверки как АСК е контролирала плащат ли редовно купувачите.

 

Знаковите сделки

За всички, които не участват пряко в процеса, не спира да стои на дневен ред въпросът: Защо цялата икономика на България беше съсипана по начин, по който и една война не може? Вероятно след години ще стане ясно какви са били движещите мотиви на българските правителства до 2009 г. да съсипят граденото 50 години.
Неуспешният опит на Жан Виденов да стартира раздържавяването чрез Центъра за масова приватизация даде основание на Иван Костов да обяви, че са нужни радикални мерки за стимулиране на процеса. В резултат на това той ускори процеса с т. нар. РМД - работническо-миниджърски дружества, в които работниците и част от мениджърите напълно отсъстват. Странни формирования, създадени в 12 без 5 от процеса на раздържавяване, изкупиха едни от най-добрите предприятия у нас. Те бяха надлежно източени, оборудването им нарязано на скрап и продадено.
Изцяло на чужденци беше продаден финансовият сектор на България. Процесът беше започнат от вицепремиера от кабинета на Иван Костов - Петър Жотев, който продаде "Булбанк", ДСК, ОББ. И довършен от Милен Велчев от царското правителство, който изтъргува Пощенска банка, "Биохим" и дори целия външен дълг на страната ни.
Днес в политическото пространство и извън него се чуват само недомлъвки как точно е станала приватизацията у нас. Твърди се, че след неуспешния опит на Жан Виденов да направи "народна приватизация", западните посолства са дали на водачите на СДС да разберат, че за да влезе в обществото на развитите държави, България трябва да жертва някои сектори от своята икономика. Според тях в семейството на големите европейски превозвачи няма място за БГА "Балкан". Затова Иван Костов го продаде на цената на един средно голям апартамент в София на Гат Зееви, който скоро след това го доведе до фалит и разграби. Освен валута, скрита тук-там по тайни сметки и фондове за лоши времена, дружеството разполагаше с големи имоти в центровете на световните столици като Париж, Брюксел, Стокхолм, Берлин, Будапеща, Прага, Москва и много други. "Балкан" имаше собствени хотели и цели резиденции за екипажите си в Кейптаун - ЮАР, Хараре - Зимбабве, Дубай - Обединените арабски емирства, и други. Подарени бяха, но не директно, а поради липса на капацитет да ги обслужва, авиолинии, върху които България имаше специални права като часове и брой излитания и кацания.
Зад борда Костов оставя и "Кремиковци" при това за 1 лев. Ако са верни твърденията на хора от комбината, Александър Томов, от името на Прамот Митал, е продал половината от земята, собственост на предприятието. За скрап е отишло оборудването на голяма част от производствата, за които се твърдеше, че са неефиктивни. Разпродадени са почивни бази, апартаменти, търговски обекти и много други активи, за които не знаем нищо. 
Нямали са шансове да станат европейски фирми и т. нар. ЗММ-та. Това са заводите за металорежещи машини, които произвеждаха гъвкавите автоматизирани системи - ГАПС. С тях, според партийната повеля от 80-те години, България трябваше да произвежда най-модерните предприятия. Тъй като те бяха оборудвани с "бутикова" техника, голяма част от нея пое към близки и далечни цели на стойността на старо желязо.
В историята остана и завод "Ел кабел", продаден на "Мултигруп". Дружеството разполагаше с уникална технология за производство на оптични кабели. По неокончателни данни цялата техника е изнесена в Гърция и е монтирана в тамошно предприятие. Цената, на която официално е изтъргувано оборудването, чиято продукция се купуваше от САЩ и Япония, също е като за скрап. Вероятно другото е "шарено" под масата. 
Почти нищо не е останало от "Стомана" - Перник. Работи нищожна част от "Промет" - Дебелт край Бургас. И двете държавни предприятия бяха с току-що закупена скъпа техника, която дори остана недомонтирана.
От БТК са останали само подземните кабели. И стационарни телефони, от които не искат да се откажат само възрастните потребители, защото трудно се разделят с миналото. Държавата още води дела с поредния собственик на телекома за продадените недвижими имоти в центровете на всички големи градове на страната за милиони. Шансовете да вземе дяла си от сделките клони към нула - парите отдавна са преведени в чужбина.

 

 

 

Да се потърси отговорност на Атанаска Бозова , учителка по химия от Първомай доведена по роднинска линия в Агенцията по приватизация от Захари Желязков .Атанаска дебело се подплати с пачки след сделката и за награда беше назначена в Агенцията за следприватизационен контрол . Същата беще от СДС , после към ДПС , сега отново се присламчва към Мартин Димитров .Мартин се изказа ласкаво за работата на агенцията - но беше единствен в оценката си . Каква наивност ! Е, тази Атанаска трябва да си ходи - децата в Първомай имат също нужда от химия . Госпожо Бозова , моля следвайте си призванието си и не се надигайте по-нависоко от възможностите си !!! Училището в Първомай ви чака !!!!! Но първо трябва да се отбиете през прокуратурата , за да дадете някои обяснения и малко почивка да си дадете в Сливен !

Не стига, че ни излъгаха с масовата приватизация - а се оказа , че това е далечно замислен ход, като откраднат от много хора компесационните бонове/а може да има и фалшифицирани такива/ да ни довършат с изкупуването на не включеното в масовата приватизация. Мосовата приватизация/огромната лъжа/ - колко може да се похвалят с дивиденти - може да ги сравним като 1ст. към безкрайност.
Единственият изход изглежда е национализацията на всичко присвоено по този начин и публичният отчет на правителство и парламент пред суверена за всеки лев, а не тази подигравка развиваща се до сега и обогатяваща единици.