Иля Менделевич Гилилов

В това, че творчеството на Уилям Шекспир е изключително културно постижение на човечеството, няма съмнение. Но защо има толкова съмнения, че това наследство принадлежи на перото именно на този човек от Стратфорд? Защо толкова яростно се води вече век и половина спорът около "наследството на Шекспир"? В тази полемика между стратфордианците (привържениците на каноническата версия на шекспировото авторство) и еретиците-нестратфордианци своята тежка дума каза и Иля Менделевич Гилилов, чиято книга "Играта за Уилям Шекспир или Тайната на Великия феникс" веднага след излизането си през 1997 г. се превърна в интелектуален бестселър.

В историята на световната литература няма по-велико име от това на Уилям Шекспир. Неговите пиеси се играят в цял свят, филмират се, превеждат се на много езици. По решение на генералната конференция на ЮНЕСКО всяка година 23 април, рожденият му ден, се празнува като Международен ден на книгата и авторското право. Не секва потокът от поклонници в градчето Стратфорд он Ейвън, където Шекспир се е родил и умрял и където, под плочите на църквата "Света Троица", почива прахът му.
Какво точно е известно за Шакспер (така е по-точно да наричаме стратфордския претендент за мястото на Шекспир, за да го отличим от всички други: именно така е бил записан в църковните книги в момента на раждането и на смъртта си)? Известно е, че е

давал пари срещу
лихва, търгувал с
малц, купувал къщи
и участъци земя, съдил се е, при това много страстно, с длъжниците; които не са му връщали навреме разни дребни суми, откупувал правото да събира църковния десятък от арендаторите на бившите манастирски имоти, избягвал да си плаща данъците... А относно драматургията какво? Тук има само легенди и измислици. Да, той е имал дял в театралната трупа, получила правото да се нарича "слуги на Негово Величество" при възцаряването на Яков I, но за негово участие в съчиняването на пиеси и за негова игра на сцената няма преки свидетелства.
През 1747 г. антикварят Джоузеф Грин се натъкнал на оригиналното завещание на Шакспер и тази находка го потресла. Текстът на документа му се сторил "толкова невежествен, толкова всецяло лишен от частица от този дух, който осенявал... великия поет, че бихме унизили неговото достойнство на писател, ако предположим, че дори едно изречение в това завещание е написано от него". Завещателят не споменавал нищо нито за книги, нито за ръкописи, дори като материални ценности, тъй като книгите по това време стрували скъпо, и ръкописите стрували немалко. В завещанието нямало нищо, което да може да се свърже с понятието "духовност". Затова пък е описано всичко, което се намирало в дома - до последната вилица, описани са и са поделени между дъщерите и неродените им наследници от мъжки пол всички капитали и имущество,

на съпругата е
завещан „втория
по качество креват"
с което дълго се шегували много нестратфордианци, в това число и Марк Твен, нарекъл Шекспир "най-великият от всички несъществували на света хора".
Под завещанието са поставени три подписа. Сред другите документи, свързани по някакъв начин с Шекспир, някои въобще не са подписани, други са подписани, но с различни почерци - предполага се, че той не се е разписвал сам, а писарите са го разписвали. Тук подписите са собственоръчни. По разкривените букви и неравни редове графолозите заключават, че се е подписвал човек, несвикнал с перото. Нима "властелинът на думите" е бил неграмотен ? Уви. В най-добрия случай - полуграмотен. Как тогава е можел да пише пиеси и да учи роли? И най-неприятното - цялото му семейство било неграмотно: баща му, жена му и най-вече - дъщерите. Геният на словото не се погрижил да ограмоти собствените си деца! Възможно ли е това?
Не се е запазило нито късче от ръкописите на Шекспир, в писмата на съвременниците му няма нито едно споменаване за него като за жив човек, автор на стихове и пиеси. Споменава се само Шакспер, който давал пари назаем срещу лихва. Последните четири години от живота си Шакспер прекарал в родния си Стратфорд. Впрочем, защо се е върнал там? Французите имат поговорка: "Поетите се раждат в провинцията, а умират в Париж".

Защо Шакспер
не е пожелал
да умре в Лондон?
Или някой друг не е пожелал това? Защо след връщането си в родния град не е написал нито ред? За нестратфордианците тук няма загадка: той и преди това нищо не е написал. Но ако не той, то кой друг? Откъде и защо се е появило името Шекспир на заглавните страници на неговите съчинения?
Предисловието към първото посмъртно събрано издание на Шекспир, така нареченото Велико фолио, е подписано от Джон Хеминг и Хенри Кондел, негови другари от трупата "слуги на Негово Величество". Те, както е казано в предисловието, са издали този разкошен том. Не е ли странно хора, чужди на издателския труд, да се занимават с непозната работа, още повече, да се заемат с толкова сложно, явно губещо издание? То е струвало примерно четири хиляди фунта и бог знае дали е върнало поне половината. Актьорите, по социално положение слуги, не са могли да разполагат с такива суми. Тогава кой ги е дал? Кой е поръчал настенния паметник в църквата "Света Троица", след като самият Шакспер не е завещал за него нито пенс? А до него, на същата стена, има друг паметник в памет на добрия му познат, лихваря Комба - той не забравил да се разпореди каква сума да бъде похарчена за увековечаване на паметта му.
(следва)

Препечатваме от "Тайните на мистификациите", изд. "Сиела".