Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2010 20:01 - Атанас Свиленов: Ален Делон ме хареса
Автор: slivenplus Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3034 Коментари: 0 Гласове:
2



image   Аз съм единственият българин, направил интервю с френската филмова легенда - Милиционерски кордон охранява киноцентър “Бояна”, пазейки “Едно танго в Париж”
- Кеворк Кеворкян се изявявал като спортно журналистче, преди да му излезе късметът в БНТ 
- От 50-60 сценария само два-три стават за филмиране

Атанас Свиленов е един от най-известните литературни и кинокритици. Роден е в София. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “Славянски филологии”. Автор е на около двайсетина книги и на близо хиляда публикации по проблемите на киното, джаза и естетиката. Бил е главен редактор на вестниците “Литературен форум” и “Демокрация”, директор на Българската национална филмотека.

- Г-н Свиленов, вие сте единственият българин, взел интервю от секссимвола на френското кино Ален Делон. И то когато актьорът е в апогея си – у нас се въртяха най-добрите му филми, като “Роко и неговите братя”, “Гепардът”. Как в онези мрачни години на соца се добрахте до чаровника, по когото въздишаха милиони жени от цял свят?
- …И той остаря, и той правеше комерсиални филми и сериали /лека въздишка/. Ален Делон беше един от най-интелигентните, най-сниманите и красиви актьори. Откровен, естествен и непринуден човек. Видяхме се във Франция през 80-те години /на миналия век – б.а./ на булевард “Сен Жармен дьо пре” в Париж. Една моя колежка и българска художничка ми помогна да се срещнем, защото той тогава беше недосегаем, на върха на славата си.

- С какво го впечатлихте?

- Той усети, че познавам творчеството, ролите му, филмите, които не бяха показвани у нас. Приказвахме си за това как Висконти вкарва теми от Достоевски в “Роко и неговите братя”. Не му задавам някакви банални въпроси. Това много му хареса. Голямо изживяване, въпреки че дистанцията на времето си казва своето… Какво нещо са критериите. Тогава във в. “Народна култура” пуснах интервюта с гении на световното кино, като Микеланжело Антониони, Лукино Висконти, с най-големите имена, но това не направи такова голямо впечатление. След тях киното осиротя…

- А не успяхте ли да се докопате до другия филмов титан – Жан Пол Белмондо?
- Не, не успях. Малко хора обаче знаят, че баща му е един от най-големите френски скулптори.

- Кой навремето пръв ви подаде ръка?
- Яко Молхов, главен редактор на сп. “Киноизкуство”. Покани ме да пиша рецензии за български филми. Така започнах да печатам. Благодарен съм на някои хора, че са ме забелязали. Благодарен съм и на тая медия, на единствената /тогава/ телевизия, на гостуванията си във “Всяка неделя”. Пастернак в едно свое стихотворение казва:
“Да си знаменитост е некрасиво”.

- По тоталитарно време обаче нямахме достъп до голямото световно кино. Единственият “отдушник”, за нас киноманите, през 70-80-те години на миналия век бе филмотечното кино “Дружба” на Попа, на бул. “Патриарх Евтимий”. С какво най-масовото изкуство заплашваше устоите на властта?
- Така е, малко неща проникваха. Първо ги гледаше Политбюро, но имаше тогава един изключителен ентусиаст, Тони Андрейков, когато тези филмови копия преминаваха през България за Истанбул, а той през нощта, на една черно-бяла лента, макар че филмите бяха оригинални, ги прехвърляше, за да има Българска национална филмотека, създадена не с комерсиална, а с образователна цел. Тогава така се правеха тия кинолектории, с абонаментни карти. Предхождаше ги една лекция, като се разказваше на хората какво представлява сериозното кино, какво можеш да научиш от него. Имаше невероятен интерес от много интелигентни хора. Сегашни министри ми разказват как като деца и юноши са ги гледали, как със зор са се докопвали до тези карти. В кино “Дружба”, например, за първи път се пусна “Сладък живот” /на Фелини – б.а./, филми на Бертолучи и пр.

- А “Едно танго в Париж” с незабравимите Марлон Брандо и Мария Шнайдер се появи на екрана чак в зората на демокрацията?

- Киногилдията го гледахме на една затворена прожекция в Киноцентъра /в Бояна – б.а./. Милиция с кордон ограждаше сградата. Не ни допускаха и нас, с карти на членове на Съюза на филмовите дейци. И за нас достъпът бе ограничен.

…Бертолучи си отиде, Фелини, Висконти, Антониони, Виторио де Сика. Пазолини пък беше и голям поет...

- В момента на кое кино се възхищавате най-много?
- В момента от много малко неща се възхищавам. Смятам, че световното кино е в упадък.

Холивуд, за съжаление, от 200 филма прави едва 10 добри.


- Последната българска лента, успяла да ви впечатли?
- Неотдавна гледах един много добър филм на Влади Киров, сценарист и режисьор, и на Коста Бонев за вечно съществуващ, но загиващ град в делтата на Дунав. Това е документален филм, който се оказва, че може да бъде по-силен от игрален. Влади има и много игрални филми, например “Военен кореспондент” за младежките години на Йордан Йовков. Не съм гледал все още “Източни пиеси” на това момче Калев от Бургас, селекциониран в Кан… Иначе чета много сценарии.

- Член сте на комисията към Националния филмов център за сценарии за игрални филми. Какво е дереджето там?
- На по-миналогодишната сесия прочетохме 53 сценария, от които 6 бяха добри. Оказва се, че държавата има пари само …за два. Ще има нова сесия, нов наплив от сценарии, но няма да имаме добро кино, ако не се разрешат да се правят повече филми. По времето на Сталин имаше директива – ще се правят 10 филма, но всичките ще бъдат шедьоври, класика. Накрая излизат десет боклука.

- Явно всичко опира до финанси?
- За България трябва да вземеш пари за 50 филма, за да излязат поне пет-шест добри. Киното е много скъпо изкуство, кино без пари не се прави. За нас е много тъжно това, че трябва да намерим публика извън България, понеже ние имаме малък зрителски потенциал и не можем с нашите постъпления да покрием разходите. Дори румънците, като вземат една награда в Кан, филмът им тръгва. Покрай него вървят още 5-6 други. Навремето правехме много добри филми, но не успяхме да пробием на световния екран.

- А “Козият рог”?

- Това е от малкото изключения…

- По време на “Желязната завеса” обаче полското кино проби благодарение на Анжей Вайда и Кщищов Зануси. Чешкото – на Милош Форман, унгарското – на Ищван Сабо и Марта Месарош. Повечето от режисьорите бяха лапнати в Меката на киното не по политически причини, а заради таланта им?
- Така е, те се показваха по цял свят. Но ние очевидно не бива да тръгваме да се показваме пред света, като напълваме българското кино в моделите на чуждото. Тоест трябва да бъдем по-интересни, по-автентични от другите.

- Нещата, според вас, ще се наместят ли един ден?
- Аз съм удивен, че в момента има много слаб интерес към киното, към салоните, доколкото ги има. Почти навсякъде те са ликвидирани. А в САЩ и до ден-днешен съществуват, извиват се опашки пред касите. В момента у нас положението е трагично. Дори на последния нашумял филм на Тарантино /”Гадни копилета” – б.а./ през втората седмица бяхме едва десетина души в салона. Не мога да го разбера. Филмовото разпространение в България е много лошо.

- Неколкократно сте предлаган за член на СБП и все сте оставали зад борда. В писателския съюз тогава “коли и беси” Богомил Райнов, който с “клизми” гласува дори за Миряна Башева. Едва на осмия път влизате в престижната гилдия. Кой ви даде тогава едно рамо?

- Вярно е, седем пъти пропадах. На осмия ме вижда Павел Вежинов, казва ми: “Нали знаеш, че Караславови не те обичат. Ние обаче се разбрахме. За да минеш, ти трябват 50 плюс един гласове.” Комбинации, групи, лобита…

- Как попаднахте във “Всяка неделя”?
- Познавах се от доста години с Енчо Мутафов, той е от Сливен, както и Кеворк Кеворкян. Тогава работех в “Студентска трибуна”. Енчо го печатах. Веднъж ми казва, че Кево интересно пишел, но го публикували само в “Народен спорт”, като кореспондент от Сливен, тъй като баща му бил набеден за “враг на народа”. Но Кеворкян имаше много добри текстове като критик и го взеха в “Литфронт”, но много скоро му скроиха кюляфа и го уволниха. С Иван Славков се познавам още от дете покрай водната топка и т.н., много добър ватерполист, майстор на спорта. Веднъж му казвам, че познавам един много способен човек, останал без работа – абсолютно съм убеден в това, и му казвам, че пише много добри текстове. Славков отговаря: “Хубаво, ще говоря с Марко Семов да го вземе при него в редакция “Публицистика”, където да представя нови книги”. И той /Кево – б.а./ започна точно така – два месеца представяше нови книги... Иначе много му сече акълът, веднага направи впечатление.

- Далече преди “Всяка неделя” се изявявате в “Неделен информационен дневник”, “прототип” на най-гледаното бъдещо предаване, където Кеворкян все още е “най-обикновено чираче”, образно казано.
- Тогава той нямаше никакви връзки. Пита ме познавам ли Невена Коканова. “Познавам я”, отговарям му. Моли ме да я поканя. Така и стана. Смятам, че с Янчо Таков започнаха заедно. Именно този “Неделен информационен справочник” прерасна във “Всяка неделя”. Иван Славков никога до този момент не каза: “Този или онзи!” За БНТ той има изключително полезна роля. Имаше един момент, в който Янчо и Кево се скарват кой да води предаването. От 1993 до 1996-а, от 17,30 до 20,10 ч. аз водих на живо така наречения “Форум”. Горе-долу съм се справял. Това са истории, които се забравят. Имам над 1000 интервюта в книгите си, по телевизии, вестници и списания. Пред мен са заставали Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Йордан Радичков, Павел Вежинов… Те бяха живи и аз ги публикувах в “Народна култура”. Станал съм като справочна редакция. Най-тъжното е, когато едно интервю не е автентично…

- Има ли според Вас “жълта” и “сериозна” преса?
- Много е тъжно, че напоследък именно “жълтата преса” започна да поставя по по-интересен и сериозен начин проблемите. 



Георги АНДОНОВ

в. ЖЕНСКИ ТАЙНИ



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031