Кирил Бачев Влиятелните медии навсякъде по света имат един неписан принцип – те не променят политическите си позиции с десетилетия. Така е даже и в южната ни съседка Гърция. Там се знае кой вестник подкрепя ПАСОК и кой десницата от Нова демокрация.

Всъщност по света има три типа отношение на медиите към политиците. Някъде пресата е напълно независима от партиите – пример за това е Германия. Другаде, като Гърция и Англия, пресата е почти партийна. В Англия например влиятелният вестник „Телеграф” от десетки години обслужва интересите на консервативната партия. „Гардиън” пък от един век дава рамо на лейбъристите от левицата. Всички останали издания от своя страна са особено близки или до едната, или до другата партия. Има и една институция като ВВС, която макар и обществена (но не държавна), винаги обслужва интересите на обществото и има статут на вечна опозиция.

 

В страната на неограничените възможности има много независими издания. Но има и такива, които недвусмислено демонстрират симпатиите си. Американският Ню Йорк Таймс да речем защитава интересите на демократите, а Ню Йорк Поуст – тези на републиканците. Официозът Вашингтон Поуст, разбира се, твърдо брани властта.

 

По-странен е случаят с медийния магнат Рупърд Мърдок, който в Италия води война срещу министър-председателя Силвио Берлускони, а в САЩ е най-големият враг на Барак Обама. Така например в телевизия FOX доскоро имаше забрана да се дават на живо речите на американския президент. Самият държавен глава пък не даваше интервюта на FOX.

 

С интерес се очаква накъде ще обърне палачинката Уолстрийт Джърнал, който наскоро мина в ръцете на Мърдок, а преди това се славеше като любопитен и независим вестник.

 

Закономерно стигаме и до България. Само тук вирее третият тип на обществени взаимоотношения между медии и партии. У нас четвъртата власт традиционно подкрепя управляващите (които и да са те) и хвърля камъни по опозицията. А когато вятърът задуха в обратна посока, вестниците и телевизиите като същински пролетни лястовички стават пръв предвестник на промяната. И още преди избори сменят курса в новата посока.

 

Днес за пръв път в българските медии има няколко центъра на властта и сегашните управляващи от ГЕРБ не се радват на чак такъв медиен монопол, какъвто съществуваше по времето на Тройната коалиция. BNEWS ще се опита да ориентира читателите какви са политическите пристрастия на четвъртата власт у нас след внимателен анализ на публикациите в тях и политическите им послания.

 

От вестниците само изданието, свързано с Тодор Батков, и медиите на Ирена Кръстева защитават позициите на българското правителство. В тях много често могат да бъдат прочетени сериозни разкрития за корупцията в предишния кабинет – най-вече сред министрите на БСП и НДСВ. Доскоро и Георги Първанов се радваше на добър прочит в тези издания, но когато напрежението между него и Бойко Борисов ескалира, президентът изгуби позициите си в тях.

 

На другата крайност е в. „Труд”. В него държавният глава Първанов съхранява добри позиции. За сметка на това вестникът е особено критичен и дори саркастичен към действията на сегашната власт. И най-вече към нейните представители в парламента.

 

От другите големи медии най-влиятелната телевизия бТВ също заложи на критичен прочит спрямо управлението на Бойко Борисов. Всяка вечер от трибуната на нейното шоу на Слави  се чуват пиперливи и дори цинични подмятания към ГЕРБ, Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Покрай тях обект на нападки стават и коалиционните им партньори Волен Сидеров, Иван Костов и Яне Янев. Мнозина свързаха напускането на водещия на най-влиятелния сутрешен блок Николай Бареков с факта, че той видимо симпатизира на Бойко Борисов още преди изборите.

 

Засега другата голяма телевизия – Нова ТВ, запазва балансирания тон. Дори се очаква новото шоу на Иван и Андрей, което ще конкурира това на Слави, да е по-благосклонно към премиера Борисов.

 

PRO.bg., която също е национална телевизия и която като бТВ е под влиянието на рекламния бос Красимир Гергов,  напоследък често дава трибуна на отявлени критици на министър-председателя. бТВ и PRO.bg ясно показват, че симпатизират на Георги Първанов.

 

Вторият голям представител на ВАЦ-овите ежедневници – 24 часа, се стреми да балансира между двата центъра на власт в държавата – този на правителството и този на президента.

 

Много любопитно е поведението на т. нар. жълти вестници. Това са изданията с най-голям тираж и може би най-голямо медийно влияние в държавата. Най-мощният от тях – „Уикенд” – миналата година проведе сериозна кампания срещу Георги Първанов. Сега защити Бойко Борисов, като публикува разследване, от което стана ясно, че БСП стои в основата на атаката срещу него и дори е платила за физическото му ликвидиране.

 

Новият изтребител на пазара – в. „Галерия”, както и култовият варненски сайт „Афера”, се спрягат като развиващи се под шапката на Алексей Петров. Характерното при „Галерия” е, че вестникът непрекъснато публикува разследвания срещу Бойко Борисов и неговото семейство.

 

Много интересна е и ролята на бургаската телевизия СКАТ. Тя създаде феномена Атака, но след като Атака стана лоялен партньор на ГЕРБ, телевизия СКАТ лансира нов политически проект, алтернативен на ГЕРБ. Всяка вечер любимецът на пенсионерите Велизар Енчев сипе хули и нападки срещу бившия си колега Волен Сидеров и днешното управление.

 

Медийната група на Иво Прокопиев също завъртя позицията си през последните години. Първоначална флагманите на бизнесмена от Разград „Капитал” и „Дневник” подкрепяха Станишев и подиграваха напъните на Бойко Борисов. Сега капиталци бранят политиката на кабинета и особено на тези министри, които се спрягат за близки до тях.

 

Такава е днешната конюнктура на българските медии. Каква ще бъде догодина по същото време – един господ знае. В България медиите сериозно са усвоили пазарната икономика, като търгуват с най-сериозното си оръжие – влиянието след своята аудитория. Неприятното е, че политическите им позиции не се определят от принципи, а от простото ориенталско правило: „интереса клати феса”. Дали демокрацията в България не се разви лошо за нашите медии и, вместо да надградим свободата на словото от началото на прехода, сега трябва да тъжим за тогавашните партийни официози „Демокрация” и „Дума”, които поне бяха честни към читателите си. И не смееха да сменят от ден до пладне своите позиции.