Кой и защо фалшифицира българската история в полза на ДПС и Ахмед Доган?

Крум Спасов

 За да се разбере цялата история на тюрките в България, трябва да се прочете историята на волжките българи "Джагфар тарихи". Това е единственият известен свитък от древнобългарски летописи, достигнал до нас. Написан е през 1680 г. във Волжка България.
Към 11-и - 12-и век волжките българи водят жестоки войни с куманите и печенезите. Тогава именно печенези и кумани идват и на Балканите т.е. те не са турци, но произходът им е тюркски. Част от тях се заселват в Североизочна България (печенезите) и в Югоизточна, и около Одрин (куманите). След падането на България под турско робство тези тюрки се помохамеданчват и с вековете започват да смятат себе си за турци, но не са. Към 13-и 14-и век стават и нашествията на татарите, наричани от волжките българи менхоли или посегашному монголци. (Именно от тези татари произхожда Доган.) Факт е, че когато през 1989 година мохамеданите от Разградско отиват в Турция, те

разбират, че
не знаят турски език
и искат да се върнат, но е късно. Доган също не е турчин, той е на върха на ДПС, защото се е помохамеданчил. Това, че тези човешки маси са се турцизирали, е дело на комунистическа партия. И нека БСП отговори на въпроса: Как се правят турци от кумани, печенези и татари?
В историята на Византия на проф. Димитър Ангелов подробно са описани техните нашествия по времето, когато България е била под византийско робство. Ето някои извадки от книгата му "Византия - възход и залез на една империя", които подкрепят казаното:
"Многобройните печенежки племена, които по това време населявали областта между Средни и Долни Дунав и Карпатите и на които константинополските василевси разчитали през предишното столетие като на свои съюзници в гърба на враждебните на Византия държави, станали сега, след падането на България под византийска власт, преки съседи на империята, от които ги отделяла само голямата река. И то съседи войнствени, свикнали да живеят от грабежи и плячка в условията на господстващата сред тях "военна демокрация". Настъпвала след период на продължително затишие една нова вълна на натиск от страна на "варвари", застрашаваща северния фронт на византийската държава. Вълна, която

засягала най-пряко
българското
население
между Дунав и Стара планина, т.е. в новосъздадената след 1018 г. тема (област, б. р.) Паристрион.
Първите нахлувания на печенези на юг от Дунав имали все още епизодичен характер, макар и да давали вече сериозен повод за безпокойства. През 1026 г. един печенежки отред преминал реката, като пленил и избил множество хора, но бил принуден наскоро да се оттегли, разбит от изпратената му насреща ромейска войска. Нови две нахлувания имало през 1032 и 1034 г. При първото пострадали някои области в Северна България, а при второто нашествениците проникнали дълбоко на юг чак до Солун и до Цикладските острови. Набезите продължили и през следващите години по време на царуването на Михаил IV. През 1035 г. виждаме отново печенежки отреди да опустошават северните български земи, а след това да нахлуват в Тракия. Три последователни нахлувания имало и през 1036 г.
След тези няколко набега дошла истинската буря, разразила се от 1048 г. нататък, когато на престола бил Константин IX Мономах (1042-1055). Повод за раздвижването на печенежките маси било обстоятелството, че константинополският василевс дал убежище на един печенежки вожд Кеген, който се намирал в остра вражда с най-силния и влиятелен печенежки вожд Тирах, под чиято власт към средата на XI в. били обединени почти всички печенежки племена, обитаващи по това време земите северно от Дунав. Раздразнен от стореното и под предлог, че иска да отмъсти на императора, Тирах вдигнал многобройните си дружини и през суровата зима на 1048 г. огромно множество преминало реката, без граничните стражи и подпомагащият ги малоброен отряд на Кеген да са в състояние да го спре. Ако се вярва на известието на Йоан Скилица - вероятно преувеличено, -

броят на нахлулите
печенези възлизал
на 800 000 души
Последвали драматични събития и изненадващи обрати в започналата ожесточена война между Византия и печенезите, която продължила цели пет години. Първоначално инициативата била в ръцете на нашествениците и имало опасност тема Паристрион да падне напълно под тяхна власт. Но избухналата сред тях страшна епидемия, вероятно дизентерия, започнала бързо да коси редиците им и устремът им стихнал. Окопитили се, ромеите предприели сполучливи противоудари. Голям брой печенези загинали, а самият Тирах бил пленен и отведен в Константинопол. Останалите живи били заселени в областта около Ниш, Средец и Овче поле, като получили земя за обработване, при условия че ще служат във византийската войска.
Затишието се оказало обаче съвсем краткотрайно. С надежда, че ще може да използва войнствените номади срещу появилите се вече в Мала Азия по това време селджукски турци, Константин Мономах наредил да бъде изпратен един отред от поселените в югозападните български земи печенези. Планът му претърпял обаче пълен провал. Размислили, че няма защо да се бият за интересите на империята, печенезите, които били преминали вече в Мала Азия, решили да се върнат обратно и вместо да насочат оръжието си срещу селджуците, го насочили срещу ромейската власт. Въоръжени с коси, брадви и други сечива, те потеглили първо за Пловдив, а сетне сменили насоката и навлезли в Северна България, като се установили трайно в местността Сто могили (някъде между Провадия и Девненското езеро).
С това започнала втората фаза на ожесточената война. На няколко пъти византийските войски претърпели тежки поражения и печенежки отреди, преминаващи Стара планина, нахлували дълбоко в Тракия. Накрая Константин Мономах бил принуден да сключи с печенежките главатари мирен договор (1053 г.) за 30 години. По силата на този договор се разрешавало на новите пришълци

да се заселят трайно
в областта между
Дунав и Стара планина
(тема Паристрион), при условие че ще прекратят по-нататъшните си враждебни действия. На печенежките вождове били раздадени високи титли и щедри дарения в духа на типичната византийска политика, с която били привличани враговете на империята и особено жадните за плячка и почести владетели на различните варварски племена...
И макар до известна степен пресилено, вярно е твърдението на Ана Комнина, че когато нейният баща Алексий I Комнин (1081-1118) седнал на трона, ромейската империя била господар само на областта между Одрин и Константинопол. В земите между Дунав и Стара планина се разпореждали печенезите...
Заедно с печенезите като техни съюзници имало и кумани. Това е едно от първите известия за поява на куманите - още една група тюркоезични племена, заселили се в южноруските степи и наближаващи в опасно съседство с Византия. Към настъпващите печенежко-кумански маси се присъединили и маджари начело със сваления от престола маджарски крал Соломон."

Ето от такива "интелектуалци"-учил и недоучил, страда България.

Нека този неграмотник да каже какви по произход са Добротица, Балик, Тервел и т.н.Печенезите са заселени предимно между Ниш и София.Освен това куманите и печенезите играят важна роля при сформирането на българския етнос.Когато турците пристигнали в Лудогорието, то тука почти не е имало живот, поради честите нападения преди това на Киевските князе.

Dobrotica i Balik sa s kumanski proizhod kakto i gagauzite

Крумчо, ти си бил изключително прост. Щом турците са печенези и кумани, българите какви са щом от Тертеровци насам всички царе са кумани?