Минавайки днес през Клисура, покрай монумента с Боримечката, където присъстваше и черешовото топче, ама в много умален размер (а може и да не е присъствало, а да съм го объркала с екземпляра, сложен над входа на техния исторически музей), се замислих за този непроучен казус по темата за Априлското въстание. 
По принцип, моето поколение изучава Априлското въстание като събитие историческо хем връх във възрожденската идеология, хем като предопределено да бъде потушено, което на мен ми беше странно още навремето, когато изучавахме тази тема, но си мълчах, защото заедно с нея изучавахме и един куп други, та нямаше време за много говорене, освен регулярното по учебния срок. 
От една страна, в основата на това събитие, стоеше Иван Вазов, с неговото описание на живота на чорбаджийското семейство, от което след време щяха да се появят имената на братята на Иван Вазов и на техните роднини))), от друга страна, в учебника по история пишеше, че при първото изпробване, черешовото топче, изработено в града Клисура, който бил сринат със земята по време на Априлското въстание, се пръснало. (В други учебници пишеше, че изобщо не гръмнало). Малко след това, потушили въстанието. А топчето си останало паметник на наивността на българина, май... 
Поне така ни учеха в нашите учебници по история. 
Но днес минавах край бутафорното топче пред музея на Клисурци и си мислех за този първи български топ. За това как може той да не присъства в учебниците по история от 1 до 12 клас достойно, но пък затова го виждаме във възстановките на кукерските игри всяка година - гърми топчето колкото детска играчка, хората, един вид, почти застават мирно и така се радват (все пак, колеги, почти всяко българско семейство има прадядо, участвал във войните, нищо, че в момента армейската институциа, както всяка друга държавна институция, е на дъното).  Пак дървено, като онова на Боримечката... И тогава се сетих, колеги, че не е възможно топчето на Боримечката да не е гръмнало, ако е било мъничко като бутафорните, или поне такова, каквото се опитват да ни го покажат историците в учебниците по история. Щом тези гърмят, това защо се е разцепило?! По-голямо ще да е било, колеги, по-голямо...Доста по-голямо.  Брей, този Боримечка, и този Вазов, що народ се изреди да ги тупа по раменете, даже и ние, от първи клас още)), а не се намери един инженер, да каже как при еди кои си размери на дулото и тежест на оръдието, се получава еди каква си сила на изстрелване на гюлето и пр. и пр. Голям ще да е бил този топ, да ме прощават колегите историци, макар и несръчно направен - все пак, не може с топ да се правят учебни стрелби, и да се стреля по зайци в гората... Чудя се, какво ли би станало, ако беше успял да стреля и да си изпълни предназначението - не само духовното, за което се пее и в песента (където, между другото, никой нищо не казва за това, че се е пръснал)) - "Топчето пукна, Европа стресна...". Може би нямаше да се наложи Клисура да се евакуира в Балкана, кой знае. Но нямаше да спаси въстанието, това колегите историци го знаят, нямаше време да се направят още четири или пет такива топа дори, нямаше пари и организация, за да се отлеят метални). Но пък, от своя страна, това не прави и самото Априлско въстание обречено. Нима, колеги, гръцкото въстание на о-в Хиос е било обречено в очите на колегите историци - гърци? (или пък в нашите очи днес?) Или пък сръбските въстания... Няма обречени въстания, има лошо организирани такива, не особено масови, има въстания с много жертви. Априлското въстание, например, е връх в българското  Възраждане, защото то показва готовността на българите да имат своя собствена държава - да заплащат и организират образователни институции, които да разпространяват националните ценности, да реформират и да издействат автономия за църквата си, и накрая да се сдобият със свои собствен парламент, правителство, и ... един топ.