Предложенията за промяна в осигурителната система не отчитат свободата на личен избор През януари 2010 г. пенсионната реформа беше поставена на трупчета, а през февруари прогнозирах, че ще има втори дубъл. И той ще се състои, когато правителството вземе решение следващата седмица. Очаква се решението да е за повишаване на "стажа" за пенсия: от 37 години сега на 40 години за мъжете и от 34 години сега – на 37 за жените.

Решението е плоско – двумерно и не отчита най-важното, третото измерение на една справедлива, ефективна и устойчива пенсионна система. Третото измерение е бъдещият пенсионер и неговата свобода на избор.

От какво има нужда той? От стабилност на системата и нейните параметри, за да може да си прави сметка и да взема своите решения. От справедливост, за да има смисъл да участва. Стабилност и справедливост могат да се постигнат просто, ако сме почтени към бъдещите пенсионери: Необходими са само две, известни и прости решения:

А) Параметърът "стаж" отпада от изискванията за право на пенсия. Всеки сам избира възрастта, на която да се пенсионира. Като с това избира и размера на пенсията си.

Б) В задължителното допълнително и в доброволното пенсионно осигуряване се дава инвестиционен избор на осигурените чрез въвеждане на мултифондовете.

Повишаването на минималния "стаж" не отговоря на тези нужди. Това е срамежливо прикрита форма на повишаване на възрастта за пенсиониране. И докато параметърът "възраст" е поне ясен, параметърът "стаж" подлежи на фалшификация. Освен това "стажът" е параметър от отминали времена – когато като правило човек се пенсионираше на първото или най-много на третото си работно място. Какво, ако иска да поработи в чужбина – две или 10 години, и то извън Европейския съюз? Какво, ако остане безработен за година или две? Или трупа стаж на "безработен"? Какво, ако иска да обикаля света за две години? Няма да може да се пенсионира ли?

Каза ни се, че дилемата е "или високи пенсии, или ранно пенсиониране". Да, но чия дилема? Това не е дилема на обществото, за да я решава държавата. Това е лична дилема и въпрос на личен избор. Може да искам и да ме искат да работя до 70 или 75 години, а може и да искам да се пенсионирам на 55 години. Други типове държава, не демократичната, казват на гражданите си кога и какво да правят.

Премахнете стажа и направете пенсионирането въпрос на лично решение, какъвто той е. Просто политическо отговорно лице трябва да поиска актюерите в НОИ да направят разчетите и да ги обявят публично. Нека тръгнем от съществуващата уредба, а тя е: човек придобива право на пълна пенсия на 65-годишна възраст. За това е необходимо да е правил социални осигуровки в течение на минимум 15 години.

Някои прости настройки ще стабилизират пенсионната система и ще стимулират участие в нея. Ако сметките не се връзват, някои параметри могат да се променят. Тук споменавам числа само за илюстрация. Настройките са четири:

1. Всеки може да избере да спре да работи по-рано, но не може да получава пенсия, преди да е навършил 62 години. Размерът й ще бъде намален спрямо тази, която би получил на 65-годишна възраст, защото ще я получава по-дълго.

2. Месечният доход, от който се изчислява пенсията, е равен на сумата от всички месечни доходи, върху които са внасяни социални осигуровки, разделен на 420. Числото 420 е броят на месеците в 35 години. Така месечният осигурителен доход е средният, върху който са внесени осигуровки, ако човек се е осигурявал непрекъснато в течение на 35 години. Това премахва нуждата от сега използвания коефициент и опростява сметките.

3. Размерът на пенсията се определя по регресивна скала, така че да замества по-голям процент от осигурителния доход, когато той е под средния и по-малък процент, когато той е над средния. Така ще отпадне нуждата от таван на пенсиите.

4. Всичко това да се отнася да абсолютно всички категории заети – няма делене на полицаи, държавни и други служители. Стимулите, които държавата желае да предостави на отделни категории заети – да се дават извън обсега на пенсионната система.

Така при определянето на пенсията няма да има стаж. Важи само времето и дохода, върху който реално са правени осигурителни вноски. Така всеки ще трупа права само на база реален принос и размерът на пенсията му ще отразява този принос.

Пенсиите, изплащани от НОИ, няма да бъдат достатъчни за спокойни и достойни старини. Затова съществуват другите два стълба – задължително допълнително и доброволно осигуряване. Там – през 2004 г. писах – ни се предлагат осем-девет цвята обувки 41-ви номер. Ако носите 41-ви добре, но ако не? Метафората с номера на обувките се отнася до единствения портфейл, предлаган от всеки един от пенсионните фондове – по закон. Цветовете са броят на пенсионните дружества. Ако обувката не ви става, няма значение какъв цвят е.

Хората са с различни цели, времеви хоризонти и поносимост към риск. За да бъдат удовлетворени, те трябва да имат право и възможност да изберат пенсионни портфейли с различна структура на активите - мултифондове. Пенсионната индустрия и КФН са готови с проект за нормативна уредба на мултифондовете. Тя трябва да задейства още от 1 януари 2011 г.

Европейско развитие на България означава поставяне на гражданина в центъра на всяка уредба, в т.ч. пенсионната, зачитане правото му на избор и самостоятелно решение. Другото е закрепостяване.

Д-р Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти и член на Експертната група по финансово обучение към Европейската комисия

БЛИЦ