Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2010 04:04 - Леда Милева, дъщеря на Гео Милев: Баща ми пое към полицията и... безследно изчезна
Автор: slivenplus Категория: Други   
Прочетен: 3066 Коментари: 2 Гласове:
1




image

Обичаната детска писателка Леда Милева утре става на 90 години. Тя е автор на повече от 30 книги (“Заю на разходка”, “Мустакатият Иванчо”, “Къде е хоботът на слона”, “Приказка за трите лисички”), с които са израснали няколко поколения българчета. Легендарното й стихотворение “Зайченцето бяло”, по което Петър Ступел пише музика, става “тотален хит” сред родните детски песнички. Изисканата любимка на малките е дъщеря на един от най-универсалните таланти в родната ни култура - Гео Милев. Въпреки колосалната сянка на баща си обаче Леда Милева си спечелва собствено място в българската литература. Освен многобройните си творби за деца, тя е изтъкнат преводач на английска и американска поезия. Завършва Института за детски учителки в столичната Американска детска градина. От 1966-а до 1970-а е генерален директор на Националната телевизия, после за няколко години става посланик и постоянен представител на България в ЮНЕСКО. Сега - и на 90, Леда Милева не спира да пише и да се среща с малките си почитатели.

- Навършиха се 115 години от рождението на Гео Милев. Г-жо Милева, има ли съществена разлика в честванията преди и след промените?

- Не бих казала. По тоталитарно време нямаше никакви пречки да ги организираме както искаме. Сега също. Това се прави от Международната фондация “Гео Милев” и Съюза на писателите; никога не сме имали каквито и да било затруднения.

- Научи ли се България да почита изтъкнатите си интелектуалци?

- Мисля, че да. Народът ни има пиетет към големите имена, които сме приели като еманация на българския гений. Особено към тези, които имат заслуга за нашето Освобождение, за развитието на културата ни.

- Какъв е последният спомен от баща ви?

- Имам малко спомени от баща си, защото съм била едва 5-годишна, в годината на неговата гибел. Те са като отделни моментни снимки. Виждам се как той ме води за ръка към известното тогава интелектуално кафене на бул. “Цар Освободител”. Или сутрин води мен и сестра ми в детската градина, а на обед ни прибира. Спомням си го на малката му писмена маса. Той прекарваше над нея не само деня, а и голяма част от нощта. Понякога със сестра ми се приближавахме с молба да ни нарисува по едно момиченце, или да ни прочете ново стихотворение. Но последният ми спомен е неприятен. Една майска утрин в квартирата ни дойде човек в тъмен костюм и попита за Гео Милев. Аз услужливо казах: “Да, той е мой баща” и отидох да го извикам. Спомням си, че като отворих вратата, баща ми тъкмо ставаше от леглото. Сутрин ставаше по-късно, след като е работил цяла нощ. Казах му, че някой го търси. Той не се изненада. (По-късно разбрах, че предния ден се е гледало дело срещу поемата “Септември” и баща ми бил осъден на 1 година затвор и 20 хиляди лева глоба.) Той е сметнал, че го викат за справка във връзка с делото. Мама му дала само една носна кърпа, тъй като и двамата мислели, че ще се върне скоро. Но баща ми никога не се върна от тази “малка справка”.

- Изпитвахте ли омраза към някого, след като баща ви “изчезна безследно”?

- Не мразя когото и да било. Към недостойни и жестоки хора мога да изпитвам само отвращение. Омерзение. Не ми е в характера да желая отмъщение, но би трябвало всеки да получи справедливо възмездие за делата си. Много хора, сред тях и не малко интелектуалци, по това време “безследно изчезнаха”. Но “безследно изчезнал” може да значи всичко, за нас най-вече значеше, че баща ми може да се върне. С тази надежда живяхме дълго. Майка ми, неговият брат, дядо ми ходеха да го търсят от град на град, тъй като “услужливи” агент-провокатори са подхвърляли, че някой го видял в сливенския затвор, в плевенския... Но постепенно надеждата угасваше. И все пак, често, когато се връщах от училище и чувах стъпки по стълбите зад себе си, мислех, че баща ми може би се връща. Обръщах се, но стъпките никога не бяха неговите. А какво се е случило, научихме 30 години по-късно - през 1954 г., когато се гледаше дело срещу генерал Иван Вълков (който е поръчвал убийствата) и група физически убийци. Някои от тях подробно разказваха как са умъртвявали жертвите си, как са слагали още топлите трупове в чували, товарили ги на камиони и ги заравяли някъде край Илиенския форт. По-късно съдебните власти и полицията разравят посочените ями, но малко от труповете могат да бъдат идентифицирани. По безспорен начин обаче се установява, че един от черепите е на баща ми - поради намереното в черепа стъклено синьо око и деформациите от раняването му на Дойранския фронт през 1917 г.

- Как се отнасяте към политици, които говорят за големи наши поети, а видимо не са ги чели?

- Политиците обикновено говорят хубави неща за мъртвите поети по време на чествания. Ако те не са ги чели, чели са ги техни помощници и са им написали словата. Още по-хубаво обаче би било, ако политиците сами са написали изказванията си.

- Заради баща си ли решихте да посветите живота си на литературата?

- Никога не съм вземала такова решение. Живяла съм обаче в книжовна среда от самото си рождение. Нашият дом беше скромен, но богат на книги, на много хубави книги. Дядо ми беше книжар в Стара Загора, където ходех през лятото. И там попадах сред книги. За мене литературата бе част от живота. Първото си стихотворение написах на девет години. Развълнувал ме беше първият сняг и как калната София изведнъж бе станала красива. Казах стихотворението на сестра си, а тя побърза да съобщи на майка ни. Аз се разсърдих, защото се боях, че мама ще ми се присмее. Но тя се зарадва и ми купи албум, в който да записвам новите си стихове. Дълго време обаче само първата страница от албума беше изписана. После запълних още десет-петнайсет страници. Но колкото повече четях “истински стихотворения”, толкова по-малко ми харесваха тези мои опити. Интуитивно съм разбирала, че преди да пишеш, трябва много да си чел. Чак когато завърших гимназия, прописах отново. Следвах в институт за детски учителки и ходех на практика в детски градини. Там понякога чувствах нужда да кажа на децата някакво стихче, каквото не намирах в книгите и списанията, с които разполагах. Така полека-лека се насочих към детската литература.

- Върху какво работите напоследък?

- Напоследък давам интервюта (смее се). Случиха се доста юбилеи, а това си е доста сериозна работа. Друго, което правя - и го чувствам като главен свой дълг, - е да се грижа за творческото наследство на баща ми. Щастлива съм, че през последните десет-петнайсет години, заедно с издателя Иван Гранитски, който също има чувство за мисия в българската литература, успяхме да издадем няколко много стойностни книги на Гео Милев с негови стихове, публицистика и литературна критика. Сред тях особено ценен е петтомникът с негови произведения, писма и документи, с който сега разполагат младите читатели и литературни изследователи.

- Срещате ли се често с вашите малки читатели?

- Срещам се. Дори тия дни имах много приятна среща с четвъртокласници в Столичната библиотека по повод на една нова моя книга с избрани стихотворения - “Кънки на колелца”. Децата често ме канят на срещи и аз се старая да откликвам на поканите, защото тези срещи ме радват и обогатяват.

- Защо родното училище загуби авторитета си?

- Мисля, че по-скоро висшите учебни заведения позагубиха от авторитета си. Откриха се твърде много вузове и навярно не всички имат необходимите качества. Някои преподаватели прелитат от университет на университет. А това не е добре. Мисля обаче, че уважението на нашия народ към училището е още живо.

- Били сте шеф на БНТ. Как гледате на безкрайните сериали, риалити шоута и т.н.?

- Както можете да си представите, не ги гледам. Гледам новините, коментарните политически предавания, културните програми, доколкото ги има. В нашия ефир ми липсват хубавите концерти, сериозната музика

- Утре имате голям юбилей. Какво си пожелавате - на себе си и на българите?

- Пожелавам си здраве и сили да довърша отсяването на своето творчество. Излязоха три тома от четиритомник с мои стихове, приказки и пиеси за деца. Остава да се отпечата и четвъртият, който съдържа есета и публицистика за “пораснали деца”.

Иска ми се обаче да добавя още нещо към това издание, като подготвя за печат някои от книгите си с преводи на американска и английска поезия, като ги допълня с нови мои преводи. Бих искала да преиздам и сборника “Африкански гласове”. На българските деца пожелавам да обичат училището и учението, да играят и да спортуват, за да бъдат здрави и силни. И, разбира се, да обичат родината си и да се готвят да бъдат нейни достойни граждани.

ТРУД



Тагове:   дъщеря,   баща,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - Дъщерята на Гео Милев
17.03.2010 14:39
Това училище е много хубаво и поне на мен много ми харесва
цитирай
2. анонимен - Това училище е много хубаво и поне на ...
17.03.2010 14:39
анонимен написа:
Това училище е много хубаво и поне на мен много ми харесва

цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031