Григор Стоичков и Любомир Шиндаров пред съда. Снимка: Иван ГРИГОРОВ Тогавашните управници и досега не щат да признаят вината си На 26 април се навършват 24 години от чернобилската катастрофа. Трагедията се предхожда от рутинни изпитания на турбогенератора в четвърти блок на АЕЦ. В един часа на 26 април 1986 г. започва снижение в мощността на реактора РБМК - 1000. Следват множество погрешни действия на персонала и конструктивни несъвършенства на оборудването. След 18 секунди серия мощни взривове разбиват сградата на четвърти блок и реактора. Последният отхвърля 1000-тонния купол над него, активната му зона е открита и злият дух напуска огнения ад. Радиоактивният облак (колосален въздушен резервоар) съдържа над 20 опасни нуклида: йод-131, нептуний-139, цезий-137, плутоний-239, стронций-90... На 29 април сменя посоката и тръгва на юг, към България. От този момент най-голямата технологична катастрофа на века за управляващите у нас се превръща и в нравствена.

Още на 28 април в България се появяват първите му симптоми, на следващия ден тогавашният министър на вътрешните работи информира "Гражданска отбрана", а нейният началник - ген. полк. Тенчо Папазов, подписва специална заповед за постоянно измерване на радиоактивността в Северна и Източна България. По това време на разположение на властите е не само специално създадената за случая Експертна комисия към МС.

На 2 май 1986 г. в здравното министерство се провежда поверително съвещание, което завършва с един уникален документ, подписан от заместник-министъра на отбраната и шеф на "Гражданска отбрана" ген. Тенчо Папазов, министъра на народното здраве акад. Радой Попиванов и зам.-председателя на Постоянната комисия за борба с природните бедствия и крупните производствени аварии Георги Белички. Една неизвестна ръка зачертава последното изречение в документа, което гласи: "Оперативката смята за целесъобразно да предложи на правителството да одобри текст за съобщение чрез средствата за масова информация.”

Така е зачеркнато най-ефикасното средство срещу радиацията - пълна гласност и незабавни хигиенно-защитни мерки за населението

Засекретените протоколи от изследванията на учените се попълват с друго съдържание. Ето част от него: Най-високите стойности в замърсяването на приземния въздух са от 10 000 до 50 000 пъти над нормалния фон, средното за страната е 20 000 пъти. В различни проби специалистите откриват около 15 опасни нуклида, чието въздействие уврежда целия човешки организъм. Особено чувствителни са кръвотворните органи, далакът, лимфните възли, костният мозък, лигавицата на стомашно-чревния тракт, паренхимните органи - бял и черен дроб, бъбреците, съединителната тъкан - кости, стави, мускули.

Облъчването на кръвните клетки с радиация води до злокачествени изменения (левкози), силно уязвими са и наследствените структури, заплашен е генетичният код

Управляващите разбират, че заплахата от Чернобил е неизбежна и страшна.

Реакцията е почти мигновена. Секретно разпореждане на УБО (№ 2078) от 4 май 1986 г. обяснява по какъв начин трябва да се гарантира животът и здравето на хората от висшия ешелон и техните семейства.

Ето част от него: "Снабдяването с хранителни продукти, плодове и напитки да се извършва от наши снабдителни бази и резервирани запаси след дозиметричен контрол и строги мерки за тяхното пестеливо изразходване... Да се осигури в достатъчни количества натурална минерална вода, а за хигиенно-битови нужди да се използва само дълбоко сондирана... Да се подсигури снабдяването на животновъдните ферми в стопанство "Врана" (правителственото - б. а.) с дълбоко сондирана вода.”

Докато истината потъва в дълбока секретност, чернобилската драма продължава с втори радиационен пик. Той е наше изобретение,

"български Чернобил”, рядка симбиоза между невежество, цинизъм и управленско безсилие

Той започва с включването на заразените фуражи в храната на животните въпреки предупрежденията на учените.

След продължително информационно затъмнение на 7 май телевизията излъчва забележително по своята безочливост интервю с проф. Любомир Шиндаров - първи зам.-министър на народното здраве и главен държавен санитарен инспектор. В него участва и ст.н.с. Иван Пандев, председател на тогавашната агенция за ядрено регулиране. Според съжденията на проф. Шиндаров на 2 май в отделни райони е "регистрирано леко повишение на естествената фонова радиация" - до 3 пъти. С водата и кравето мляко положението е цветущо. Е, има известни проблеми с овчето, но "бих казал, че този процес бе своевременно засечен и спряхме употребата му".

Животът продължава

75-годишна живее в заразената зона 23 години

- Срещу бутилка водка милицията пускала в зоната на здрача

- От една ягода буркан с компот правя, по-добре ли е да умра от глад, чуди се баба Мария

Някогашният най-млад град на енергетиците в СССР днес е мъртъв, той е призрак. Хора няма. Посрещат те само на входа, с телена ограда и бариера. Тук някога живели над 350 души. Изселили ги. Днес са се върнали 15-ина. Общо в зоната сега има около 350 самоселци. Мария Адамовна е една от тях.

Носталгията я върнала вкъщи само 10 месеца след катастрофата. Не я пускали, милиция пазела, рибарите не искали да я закарат с лодката си. “Те пък не искаха да ни закарат, а аз им казвам, че имам бутилка, значи ще ни закарат. Отидох в магазина, купих бутилка водка. Минахме през реката, тръгнахме, а вече беше тъмно. Намерихме полянката и пътя и чухме трактор. Казаха ни вървете, вървете тука по пътя и ще стигнете и си стигнахме до селото.”

Днес Мария е на 75 години. Отглежда кокошки, крава и пуйки. Бере гъби, копае картофи. Препитава се, както и преди 24 години, с каквото изкара

Имах ягоди, посадих. От Чернобил едни такива големи израснаха, там една ягода беше като за едно бурканче, после малините и те така - развиха се, че чак до съседа стигнаха, а съседите умряха.

Въпреки по-високата радиация тук Мария твърди, че не се притеснява. “А от какво да се страхувам? По-добре ли е да умра от глад, по-добре е да ям! Ако тая радиация я имаше, отдавна да съм умряла. Навярно я няма.” Има, няма радиация, за Мария животът продължава. Краката ме боляха и преди аварията, и след това ме боляха. Как мога да го разбера? На прощаване Мария Адамовна споделя, че

колкото живот й остава, все тук ще го живее,

а нас съветва да запомним, че от родното по-полезно за здравето няма.

Помним думите, когато в магазина в Чернобил откриваме, че продават консервирани български домати.

Аварията в Чернобилската атомна електроцентрала е най-голямата в световната история. Шестстотин милиона души в Европа и около 4 млрд. души по света са облъчени. В Украйна над 400 хиляди души сменят местожителството си. На мемориалните плочи издълбават имената на новите жертви на Чернобил.

Минчо Йовчев, министър на индустрията и технологиите през 1986 г.:

Голяма грешка беше, че опасността се кри от нашето общество

Аз бях от групата на Петър Младенов, на Първи май на манифестацията Тодор Живков беше с гола глава на мавзолея, стоя там в продължение на 4 часа. Ако знаеше, че е опасно, щеше ли там да стои той. Не знам защо Григор Стоичков трябваше да лежи в затвора за нещо, за което няма вина, твърди и днес Минчо Йовчев. Получихме строги указания първо всички деца от училищата и детските градини да бъдат прибрани. Цялата реколта от зеленчуци и плодове беше унищожена. По отношение на кравето мляко се взеха мерки, огромни количества мляко. Единственото мляко, което не беше радиоактивно, беше от биволиците. Тогава Пенчо Кубадински беше във възторг, защото беше внесъл цели стада биволици от Индия.

Работата беше недостатъчна, но причината не е в Тодор Живков. Първо руснаците подадоха късно информацията и голяма грешка беше, че се кри и от нашето общество. Добри Джуров беше предупредил, че трябва да се правят замервания. Оказа се, че по места полевата апаратура за замерванията няма батерии. Имаше и хаотични действия. Вината на бай Григор е в това, че той като верен на партията е дал информация само на висшия ешелон, а населението не е било информирано.

Опит за възмездие

Делото срещу виновните 

През ноември 1991 г. викове „Смърт!“ съпровождат старта на делото „Чернобил“. Пред съда са изправени Григор Стоичков и Любомир Шиндаров

„За мен всичко беше прозрачно и ясно - процесът започна като политически и завърши като политически.“ Обяснението му е, че след 1989 г., когато се сменил режимът, „имаше напрегната политическа обстановка и разни еуфории. Някой се сети, че по време на аварията не било достатъчно информирано обществото, че били облъчени хората и т.н. Те искаха да хванат политическо лице“, казва Григор Стоичков. И добавя - „Аз бях жертван, а други направиха кариера.

Тежи ми само несправедливостта по отношение на мен. Работил съм честно, всеотдайно. Нямам фирми, капитали, дори собствена кола. И накрая отидох в затвора?!“ Разказва, че на 18 години също е бил затворник, но знае защо - укривал нелегалната печатница на в. „Работническо дело“. За постъпките си след аварията в Чернобил не чувства никаква вина. Дори и да разполага с магическата възможност да върне времето с 20 години назад, твърди, че не би променил нищо в действията си - „може би щях да съкратя някои мероприятия, ако имаше кой да ми каже, че са били безсмислени. Да не закопавам 48 милиона държавни пари. Съвестта ми е напълно чиста“.

Това е позицията на Григор Стоичков, тогава дясна ръка на Тодор Живков и оглавяващ щаба за ликвидиране на последствията от чернобилската авария. „Никой в страната не знаеше, цялото Политбюро беше на площада.“

НАД 55