Не сме нито претенциозни, нито много яшни, казва журналистката. Не се пазим, ако Господ реши, ще имаме дете! От 1991 г. журналистката Капка Георгиева живее с Волен Сидеров.
На 11 ноември 2006 г. те сключват граждански и църковен брак в Кърджали, Капка приема фамилията Сидерова.
Венчавката е извършена от отец Боян Саръев.
Капка е бивша снаха на Радой Ралин, екссъпруга на сина му Кин Стоянов. От този брак през 1983 г. им се ражда син Димитър Стоянов.
Работила е като редактор и политически коментатор във вестниците „Литературен вестник“, „24 часа“, „Труд“, „Монитор“. Водила е рубрики, свързани както с православието, така и с окултизма, мистиката, народния фолклор, тайните общества.
Капка Сидерова е главен редактор на вестник "Атака" от основаването му на 17 октомври 2005 г.

- Няма как да не почнем с политиката. Упрекват Волен, че подкрепя безпрекословно ГЕРБ, че ще се обезличите... Ти какво мислиш?
- Това, че подкрепяме ГЕРБ, не е породено от желание да сме на всяка цена с властта. По време на предизборната ни кампания нашите избиратели масово искаха да са заедно с ГЕРБ и казваха на Волен: “Бойко е много сериозен човек, ти си ни на сърцето, няма ли как да се съберете, да си подадете ръка?!” В Карлово на един от митингите бяха издигнали плакат: “Само ГЕРБ и “Атака” ще ни извадят от батака!” Така че нашата подкрепа е логична, тя е искана от нашите избиратели. Това, че подкрепяме ГЕРБ не ни вреди като партия, обратното! Интригите и спекулациите, че с подкрепата на ГЕРБ можем да загубим образа и електората си за мен са напълно несъстоятелни.

Политиката не бива да бъде самоцел. Няма да правим номера и номерца тип “РЗС” с тайната цел да си запазим “твърдо” или “меко” ядро или периферия.

Планът на среди, близки до БСП, беше бързо падане на правителството през февруари. А този, който пръв хвърли камък, трябваше да извлече най-много дивиденти. Затова подлъгаха Янето. Алексей Петров по техните планове трябваше да бъде новият Бойко Борисов, а шефът на СКАТ Валери Симеонов – новият Волен Сидеров. Това беше подценяване както на човека, така и на ситуацията. Познавам Бойко от 30 години, когато тренирахме заедно таекуондо. Още тогава беше много сериозно и последователно момче, човек, който стъпка по стъпка постига целите си.

- Как преживявате сега кризата?
- Волен кара шкода, а аз – редакционна тойота. Той не ползва колите на парламента. Живеем на “Петте кьошета” в апартамента на баба ми и дядо ми. Стар и не голям апартамент. Не сме нито претенциозни, нито много ящни.

- С Вера Кочовска си общувала дълго. Тя какво ти е предсказвала?
- Вера позна резултатите от изборите, на Гергьовден всяка година тя прави голям курбан. Тогава на 6 май 2005 г. бяха Иван Кулеков, Стефка Съботинова, Мия Сантова... Тя ме попита къде е Волен, а той беше останал в София, защото още не беше регистрирана партията. А тя на много висок глас каза: “Какво се притеснява той, не само ще регистрира партията, но и ще влезе в парламента с 8 процента и един ден ще стане министър-председател!” Тропна по масата и го каза пред всички! Първото се изпълни... /смях/.
На Вера Кочовска казах, че от няколко години се опитвам да забременея и не мога. Тя ми каза:

“Аз ще ти помогна да имаш дете!

Но първо трябва да сключите църковен брак с Волен! Тогава ще забременееш!” И действително още първата нощ след сватбата забременях, веднага разбрах това!

Като станах в третия месец, го усещах бебето като някаква точка, която се движи в мен. Усещах как в тялото ми се разлива едно пълно щастие. Например, когато Волен трябваше да се прибере от работа, тази точка започваше все едно да се върти в мен и да се радва. Това дете предсказваше кога ще се появи Волен!
Толкова бях убедена, че ще се роди това дете, не можех да повярвам, че ще го загубя! Преживях спонтанния аборт много трагично. Заради една политическа интрига трябваше да платя толкова висока цена! Вера Кочовска ми се обади и плачеше. Каза ми: “Това дете трябваше да се роди!” Тогава обърнах внимание, че терминът на бебето беше 26 юли, а това е нейният рожден ден. Ето какво е имала предвид, като е казвала, че ще ми помогне да имам дете, то е трябвало да се роди на нейния рожден ден.

Съветът ми към политиците е да не намесват жените в личните си отмъщения и вендети, защото последиците са страшни и мисля, че се връща!

- Кого обвиняваш конкретно?
- Цялата история с магистрала “Тракия” беше скалъпена, за да може да се срине рейтингът на “Атака”, защото според социологическите проучвания партията ставаше втора политическа сила и дори застрашава да надмине по влияние БСП.

Оказа се, че тези двамата Докови – баща и син от интригата на магистрала, са лични приятели на Румен Петков. Работата беше инсценирана от него! Той беше най-непримирим към това, че “Атака” качва доверие! Цялата върхушка на БСП ни оплюваше и сатанизираше!

- Не мислиш ли пак да опитате да имате дете?
- Направих си изследване и се оказа, че при мен хормонът на стреса е в пъти повече, отколкото е нормалното. Лекарят ми каза, че при тази висока степен на стрес няма да мога да зачена. И ме попита искам ли да изпробвам ин витро. В първия момент казах: “Да!”, но после си помислих: “Ако пак стане нещо подобно – няма да мога да го преживея!” А на моята възраст рисковете от спонтанни аборти са големи. Не мога да се реша да преживея втори път такъв ужас!

Не се пазим, ако Господ реши да имаме дете, ще имаме! Ще бъда много щастлива! Но изкуствено няма да пробвам!

- Кое предателство на приятел си спомняш с най-голяма болка, ей-така като те питам, без да си подготвена предварително?
- Когато спецчастите преди година пребиха сина ми Митко пред парламента, помолих една от моите журналистки да звънне на Желю /Желев/ да коментира това, че е бит евродепутат. Още повече, че той ни беше кум на сватбата с баща му и познава Митко още от раждането му. Желю доста грубо беше казал: “Не искам да коментирам нищо, свързано с “Атака”!" Помислих си колко дребнав може да бъде един човек!

Ставаше дума за внука на Радой Ралин, който пък стои в основата на кариерата на Желю, който го обичаше и силно му вярваше, който му правеше PR-а навремето... Като бяха инкриминирани книгите на Желю, стояха в кашони при Радой и той ги криеше! Той дължеше това на Радой - да защити 26-годишния му внук! Но това си е за негова сметка! Затова и няма да остане с нищо в историята, дори като име няма да остане!

- Как се запозна с Волен навремето?
- Бяха едни много красиви години. Ние бяхме между 25-30 години. Промяната дойде доста внезапно. Спомням си, че не я очакваха хора като Радой Ралин, като Желю Желев, с когото бяхме много близки тогава.

Владо Левчев и Едвин Сугарев издаваха самиздат списанията “Глас” и “Мост”, в които публикуваха дисидентски статии на Желю Желев, на Блага Димитрова, на Радой... Там прочетох стихотворение на Волен и негови миниатюри, които бяха в стила на английския абсурдизъм – изключително смешни и находчиви. От всички статии и стихотворения ми харесаха най-много неговите. Попитах Владо Левчев кой е този Волен Сидеров – псевдоним ли е, възрастен ли е млад ли е... Представях си го към 50-годишен, побелял, с очила. Владо ми каза: “Не, не, млад е, хубав е, много е чаровен!” Каза ми още, че е от благородническо потекло, че дядо му е руски граф... /смях/. Обеща: ”Ще ви запозная!”

Тогава живеехме в “Борово” със съпруга ми Кин и със сина ни Митко, който беше някъде 6-годишен. И на едно събиране вкъщи той доведе всички от този литературен кръг – Румен Леонидов, Ани Илков, Стефан Десподов, дойде и Волен. Не говореше много, беше мълчалив и сериозен. Разменихме няколко думи и толкова, не беше някаква любов от пръв поглед.

След 10 ноември тази група се виждахме всеки ден, започна да излиза и в. “Демокрация”. След това литературната група направи “Литературен вестник”, Сугарев стана главен редактор. След известно време Волен стана главен редактор на “Демокрация”. Много ми харесваше неговото чувство за хумор, това, че не е празнословец. Постепенно се сближавахме.

На първата годишнина от в. “Демокрация” бяхме всички заедно в НДК. В един момент Волен се обърна към мен и каза: “Виж каква суета е наоколо, искаш ли да избягаме оттук!” Аз му казах: ”Искам!” Измъкнахме се. Започнахме да тичаме по улиците, след това се целунахме, останах при него и така започна... Може и любов от пръв поглед да е било, но не се е проявила, защото аз бях дълбоко женена, а и всичките ни мисли бяха по посока какво ще се случи с демокрацията.

На другия ден изпитвах тежки угризения и си казвах: “Това трябва да бъде забравено, изличено!” Но вече не можех да си наложа да не мисля за него... Скоро четох една книга за Салвадор Дали и неговата любима Гала и ми направи впечатление, че нашата история много прилича на тяхната. Тя е била женена за Пол Елюар, били са в една обща компания със Салвадор Дали и точно по същия начин между двамата пламва любов, при положение че в началото са били само близки приятели.

- И продължихте връзката си?..
- Да, виждахме се тайно месец-два. Такова нещо не може да се скрие дълго. Започна и гладната стачка на депутатите пред парламента, имаше много емоции... В един момент реших, че трябва да кажа на мъжа си. Ценях Кин като приятел. Ние прекалено млади се оженихме с него, била съм 18-годишна, връзката ни вече се беше изчерпала – това и двамата го виждахме. Живеехме по-скоро като брат и сестра, нямаше тръпка. Казах му направо, че обичам Волен. Разделихме се. Взех си в едно найлоново пликче няколко тениски и отидох при Волен, той беше на квартира тогава...

- И си казала: “Аз оставам!”, така гласи легендата...
- Не е имало точно такъв разговор – оставам тук завинаги. Преместих се, да видим какво ще стане. Митко тогава живееше при майка ми и баща ми. Той учеше в Горна баня, където обучението е целодневно, сутрин го взимаше автобус и вечер го докарваше.

- Имаше ли драма от страна на родителите, как приеха раздялата ви с Кин?
- Майка ми и баща ми бяха много млади тогава, пък и те никога не са ми се месили в живота, за което съм им много благодарна. Нямаше драма и от страна на Радой, бащата на Кин. Той много харесваше Волен, смяташе, че е най-добър от това поколение млади поети. Преди това той дори беше издирил телефона на Волен, за да му каже, че е страхотен като поет и като автор. А Радой беше прекалено голям перфекционист и не правеше комплименти, ако действително не го мисли и не го вярва.

- Кин лесно ли те пусна?
- Не му е било приятно. Но си намери приятелка, година по-късно се ожени за нея, имат три деца. Той си намери своята половинка, аз – моята. Учудих се после като влязохме в парламента, че реагира така, защото ние след раздялата си останахме приятели. Той е интелигентен човек, с който много добре се разбирахме, но някак внезапно изревнува тогава, някак с времето започна да си вменява, че аз съм най-голямата любов в живота му и да съжалява за тази раздяла.

Кин изревнува и когато Волен стана кръстник на Митко. Той беше в 6-и клас. С това искаше да му покаже, че го приема като духовен баща.

- Кин реагира и по отношение на сина ви Митко, че под ваше влияние с Волен е станал националист, нещо коренно различно от идеите на дядо му...
- Няма разминаване между възгледите на Радой и на Митко. Те прекалено много си приличат. Също зодия Телец като него, също зодия Глиган по китайския хороскоп, носи неговото име.

Митко изключително много прилича по характер на дядо си. Дори говори като него, използва негови фрази, негови жестове, мимики. Като го гледам като участва в предавания – веднага успява да създаде някаква емоция в студиото, така правеше и Радой и затова беше толкова велик и толкова обичан от хората.

- Много митове има около това колко ухажорки имал Волен навремето и как ти се ги разгонила, така ли е наистина?
- Харесваха го жените и още го харесват. Като беше на 33, тогава приличаше много на Ален Делон. Нещо средно между Ален Делон и Вал Килмър – хубав мъж отвсякъде! Естествено е да го харесват...
След като започна нашата връзка,

той не е имал жена извън мен. Може би флиртове – да, но

не е имал връзка с жена, за която аз да знам... /смях/. Спомням си за два случая... Бяхме в Клуба на журналистите голяма компания и една колежка пийна повечко, започна да прегръща Волен, много влюбена в него! Започна да му се обяснява в любов, тя беше дори с мъжа си, много страшна история... Волен се опита да я успокои, обърна разговора на шега, но тя започна да плаче, да вика: “Обичам те! Обичам те!” Стана много неудобна ситуацията и ние си тръгнахме...

На един рожден ден бяхме, друга колежка започна много да му се слага и в един момент се обърна към мен и му казва: “Ти какво намираш в тази Капка?! Едни крака!” /смях/.

С Волен се местехме от квартира на квартира. По едно време живеехме на “Шишман”, беше като къщата на духовете – нямаше парно, имаше един много сумрачен двор, нямаше и пералня, трябваше да пера на ръка, но като обичаш един мъж, си готов да переш на ръка и да пееш! /смях/. Обичах го много, и сега го обичам, на живот и на смърт го обичам...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА