По времето на комунизма у нас бе много популярен виц, според който програмата на Албанската телевизия започвала с думите “Добро утро, Енвер Ходжа”, просто защото само местният водач имал телевизор. Вероятно смешката се разпространяваше тогава, за да покаже, че и от нас има по-зле и че като не можем да се сравняваме с някой друг, шегичките са за сметка на албанците.

Не че няма да има телевизори, напротив! Според едно изследване преди време се оказа, че все повече семейства са с два или три уреда. Но преносът и разпространението на тв програми скоро може да се окаже под една шапка.

От 2012 г. излъчването на аналогови телевизионни и радиопрограми трябва да спре. Това със сигурност няма да стане, защото планът за цифровизация на телевизиите се забави. Но така или иначе, 5 от общо 6 национални честоти (всяка с 10 програми най-много) вече са раздадени. Досега двете големи парчета от мултиплексната баница бяха отчупени от словашката компания “Тауърком” (две честоти) и латвийската “Хану Про” (три честоти). При избора на двете компании бе загадка кой точно стои зад “маститите” чужди инвеститори.

Медийни спекулации обаче често свързваха цифровия тв ефир с “Нова българска медийна група”, която придоби вестници, телевизии и разпространителски компании за печатни издания с финансовата подкрепа на Корпоративна търговска банка (КТБ). Трезорът нашумя като любимия на държавните фирми и по времето на правителството на Сергей Станишев, а и на сегашния кабинет.

Едва наскоро картинката за тв ефира започна да се прояснява. Първо БТК (“Виваком”) продаде 50% от Национално управление “Радио-телевизионни станции” (НУРТС) на кипърска офшорка. Някак си естествено се оказа, че в България фирмата се представлява именно от собственика на КТБ Цветан Василев.

После още по-логично дойде и новината, че новосформираното дружество “НУРТС България” е придобило “Тауърком”, сиреч и собствеността на първите два мултиплекса у нас. Сега остава загадката кой точно стои зад другия печеливш от цифровизацията - “Хану Про”. Едва ли въпросите за собствеността обаче трябва да стоят неизяснени, когато става дума за ограничен ресурс какъвто е националният ефир.

Българските порядки и тълкуванията на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) на практика изгониха единствения мощен чуждестранен инвеститор, дръзнал да прави цифровизация в България - австрийската ОРС. Компанията бе отстранена с мотива, че има собствена тв програма. Според българските закони собственик на мултиплекс не трябва да предоставя тв съдържание и подобна комбинация се тълкува като конфликт на интереси.

Съвсем друг въпрос е, че ОРС има дял в ОРФ (австрийския аналог на БНТ), а не в българска тв програма. Какъв е истинският проблем за недопускането на ОРС до конкурса за ефирните честоти, може само да се гадае. Но какъвто и да е, той не допринася за европейския облик на страната ни.

Сега остава последното парче от пъзела - т. нар. обществен мултиплекс, на който трябва да се разпространяват програмите на БНТ и БНР. В момента това са “БНТ 1”, “БНТ Сат”, “Хоризонт”, “Христо Ботев”, “Радио България” плюс евентуалните нови програми, които ще пусне обществената телевизия. Засега се говори за спортен и фолк канал.

Въпреки че програмите са спуснати отгоре и реално няма да има конкуренция за качването им на мултиплекса, точно това го прави особено атрактивен за инвеститорите. В момента задължение за аналогово разпръскване на територията на страната на програмите на БНТ и БНР има “Виваком”. Това обаче не става даром, а срещу много, ама наистина много пари. БНТ плаща по 15 млн. лева на година, а БНР - 10 милиона лева.

Преди двайсетина дни в КРС бяха подадени офертите за последния държавен мултиплекс. Кандидатите са четирима: БТК, “МобилТел”, “Ди Ви Би Ти” и отново “Хану Про България”.

“Най-важното е КРС да не допусне концентрация при цифровия пренос на телевизиите, защото вече станахме свидетели на много сериозно окрупняване при печатните медии и разпространението им”, казва Николай Кичев, директор “Регулации” в “М-Тел”. Според него включването на мобилния оператор в конкурса за обществения мултиплекс е естествено развитие на бизнеса му.

 Кичев признава, че тв преносът е съвсем нов бизнес за “М-Тел”. “Затова офертата ни е подготвена съвместно с унгарската компания “Металком”, която е изградила мрежата за цифровата телевизия и е системен интегратор на мрежите на “Водафон” и “Дойче телеком” в Унгария”, обяснява той. Освен това в GSM оператора имало достатъчно експерти в областта на тв преноса.

След време се очаква “М-Тел” да се включи и в бъдещите конкурси за мобилна цифрова телевизия по стандарт DVBH, който ще позволи да се гледа телевизия от мобилни устройства в движение, без да се товари много месечната сметка.

Според експертите в бранша през следващите години масово ще навлязат конвергентни устройства, на които ще се предлага и качествен телевизионен сигнал в реално време.

БТК също се включи в битката за обществения мултиплекс. Компанията все още е собственик на половината от НУРТС и според вътрешни източници антените им са без конкуренция за цифровизацията на телевизиите. Според оценки на компанията, за да стане факт дигитализацията на тв сигнала, ще са необходими между 50 млн. и 200 млн. евро инвестиции. Готови сме да започнем работа по цифровизацията на мрежата си в най-кратки срокове, казаха още от телекома.

И докато участието на “М-Тел”, БТК и на “Хану Про” в конкурса за държавния мултиплекс бе очаквано, то изненадата идва от офертата на “Ди Ви Би Ти” АД. В новосформираната компания влизат седем дружества, сред които и “Инсат електроникс”. Компанията има доста сериозен опит в изграждането на радио-телевизионни мрежи.

 Проектирала е, пуснала е в експлоатация и поддържа 30 тв и над 200 УКВ предава-
теля. Обслужва “Про БГ”, “Дарик” радио, радио “Експрес”, FM+ и куп други по-малки ефирни медии. За сравнение “Хану Про” има изградени няколко предавателя в Латвия.

По план решението за държавния мултиплекс трябваше да бъде взето до 30 юни т. г. Срокът не бе спазен. Причината за това може би е, защото лично премиерът Бойко Борисов е поискал от КРС честно решение, без да се обслужват нечии интереси. Без спусната отгоре заръка е трудно да вземеш решение, без да сбъркаш.

Според източници на “Труд” от КРС имало сериозни нагласи двете именити компании в конкурса за обществения мултиплекс, “М-Тел” и БТК, да отпаднат от състезанието. Според запознати техните оферти събират далеч по-малко точки от предложенията на “Хану Про” и “Ди Ви Би Ти”. Съгласно регламента на конкурса печелившият се избира по много критерии, сред които най-голяма тежест има оценката на техническия проект. Икономическата изгода от цифровизацията е с тежест 20% от общата оценка.

Официално решение от ведомството за избор на победител все още няма. Затова и лобитата на отделните кандидати активно “щъкат” по коридорите на властта, твърдят източниците на “Труд”.

На практика краен срок за вземането на решение за държавния мултиплекс няма. Но каквото и да се случи, решението на телеком регулатора ще е избор между свободната конкуренция и монопола, между ясната собственост на медийния пазар и замаскираната зад пощенски кутии.

Cтартът на мултиплексите на практика ще промени изцяло начина на разпространение на тв програмите. Аналоговият сигнал ще спре и телевизиите ще се получават само по цифров път. За целта хората със стари телевизори, без DVBT тунер, трябва да си закупят преобразувател на сигнала - т. нар. STB устройство, или да се снабдят с нов уред.

В момента едва около 30 процента от българите гледат ефирна телевизия. Една от причините за това е, че национално разпространение имат само БНТ1, Би Ти Ви и Нова телевизия. След старта на мултиплексите националните ефирни програми всъщност стават поне 50. И ще се получават напълно безплатно.

Отделно ще има конкурси за регионални мултиплекси. “Затова очакваме много хора да се откажат от услугите на кабелните оператори и да получават сигнал по обикновена стайна антена”, коментираха експерти. Можело да се очаква също, че тези компании ще свалят цените на услугите си.

ТРУД

Кога ще има редовни излъчвания?

Инвалидите ще имат ли право на безплатен декодер?
Последните години накупихме телевизионни приемници от магазини, кото най-нагло предлагат и сега кинескопни и "плоски" TV (по няколко стотин лева), които нямат цифрови тунери?

Питам се защо ефирна, макар да е цифрова.
Преди 30 години в Хартум(на арабски الخرطوم), столица на Судан бе изцяло на оптични кабели. Телефони, телевизия и....
Преди 20 години Лондон си гледаше по оптика и кой ли не.
След десетилетия се сетихме за ефирна. Това с раздаването на честоти ще е яка баница.
А кой ли ще гушне оптиката на София?