• 

Чуждите банки в България водят колониална политика за източване на парите ни

Лихвите по кредитите в България са толкова високи, че обричат фирмите и гражданите на сигурна загуба. Заемите стават трудни за обслужване. Хората губят домовете си, купени с ипотечен кредит. Цели фирми са обявени за продажба от финансовите централи.
От началото на кризата процентите в Европа са под 1%. У нас те гонят 10-15%. Има периоди през последните година-две, в които заедно с таксите, комисионните, застраховките и разходите за обслужването им, лихвите достигат нива над 20-25%. Такава цена на кредита не е имало у нас над 10 години.
Но това е по-малкият проблем. Никой извън банките не знае как те определят т. нар. от тях базов лихвен процент. Той, заедно с надбавката, която е известна, определя крайните лихвите по кредитите у нас.
Политиците и банкерите непрекъснато повтарят, че банковите заеми са моторът на българската икономика. През последните 12 години този пример получи своето потвърждение. Рухналото ни стопанство беше изправено на крака и модернизирано. Но финансова криза зачерта с един замах постиженията у нас. Кредитните централи обаче забравиха обещанията си да бъдат партньори на предприемачите и започнаха да мислят само за собствения си джоб. Вместо да действат предпазливо и да съхранят добре развития банков сектор в България, банките, чийто собственици са основно европейски централи, бързо препратиха огромните печалби, спечелени тук, в трезорите-майки и направо спряха да отпускат заеми. Това безотговорно поведение изправи пред колапс българския бизнес.
Несъмнено трябва да се търси изход от създалата се ситуация, ако не искаме страната ни да затъне в перманентна криза пред следващите години. Такава възможност предлага идеята на АТАКА за намеса на държавата при определянето на лихвите по заемите. Тя предвижда като основа за формирането й да се използва процентът, който банките плащат по депозитите. А надбавката върху заемите да не е по-високи от 1,5. Така фирмите ще знаят колко ще платят за парите, които са взели на кредит.
Оказа се, че след 20 години преход, след съсипването от всички предишни правителства на българската икономика с лобистката приватизация и след фалита на 16 банки в България все още се формират добри печалби, които надлежно се източват от търговските банки у нас. Около 90% от тях са чуждестранни. При приватизацията на държавните трезори всички очаквахме, че по западен модел те ще помогнат на националното ни стопанство да се възстанови и да се превърне в модерна европейска икономика. За съжаление нищо такова не се случи. Оказа се, че чуждите банки-майки вече 12 години надлежно изсмукват печалба, която стопанството ни генерира.
Според Стоян Александров - бивш финансов министър и сегашен директор на търговска банка, от кризата през 1996-1997 г. досега през страната ни са минали като чужди инвестиции около 25 млрд. евро. "Те не бяха насочени правилно в реалното производство, а основно в недвижими имоти и строителство", твърди Малката секира. Ако сумата е коректна, само можем да се досещаме какви печалби са донесли на собствениците си т. нар. български банки. Средният лихвен процент по краткосрочните кредити от 1999 г. до края на 2009 г. е около 10%. (По данни от статистиката на БНБ.) Това означава, че само от лихви по заеми - след като са си събрали главницата, разбира се, банките са засмукали от България 2,5 млрд. евро, използвайки само чуждестранните инвестиции.
Тази статистика е много стряскаща. Притеснително е и друго - че след като и нашата страна беше засегната от световната криза, т. нар. големи инвеститори във финансовата ни система бързо се спасиха. Под зоркия поглед на правителството на тройната коалиция - БСП, ДПС и НДСВ, и БНБ те си прибраха парите и изчезнаха заедно с инвеститорите. Затова сега средствата за заеми са толкова, колкото кредитните централи могат да съберат от влогове и депозити от българското население, фирмите, общините и държавата. Източването на финансите на българите е в многократно по-големи размери, отколкото чрез чуждестранните инвенсиции. То достигна 1,5 млрд. лева само за 2009 г., а ако тенденцията тази година се запази, банките ще реализират колосални печалби - близо 2 млрд. лв., което е ръст от над 30%.

Абракадабра или
как се определят
лихвите в у нас
Лихвите по кредите у нас се състоят от два компонента. Единият е променлив или плаващ. Другият - надбавка. Променливият индикатор банкерите наричат "базов лихвен процент". Той се определя от Управителния съвет на трезора. Никой освен тях не знае на каква основа става това и по какви критерии. Надбавката обикновено е фиксиран процент - например 1,5-2%.
Тази банкерска абракадабра излезе на мода, след като ни връхлетя кризата. Изненадващото е, че БНБ не реагира на смяната на модела.
Преди кризата повечето кредитни централи у нас определяха лихвите по заемите, като вземаха за основа 3- или 5-месечния ЕВРОБОР (Euribor) и СОФИБР. Първият се определя от Европейската централна банка на основата на средния лихвен процент, на който европейските банки си търгуват временно свободните финансови средства. Тоест цената, на която се купуват парите. СОФИБОР се определя от БНБ на същия модел. По принцип тази променлива част от лихвата по заема - в случая ЕВРОБОР и СОФИБОР, се изчислява от трето лице, както нашата Централна банка и ЕЦБ. След което се оповестяват публично. В Европа трета институция изчислява променливата лихва, за да не се усъмнят гражданите и фирмите, че банките нещо манипулират тази част от процента.
Известно е, че основната част от чуждестранните банки у нас са европейски. Изненадващо е, но в родината си те приемат, че това е коректният начин да се изчислява лихвеният процент по заемите. У нас те се държат като феодали от преди столетия. Ако допуснем, че се съмняват в СОФИБОР, те биха могли да ползват ЕВРОБОР. Финансистът Любомир Христов, който е и съветник на премиера Бойко Борисов, предложи и трети вариант, който предвижда за основа да се вземе лихвеният процент по 10-годишните германски държавни ценни книжа за кредити в евро.
Има и още един проблем - че банките променят лихвените си проценти когато решат и на колкото си искат процента. Веднъж сгрешил да вземе заем от трезор у нас, гражданинът е поставен в положението на най-безправния роб. Той не може да коментира предложения му нов, по-висок процент. А ако реши да се обърне към съда, трябва да плаща, докато родните магистрати сколасат да разгледат делото. Подобни дела отнемат в най-добрия случай 2-3 години.
"За да има юридическа сила един договор, трябва да е налице доброволно съгласие на двете страни - това е смисълът на договора", категорично се противопоставя Христов. И допълва: "Тази практика представлява заплаха за стабилността на банковата система у нас".
Още с идването си на власт премиерът Бойко Борисов призова банките да намалят лихвите по заемите, за да стимулират българското производство. Факт е, че трезорите действително свалиха процентите, но скоро след това отново ги вдигнаха. Просто защото не искат да се разделят с "лесните пари".

Диктатът на кредитните централи съсипват икономиката
Известно е, че големи фирми с перфектно кредитно досие, от което се вижда, че редовно си погасяват заемите, вече трудно вземат пари назаем от трезорите. Аргументът е, че няма пари. Това не пречи обаче на финансовите институции да оперират с оборотните пари както на дружествата, така и на гражданите, та дори и на държавата и общините. Всеки банкер знае, че по време на криза институцията му печели не толкова от заемите, колкото от таксите и комисионните, които се вземат за щяло и нещяло. Дори и за преброяването на банкнотите, когато гражданин или фирма пожелае да получи парите си в брой. По време на кризата у нас през 1996-1997 г. шеф на голям трезор съобщи, че за две години неговата институция е отпуснала общо осем кредита. Той обясни още, че ако не са таксите и комисионните, тя би стигнала до ръба на фалита. В момента ситуацията е същата. Таксите са толкова високи, че годишният процент на разходите за обслужването на заемите прави лихвата по тях двойно, че и повече по-голяма. Например през сравнително по-спокойната 2007 г. среден лихвен процент по ипотечните кредити до 1 година е 8,42%. С разходите за обслужването му той скача на 9,26%. При тези над 10 години процентите са съответно 5,92% за лихви и 9,17% с разходите. През 2009 г. средната лихва за същия кредит е 9,65%, а с разходите - 16,61%. При заемите над 10 години се наблюдава странен феномен - дългосрочни котировки на лихвените проценти няма, защото нови такива кредити не се отпускат.
За 2010 г. все още не е ясно какви са разходите за обслужването на заемите. По всяка вероятност те ще са високи, защото кредити почти не се отпускат и парите трябва да се изкарат от тези, които вече са раздадени. Средният процент по потребителските заеми, отчетен от БНБ, е 13% в левове и 10,57% в евро. Като се има предвид, че европейската валута е почти два пъти по-скъпа от нашата - фиксираният от валутния борд курс е 1,95 лв. за евро, това означава, че цената на заема е двойна - 20,87%.
Трябва да отчетем и това, че

финансовите институции предпочитат да дават дългосрочни заеми във валутата на ЕС
Ипотечните заеми са със средна лихва от 9,33% за лева. В евро - 8,70%, което прави над 15% в наша валута.
Описаното поведение на банките много напомня колониалния период на държавите, от които са трезорите-майки. Той обаче остана в историята още в края на 19 век. Освен това България вече е член на ЕС. Ако тя бъде дестабилизирана още повече финансово, няма начин това да не се отрази и на общата стабилност в Европа. Вярно е, че не сме част от еврозоната и не можем да създадем проблеми, каквито им създава Гърция. Но нали солидарността на държавите от ЕС е водеща в политиката на Обединена Европа.
Няма съмнение, че колкото по-рано се промени методиката, по която се определят лихвите по кредитите, толкова по-добре за гражданите и за фирмите. Любомир Христов предупреждава, че "в противен случай с напредването на кризата може да си произведем собствена криза в духа на американската ипотечна криза".