Чували ли сте, че дори големият Бърнард Шоу бил казал нещо кофти за българите, в смисъл че никога не можем да сме част от техния свят, защото рядко се къпем или нещо такова? Този въпрос, задаван винаги неконкретно и приблизително, чух и тази седмица, поводът беше подновеният спор накъде завиваме – към Москва или Вашингтон. За да съм наясно, седнах, рових, четох и ето какво точно е казал Бърнард Шоу.

„Нощ. Женска спалня в България в малък град близо до Драгоманския проход. Късен ноември през 1885 година, през отворения прозорец с малък балкон вляво се вижда старопланински връх, покрит с осветен от звездите сняг. Интериорът на стаята не прилича на нищо, което може да се види в Европа. Той е наполовина богат български, наполовина беден виенски.” Така започва пиесата „Оръжията и човекът”, неин автор е Джордж Бърнард Шоу.

„Оръжията и човекът” се играе за първи път през април 1894 година в Лондон, сред ръкопляскащите в публиката е и Оскар Уайлд. Шоу сам се хвали с автентичността на творбата си: „Създава впечатление, че действително съм бил в България.” В Берлин и Виена обаче, където пиесата става популярна през 20-те години на миналия век, българските студенти въобще не мислят такива добри неща нито за пиесата, нито за автора й. През 1976 година пиесата се играе с огромен успех на сцената на Виенския английски театър. През 2006 година Виена отбелязва 150-годишнината на Шоу със същата пиеса, главната мъжка роля се играе от сина на актьора, който е превъплътил ролята преди 25 години. У нас пиесата „Оръжията и човекът” не е публикувана на български език. (Текстът на пиесата на английски език може да бъде намерен на http://www.online-literature.com/george_bernard_shaw.)
Пиесата е твърде семпла като за такъв голям драматург. В спалнята на госпожица Райна, дъщеря на най-високопоставения в българската армия офицер, майор Петкоф, попада преследваният капитан Блънчли, швейцарски наемник в поразената от българите сръбска армия. Райна е сгодена за героя от битката при Сливница българин капитан Саранов. Сюжетът претендира да покаже сблъсък на манталитети – човек от баш Европа в обкръжението на хора, които се измъкват от Ориента и се присламчват към Европа.

„Райна: Знаете ли какво е библиотека?

Швейцарецът: Библиотека? Стая, пълна с книги.

Райна: Да, ние имаме библиотека, единствената в България.”

Малко по-късно Шоу описва библиотеката: „…съоръжението се състои от една полица, на която са наредени разръфани книги, облечени в стара хартия с петна от кафе.” Самочувствието на семейството на Петкоф е високо, съпругата на майора го обяснява с това, че „ние можем да проследим произхода си до двайсет години назад.”
Чакайте обаче да се появи главата на семейството, защото тогава наистина става интересно.

„Петкоф: Как си, скъпа?

Катерина (жена му): О, обичайните болки в гърлото, това е всичко.

Петков (убедено): Така е, като миеш врата си всеки ден, колко пъти да ти го кажа.

Катерина: Глупости!

Петкоф (пие кафе и пуши цигара): Не трябва да се отива толкова далеч с тия модерни порядки. Цялото това миене няма как да е добро за здравето, не е природно. Един англичанин в Пловдив се поливаше със студена вода всяка сутрин, като станеше. Отвратително! Всичко идва от тия англичани: те са мръсни заради климата си и трябва непрекъснато да се мият. Погледни баща ми: никога през живота си не се е къпал, живя до 98 и беше най-здравият човек в България. Нямам нищо против едно хубаво миене веднъж седмично за човек на моето високо положение, но всеки ден е направо прекалено.

Катерина: В сърцето си все още си варварин, Пол. Ще ми се да мисля, че се държиш добре пред всичките тия руски офицери.

Петкоф: Полагам усилия. Погрижих се да разберат, че имаме библиотека.

Катерина: Ама не си им казал за електрическия звънец, нали?”

Има и други диалози в подобен предприсъединителен дух. Петкофата щерка Райна също информира швейцарския представител, че хора в тяхното положение мият ръцете си почти всеки ден. Швейцарският капитан Блънчли, който в междинни доклади започва да дава все по-добри оценки за българката Райна, накрая решава да я присъедини по най-недвусмисления начин, като й предлага да се ожени за нея.”

Ето това е казал Шоу за българите. И вече повече от век няма спасение за нас от тази малка пиеса, написана от голям автор.

НОВИНАР