България не трябва да участва на Евровизия 2011.

И не защото сме се провалили през 2010 г. Миро се представи достойно, но Системата го засмука.

Във вечерта на неговата изява Испания, Гърция, Сърбия, Германия, Молдова и други страни, в които над 500 000 българи можеха да подкрепят "Ангел си ти", не бяха допуснати да гласуват!

Липсата на елементарен разум във въведеното правило, че не гласуват в страните, които тази вечер не участват, лъсна в целия си блясък преди очите ми в Белград. Бях провел патриотично мотивирана кампания, осигурих 30-ина гласа от сърби и други чужденци тук... Нахалост! Цял час след края на концерта вербуваните ми изказваха съжалението и огорчението си от факта, че не са били сред достойните да защитят с гласа си песента, която искрено си бяха харесали!

Всички системи, основани на есемеси, са манипулативни и несправедливи. Понякога стимулират собствените ни бездарници и ние знаем добре това от личен опит. Друг път просто дават предимство на чуждата посредственост. Те са пряк израз на геополитическа дискриминация към талантите от немалка част от държавите в общността, които нямат лостове да манипулират политически нагласеното “оценяване” и класиране. Първата вечер микроскопична Малта, втората - Латвия, Хърватия, Холандия, България бяха сред несправедливо отхвърлените... Израел, Украйна и домакините се почерпиха на тяхната маса и за тяхна сметка.

Вярно е, Миро “не пълнеше сцената”, както точно отбеляза умен наблюдател във фейсбук. Беше притеснен, не вярваше в успеха си... Но изпълнението му беше професионално и достойно представяне на доста прилична песен, която безспорно заслужаваше да премине първата барикада и да угасне незабелязано преди финала... В този смисъл изненади няма.

Остава обаче въпросът за справедливостта в бъдеще. Тази система за провеждане на Евровизия е гнила, както беше предишната, която даваше предимства на Изтока и натискаше Запада в калта. Те въведоха "ред", по-скоро един своеобразен, нацистки в същността си дискриминационен ordnung, който решава техните проблеми... Но дали музиката спечели от това?

Сега "арийците", казано в най-широк смисъл, влизат в тази елитна лига “по заслуги”, а повечето от останалите играят трети храст в миманса с надеждата да бъдат забелязани. Не казвам, че не е имало подобни проблясъци - Малта преди 2 г., България с блестящото и неостаряващо изпълнение на Стунджи и Елица...

Но това не променя същността на въпроса: има ли минимална гаранция за справедливост в оценките и оттам има ли смисъл от наше участие в Евровизия през 2011 и следващите няколко години?

Отново ще го кажа ясно. България няма място в миманса през 2011 г. Въпрос на достойнство, но заедно с това - и на прагматизъм.

Ясно е, че нашата страна, която с право от десетилетия се гордее с гласовете си, за съжаление сега няма място в подобна Шампионска лига - нито по заслуги, нито по възможности. Поп музиката агонизира, затисната от арогантната тежест на попфолка. С годишна продукция от две дузини песни, лашкана между английския и българския език, между оригиналния си облик и посредствената имитация, “забавната” ни музика е вече забавна за малцина.

Няма критична маса - нито от изпълнители, нито от слушатели.

Свръхпродуктивният попфолк, който подобно на плевел не дава на другите музикални растения у нас да дишат, също вече няма възможностите отпреди 3-4 г. да привлече вниманието на Европа и оттам да доведе до масов вот в наш общ, национален интерес.

Късно е, Азисе за китка!

Едва ли някой ще оспори - Миро, може би най-добрият в популярния жанр у нас, на международния музикален пазар е с възможностите на "Литекс" в европейския футбол. Макар че обикновено пази европейския си имидж, той нерядко дава ляв мигач, пък завива надясно, като пее в дует с "легендарни" имена в чалгата. Това може и да е добър маркетингов подход за него лично, но е и откровено признание за безсилието на жанра, в който работи!

Затова, макар и несправедлив в конкретния случай, този вот е закономерен и неизбежен като възмездие.

Не може да не признаем - съвсем мотивирано- у нас българите се загнездва комплекс от това, че без значение дали е на олимпиада, Евровизия, или футболни квалификации ние все по-често играем ролята на традиционни аутсайдери. Така е, защото опоскваме последните остатъци от дългогодишните инвестиции на социалистическата държава в култура и спорт, а не правим нищо. Как ще жънеш, ако не си посял?

Това са отровните плодове на влошеното образование и развитие като цяло. Грозното лице  на националния упадък. И от този факт боли най-много.

Какво може да се направи?

Не е много на този етап, но трябва да се направи от сърце и със замах, неприсъщ за времена на криза.

В този смисъл изстисканите милиони за софийски "Лувър" и нова, мултифункционална зала са напълно оправдани, нещо повече - те са същинска антикризисна мярка.

Те биха подкрепили и културата, и спорта, и дори само духа на онези малцина българи, които са решили, че ще заложат на духовното, а не на материалното в тия кучи времена.

Междувременно не би било зле България да научи повече за мотивите за отказа на Унгария, Чехия, Италия и др. да участват в Евровизията.

Ние трябва да бъдем проактивни в търсенето на лоби за промяна на несправедливото статукво...

И накрая, масово да изразим симпатията си на Миро, на Мариана Попова, на Йоанна и Дийп Зоун Проджект, които предишни години достойно, макар и формално погледнато - неуспешно, представиха себе си и страната.

Те имат нужда от добра дума, за да бъдат по-успешни в това, което правят. А те правят това, от което ние също имаме нужда.

Светът, нашият български свят, не се е свършил. Само трябва да го променим към по-добро.

ПЕТЪР ПУНЧЕВ

24 часа