Петък, 14.45. Един моторист спира пред служебния вход на Народния театър и енергично сваля каската от главата си. Фоторепортерът ни насочва камерата към него и чак тогава девойки от отсрещния тротоар разпознават в него позното лице от екрана - Калин Врачански.

Опитват се да му махнат, но той не ги вижда, защото гледа към първия етаж.
Оттам, зад щорите се подава главата на народния любимец Стефан Данаилов. "Ей, много сте точни всички, хайде, качвайте се", маха Ламбо дружески с ръка.
Калин се е прибрал през нощта от чужбина и бърза да яхне отново мотора за морето. Проф. Данаилов пък е напуснал Народното събрание, където е слушал премиера в парламентарния контрол и бърза за среща със студентите си в НАТФИЗ.

Сложна организация, но "24 часа" успя да събере бащата и сина от най-хитовия съвременен български сериал „Стъклен дом" - Стефан Данаилов и Калин Врачански. Оказа се, че те почти не са разговаряли помежду си по време на снимките. Добре че вестникът ни събра, за да се изясним, шегуват се сем. Касабови.
Какво си казаха - четете днес и утре във вълнуващо интервю, в което бащата и синът се преоткриха отново

-Mладият и старият Касабов, какво си помислихте, като разбрахте, че ще носите една фамилия и ще сте баща и син?

Ламбо: Много често бъркам Касабов с Кожухаров, защото моето участие първоначално беше много малко и за тия 2-3 дни, в които снимахме не можах да си науча името. Както на него досега му казвам ту Каменчо, ту Калинчо.

Като дойдоха при мен моите приятели, продуцентите, за да ме агитират да се включа в сериала, ми показаха доста материал на видео от кастингите. Калин не го видях, но видях само негови фотоси и много ми хареса излъчването му, стана ми интересно. Те ме убеждаваха, че почти си приличаме.

Аз съм го изпуснал в годините му в театралната академия, признавам, в последната година не съм ходил в театър „София", където той играе, и практически Калин за мен е нещо ново, което сега откривам.

Много любопитно ми беше какво момче е. Много се радвам, като откривам млади колеги с качества, които имат какво да покажат. Важното е също, че той е бил през цялото време на сцената.

-Ти спомняш ли си, че си го награждавал миналата година като министър за най-перспективен млад актьор за 24 май?

Л.: Това е факт, но за съжаление аз съм награждавал 60 човека тогава и не го помня.Предложенията идваха от Съюза на артистите, през тези 4 години отделихме и награда за млади български актьори и в многотията аз не го познавах. Тогава чух за какво го награждавам.

Но ако сега не ми беше казала, нямаше да включа, че е той. А тази гад досега не ми е казал, че съм го награждавал. Защо, бе? (Смях.)

Калин: Какво трябваше да ти кажа? Ти помниш ли, че ние двамата сме играли с теб в една постановка?

Ламбо: Коя?

К.: „Празната стая" на Здравко Митков.

Л.: Стига бе!

К.: Бях от момчетата, които носеха едни панели зад теб, а ти беше в главна роля.

Л.: Ама ти беше студент тогава. Ееее...

К.: Да. Правихме и един благотворителен концерт в НДК- „Звездите на българския театър в световни мюзикъли". И тогава пак бяхме на една сцена.

Л.: О, да, беше много хубаво. Ето, виж колко пъти сме се забърквали заедно, но трябваше "24 часа" да ни събере, за да се изясним.

Да, да..., сега си спомням, те бяха студенти на Здравко, които
мъкнеха един панел и ми го закачаха на гърба. Това е последната пиеса на Станко Стратиев, докато беше жив, правихме я в театър "София".

- Ти респектиран ли беше, като разбра, че ще си син на Ламбо? Чух, че Бойко Кръстанов, екранният ти брат, си глътнал граматиката, като застанал пред него.

К.: Естествено, че бях респектиран, беше много вълнуващо, като научих.

Л.: Бях студент, като започнах да снимам "На всеки километър". Около мен бяха все звезди на българския театър, най-големите, и много ми помагаха. Както се случва в момента с моите млади колеги в сериала.

Сега се снима много бързо, но тогава сутринта правим нещо от десета серия, вечерта от първа и младок като мене без опит, трудно би се оправил, ако не бяха те. И Черкелов, и Гришата, и Кабакчиев, и Гец - цветът беше там. И винаги съм ги наблюдавал как се държат пред камерата.

- Калине, ти какво крадеш от Ламбо като занаят?

К.: Ние много малко сме играли заедно в сериала. Но тази стабилност, която има пред камерата, не може да не ме впечатли. Ние, младите, има много да се учим, докато я постигнем. И да знаем, че като застанем пред камерата, не трябва да се колебаем, а точно и ясно да правим това, което задачата изисква. Изпуснем ли нишката добре, че той е до нас и се намесва активно и много сполучливо.

- Вярно ли е, че променяш и сюжета даже?

Л.: Някъде, където се налага - да. А Бойко Кръстанов, милият, който сега завършва НАТФИЗ, един много симпатичен хлапешор, на първия снимачен ден трябваше да каже: "Баща ми, ти си голяма работа." И изведнъж той казва:
"Баща ми, ти си много як"

Младите непрекъснато това казват във филма, всичко им е яко. Ама като го изговори това, то не се връзва с моята реплика и сценаристът предложи да го тупна по рамото. Снимаме и той пак: "Ей, баща ми, много си як." И такъв му шляпнах зад врата... После разправял пред студентите ми: „Вашият мастер много тежка ръка има."

При връщането ми в родината имам много сцени с Калин, досега имах повече с Бойко. Но имахме много сериозен разговор с Бойко като актьор с актьор и се радвам, че се промени. Доста съвети му дадох и гледам, че ги спазва.

- Ако можеш да избираш в живота какъв син да имаш, Дани или Камен ще избереш?

Л.: Те са и различни, и имат нещо общо - в края на краищата кръвта е една. Камен си е положителен герой отвсякъде, чак вече прекалява от добрини. Но в момента, в който има една излъгана надежда, че той може да прости на баща си и не го прави, а бащата е мечтал двамата да ръководят бизнеса, друга случка ги отдалечава и ги прави врагове.
Интересно е като ситуация и ми е любопитно в каква посока ще се развие сюжетът. Но ще е голяма битка.

- А изяснявате ли си конфликта между вас, който е прогонил сина чак в Америка?

Л.: Имаме такива сцени, които ще видите през есента, но причината е в детството, това, което Камен е виждал като отношение на баща му към майка му. Той е обичал майка си прекалено много и винаги е търсил вината в баща си.

- Делите любима жена, как приключва тази история?

Л.: Как да приключи, трябва да си намерим две други (смеят се). Това все пак е тайна, но зрителят сигурно се досеща, че моят герой се завръща в България и ще завари някаква странна ситуация. Едната вече се видя по отношение на бизнеса и игрите на Николай, но другото не го подозира. Идва си щастлив, че ще види двамата си синове и младата си съпруга, и какво заварва...

- На цяла България й е интересно какво заварва?

Л.: В моята практика съм снимал и много тъпи филми, и актьорът гледа нещо да спасява, но когато сценаристите създават любопитни ситуации, това е интересно и за играта и го правиш с удоволствие.

- В такава ситуация в реалния живот как бихте постъпили - да делите жена с друг? Кой трябва да отстъпи - младият или старият?

К.: Дано не ми се налага. Не знам, не мога да дам предположение. Най-хубавото е, че сюжетът се развива постоянно и могат да се вкарват нови ситуации и теми за разчопване.

Л.: Още като се разбра, че ще ме върнат в България доста по-рано от уговореното, съм си мислил как бих постъпил. Разбира се, че шокът е много голям за всички. И дали трябва да оправдаеш една такава връзка, и то в порядъка на 45 дни. От смъртта на Касабов до неговото връщане има точно 45 дни. Още не са те забравили и работата тръгнала.

Защо за толкова кратко време хората, които той е създавал в бизнеса, се отнасят така подло към него, също и съпругата му? Най-лесното за един човек, който си знае мястото и възрастта, е да ги освободи и да не задържа нещата.Това аз съм си го мислил, но какво става в сериала - ще видите.

- А има ли момент, в който сядате и се изяснявате помежду си след връщането ти в България?

Л.: Как да нямаме, няма само да ядем и да пием. И той, и аз сме в България, няма как.

К.: Предстоят много интересни моменти. Конфликтът отива на едно по-психологическо ниво.

Л.: Хубавото е, че всичко съвпада с днес. Ще издам нещо от кухнята - много исках да вкарам епизод, в който Касабов седи вкъщи и гледа мач от световното. Оказа се, че Би Ти Ви нямала специалните права за мачовете. А можеш ли да скриеш такова събитие като световното в един съвременен филм. Ей такива щуротии ми идват на главата.

- Има ли ги вашите герои в българската действителност - богати, но нещастни? С филма вие открехнахте вратата към кабинетите и задкулисните игри на бизнес елита.

К.: Вероятно има всичко, може да има и същите ситуации. Предполагам, че тези съдби са взаимствани отнякъде - някой нещо видял, чул, доразвил, може би не точно така, както са във филма, но  съществуват под някаква форма в живота.

Л.: Това не са от най-голямата върхушка, но са хора с възможности, които си вършат работата. Всеки бизнес има удари под кръста.

- Камене, успя ли да се главозамаеш вече?

К: Имам си много работа, за да мисля за това.

- Скокът ти е голям - от вълка в "Червената шапчица" в родния град Роман до син на Ламбо в най-харесвания нов БГ сериал.

К.: Това всичко е в годините. Но като се има предвид динамиката на времето днес, е съвсем нормално, а и интернетът е достъпен за всеки. Но явно филмът се харесва и всички ние сме радостни и доволни от това. Ще се стараем така да е и занапред и да не се предаваме.

- На кастинга си се явил за друга роля, коя?

К.: Не зная, извикаха ме на кастинг и ми дадоха някакъв текст, който не си спомням за какво беше.

Л.: Понякога нещата стават случайно, но мисля, че този път продуцентите уцелиха. Тука не е до шегата, че приличал на д-р Хаус.

- А обижда ли ви това, че ви наричат българския д-р Хаус и българския Ален Делон?

К.: Не, не, защо да ме обижда.

Л.: Ох, аз съм по-беден от Ален Делон и по-дебел от него, но иначе какво ми е? Но върви друго сравнение - звезда от първия в България сериал от 70-те години „На всеки километър", и след толкова години за радост пак български сериал ражда нов любимец. Аз много искам да са звезди. За тези 10 серии това се случи и той тепърва ще го усети.
Но като характер е много различен. Една нощ след снимки се върнах и повтаряха „Търси се" по Би Ти Ви с Калин. Гледахме го с Мария, съпругата ми ( към Калин), тя специално те поздравява, но като запя руската песен съвсем в друг план се показа. Иначе  той е едно слънчево момче,  събран, мирува, аз съм говорещ, шумен, а той - концентриран. Но няма актьор, който вътрешно да не иска да бъде харесван от зрителите. И не може да не се радва, че хората го спират, обичат и харесват.

К.: И аз съм на това мнение.

- Увеличиха ли се приятелите ти след като стана звезда? Как разпознаваш лицемерите?

К.: Никой няма имунитет към това, иначе имам много приятели. Най-добрите са ми от ВИТИЗ, външен човек не може да ни разбере много и затова сред приятелите ми са повече актьорите.

- А дават ли ти акъли по улицата за сюжета - остави я тази, намери си някое младо момиче и др.?

К.: Случвало се е.

Л.: Това, което на него му се случва сега, аз го преживях през 1969 г. Но тогава хората бяха по-прибрани и радостта не се изразяваше така, както днес, особено при младите. Но аз съм го изпитал и знам какво е. Аз съм летял, когато в един момент усетиш, че всички те познават, че  всеки иска да те пипне и щипне.

Но оттук нататък проблемът е колко време звездата може да грее, и то със своята работа. Сериалът ще свърши, но към него и от зрителите, и от критиката ще има един по-особен поглед. И отговорността ти, мойто момче, става много по-голяма.

- Това ли е съветът ти към Калин?

Л.: Това е, но аз съветвам това и моите студенти, които са много далеч от варианта на звезди. Макар сред тях да има актьори, които са сред най-популярните днес в киното и театъра.

- А какъв съвет би му дал да запази приятелката си Силвия до себе си така, както ти си запазил съпругата си Мария през годините?

Л.: От това, което съм прочел за него, и това, което казва, разбирам, че това е жената, която му е муза и всичко. Господ не знае какво може да се случи нататък, но той не е от типа млад суетен глезльо, който вече има по-различни възможности от другите и да забрави този, с когото е тръгнал и сигурно е минал през хиляди препятствия.

К.: Да, все пак аз не тръгвам току-що в кариерата, със Силвия се знаем от години, но ако нещо стане и пътищата ни с нея се разминат, то ще е от съвсем друг характер, а не заради славата.

Л.: Най-хубавото е, че са млади и влюбени - какво по-хубаво от това! И имат работа.