Д-р Валентин Янев

[+ В ГОДИНА 6523 ОТ СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА (= 1015 г.от н.е.) ВЪЗОБНОВИ СЕ ТАЗИ КРЕПОСТ
ЗИД]АНА И ПРАВЕНА ОТ ЙОАН САМОДЪРЖЕЦ БЪЛГАРСК[И И С]
ПОМОЩА И МОЛИТВИТЕ НА ПРЕСВЕТАТА ВЛАДИЧИЦА НАША БОГОРОДИЦА И ЗА [ЗАСТ]ЪПНИЧЕСТВОТО НА 12-ТЕ И НА ДВАМАТА ВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ.
ТАЗИ КРЕПОСТ БЕ ПРАВЕНА [ЗА УБ]ЕЖИЩЕ И ЗА СПАСЕНИЕ И ЗА ЖИВОТА НА БЪЛГАРИТЕ. ЗАПОЧНАТА [БЕШЕ] КРЕПОСТТА [Б]И[Т]ОЛА ПРЕЗ М[ЕС]ЕЦ ОКТОМВРИ В 20 (ден), А СЕ ЗАВЪРШИ В КР[АЯ НА МЕСЕЦ..... И ТОЗИ ЙОАН БЕШЕ] БЪЛГАРИН ПО РОД, У[НУ]К [НА НИКОЛА И НА РИПСИМИЯ] БЛАГОВЕРНИТЕ, СИН НА АРОН, [БРАТ НА САМУИЛ, ЦАРЯ САМОД]ЪРЖАВЕН, КОИТО ДВАМА И РАЗБИХА [В ЩИПОН ГРЪЦКАТА ВОЙСКА НА ЦАР ВАСИЛ]ИЙ, КЪДЕТО БЕ ВЗЕТО ЗЛ[АТО]....А ТОЗИ В....ЦАР БЕ РА[ЗБИТ ОТ ЦЦАР ВАСИЛИЙ В] 6522 ГОДИНА ОТ СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА (= 1014 г.от н. Е.) [В КЛЮЧ И ПОЧИНА В КР]АЯ НА ЛЯТОТО.
Това е знаменитият Битолски надпис на Иван Владислав изписан на старобългарски с тогавашния правопис и с каменоделско издълбаване на буквите върху голяма мраморна плоча. Не всички думи се четат ясно, а има и нечетливи цели редове. Надписът е възстановен след цялостното изследване и задълбочено проучване на един голям професионалист в тази област, какъвто е Йордан Заимов. Взети са предвид всички езикови, палеографски и исторически съображения с които разполага съвременната наука.
Откъде иде този надпис и какво въобще представлява той?
След турското нашествие на Балканите, са покорени всички населяващи го тогава балкански народи.Поробени са гърци, българи, сърби, хървати, власи и албанци. Турците събарят навсякъде крепостните стени на завладените градове. Там където е имало църкви същите са разрушени и върху основите им се издигнати джамии. Често пъти завоевателите използуват останки от строителен материал на стени и сгради за да улеснят градежа на джамиите си. Така правят и в превзетия от тях град Битола в далечната 1522 година. Взимайки камъни и плочи от останките на разрушената крепост те вдигат голямата Чауш джамия. След близо 400 години робство българите по тези земи доживяват да се видят свободни. През 1912 година турците напускат града и джамията заглъхва. След още четиридесетина години, през 1956 година полусрутената Чауш джамия е съборена за да се открие терен за ново строителство. И точно тогава бива открита тази знаменателна мраморна плоча на която е издълбан горния надпис. Историята просто нахлува в настоящето ни без да се съобразява с политика, интереси и фалшификации. Но да разлистим нейните страници.
В далечната 971 година византийския император Йоан Цимисхий успява да завоюва източните български земи и крепостите намиращи се в тях, включително и тогавашната българска столица- Преслав. Все пак западните български земи остават непокорени и там се утвърждава като най-мощен български владетел Комит Никола. Той удържа византийския натиск и управлява западните и югозападни български земи заедно с четиримата си сина: Давид, Арон, Мойсей и Самуил. В непрекъснатите битки с византийците скоро загиват двама от тях. Давид бива убит близо до Костур и Преспа, а пък Моисей загива при обсадата на Сяр. В Константинопол пък, при заговор бива убит императора и на негово място се възцарява Василий ІІ, наречен по-късно Българоубиец. Той продължава упорито и методично борбата за завладяване на всички български земи. Насреща си има войската на двамата братя Арон и Самуил. В продължение на десетилетия битките се водят с променлив успех за едната и другата страна. Виждайки невъзможността да преодолее с оръжие българската съпротива, Василий ІІ Българоубиец пуска в ход дипломатическите интриги и клевети. Чрез тях той успява да породи съперничество и вражда между двамата братя за това, кой от тях има право да унаследи царския трон. В разразилата се междуособица Арон и цялото му семейство биват избити. Няма прошка дори за царски син, когато същия е бил готов за измяна и провеждане на византийска политика в държавата. Единствен жив остава само синът му Иван Владислав, пожален от Самуил заради застъпничеството от страна на собствения му син Гаврил Радомир.
Самуил се оказва костелив орех за Византия. Освен, че воюва успешно срещу византийските войски успява да разшири влиянието си на запад към Адриатическо море подчинявайки даже сръбския княз Иван Владимир. Столица на Западна България става Охрид. Идва обаче трагичната 1014 година, когато Самуил губи важно сражение при планината Беласица и византийците пленяват там 14 000 негови войници. Следва една дивашка разправа с тях, като всичките те биват ослепени и пуснати да се върнат така в Охрид. Цар Самуил умира не издържайки на ужасната гледка. Хиляди слепи, осакатени и уморени до смърт войни се нижат денонощия пред очите му! Така царския жезъл минава в ръцете на сина му Гаврил Радомир. Радостта на Василий ІІ при вестта за смъртта на Самуил е прибързана, защото България продължава да се съпротивлява упорито. Самуиловият син се бие за всяка крепост и за всяка педя земя в Македония. След една година царуване се случва нещастието. По време на лов, неговия братовчед Иван Владислав (същият, който той спасява от сигурна гибел) го убива.Нарочно или случайно, историята не разкрива това. Потайност и загадъчност покриват този нещастие с трагичен завършек. И ето, че идва ред на Иван Владислав да поеме в ръцете си българската корона в тези тежки и съдбовни за България години. Дошъл по един или друг начин на престола, Иван Владислав продължава борбата срещу византийците на живот и смърт, с всички сили и всякакви средства.
Въпреки геройския отпор, който получава в западните български земи, Василий ІІ Българоубиец войските му бавно и неотклонно смазват българската съпротива и завладяват крепост след крепост. Пада в ръцете му и българската столица Охрид. Българския цар пренася столицата си в Битоля и продължава борбата за съхраняване на държавата. Помагат му и други непримирими български феодали като Ивац, който воюва успешно срещу византийския военноначалник Гонициат, а Кракра Пернишки отбил успешно войските на самия император.Все пак силите са неравностойни и градовете рухват един след друг. В това време Иван Владислав обсажда крепостта Драч в опит да си я отвоюва от Византия, но тук намира смъртта си. Така опитът му да се закрепи в тези западни земи докато събере сили по нататък за отвоюване на завладените източни територии не сполучва. Съдбата решава друго. Настъпва краят на Първото Българско Царство. Това е началото на 150 годишното византийско робство.
Остава обаче надписът на българския самодържец Иван Владислав. Именно в Битоля пренася той българската столица след превземането на Охрид от византийците.Съдържанието му сочи, че на 20-ти ден в месец октомври 1015 година след възцаряването му започва обновяване на крепостните стени на Битола, за да се превърне той за дълго време в непревзимаема крепост на българщината. Надписът на мраморния камък потвърждава, че в тази македонска земя продължава да съществува България на Аспарух, Крум, Борис и Симеон Велики. Новата столица трябвало да стане убежище и място за спасение живота на българите, както сочи надписът. Тоази мраморна плоча стояла на стените на Битолската крепост и оцеляла по някакво чудо след 1000 години на забвение има изключително голяма историческа стойност. Чрез нея по един категоричен начин се доказва съществуването на българска държавност в земите на Македония.В този древен старобългарски надписен паметник на кирилица, с 60 думи на 12 реда е увековечен последния български владетел бранил народа си от византийските завоеватели.
И нека днешните потомци на Самуиловите българи познават историята си, защото ние няма да се унизяваме да ги молим всекидневно и всекичасно да се осъзнаят като българи. Сега те имат неотменимото демократично право да се обявяват и като сърби или пък елини(потомци на Александър Македонски) а даже и албанци(това много скоро, може да им се наложи).
НЯМАТ ПРАВО САМО НА ЕДНО, А ИМЕННО ДА ФАЛШИФИЦИРАТ ИСТОРИЯТА СИ, КОЛКОТО И ДА НЕ ИМ СЕ ХАРЕСВА ТЯ.
НАРОД, КОЙТО НЕ ЗНАЕ СВОЯТА ИСТОРИЯ НЯМА ДА ИМА И СВОЕ БЪДЕЩЕ!!!