ГЕРБ излъга голяма част от своите избиратели и това стана безпощадно ясно още на деветия месец от управлението на Бойко Борисов. За никого не е тайна, че масовото гласуване за ГЕРБ през миналото лято бе предизвикано от отвращение най-вече към ДПС и Доган, а след това и към тройната коалиция, и то не за друго, а заради скандалите за корупция, филм, който гледаме вече десета година. Не че корупцията я няма, но българските политици много умело успяват да я употребят двустранно. Веднъж – като я практикуват, а после – като обвинят другите, че я практикуват. Така българското общество си кара от избори на избори в един затворен кръг, в който политиците взаимно се обвиняват в корупция и винаги побеждават в името на борбата с това явление, но след като дойдат на власт, тутакси забравят за него.

Това, че ГЕРБ все още приказва срещу корупцията или че тук-там Бойко Борисов уволнява показно някой държавен служител, въобще не означава, че днешното управление прави изключение. Контрабандата на цигари, неоправданите харчове по време на криза и фаворизирането на определени икономически субекти са само малка част от доказателствата за това, че всичко си върви постарому. Това, че Цветан Цветанов продължава неуморно с малоумните си акции, няма нищо общо с борбата с престъпността, а още по-малко с корупцията. И то далеч не по най-високите етажи на властта. Полицаите в България продължават да са като просяци, които дебнат за рушвет почти зад всеки храст на родината, което е сигурен факт, че нищо отгоре не се е променило.

Но да се върнем на темата. Помните, че две седмици преди изборите всички медии като по команда пуснаха един запис на реч на Ахмед Доган пред актив на ДПС. Няма да припомням съдържанието, нито да влизам в критичен анализ на думите на Доган, но за мен те далеч не бяха толкова скандални, колкото ги изкараха, защото бяха извадени от конкретния контекст. Пък и в България са малцина онези, които се интересуват от истината, каквато и да е тя. Факт е обаче, че тези думи бяха цитирани и интерпретирани така, че да предизвикат скандал. И успяха. Сигурен съм, че ако не беше медийната истерия анти-ДПС, която се развихри непосредствено преди изборния ден, резултатите на ГЕРБ щяха да бъдат далеч под сегашните, което, между другото, бе показано и на изборите за Европейски парламент месец преди това. Разбира се, това, че не намирам думите на Доган за скандални, не означава, че приемам начина, по който ДПС управляваше. Работата е там, че ДПС не прави нищо по-различно от другите български партии, когато са на власт, но хората на Доган крадат по-организирано и дисциплинирано.

Ето защо гласовете за ГЕРБ бяха гласове на надежда за справедливост. Хората искаха възмездие за ДПС, чиято роля в българския преход е твърде двусмислена. Знам и уважавам аргументите на онези, които ще кажат, че Доган и неговото ДПС, такива каквито са, имат основен принос за етническия мир у нас. Цената обаче, която България плати за това, е твърде висока, и то при положение че тезата за мира все пак подлежи на сериозна дискусия. В цената не включвам само безконтролната свобода за материални злоупотреби, която бе връчена на лидера на ДПС, но и забавянето на модернизацията и демократизацията на България в годините, в които ДПС участваше в управлението на страната. Не е без значение и наглото поведение на лидерите му, както и принадлежността им към репресивния апарат на бившата комунистическа партия. Искам да кажа, че по отношение на развитието на съвременна България ДПС няма абсолютно никакъв принос. Ресорите, които то управляваше, се превърнаха в нещо като феодално владение на Доган и по-скоро бариери, а не врати за притока на европейски пари у нас. Хората гласуваха за Борисов, за да накаже Доган, както преди 13 години гласуваха за Костов, за да накаже Виденов и БСП.

И сега, както и тогава, надеждите на избирателите се оказват напразни. Костов се беше споразумял с БСП и въпреки обещанието му за справедливост и наказания за виновниците за националната катастрофа никой не беше наказан. БСП участва успешно в приватизацията, а най-успешният политик с два президентски мандата зад гърба си е бившият лидер на партията Георги Първанов. Без съмнение неговият успех и триумфалното завръщане на БСП във властта – нелегално първо през царя, а легално след изборите през 2005 година – се дължеше на договорките на Костов и отказа на управлението на СДС да потърси сметка за престъпленията на комунизма и социалистическата партия в близко и далечно минало. Те дори не посмяха да отворят досиетата докрай и скриха агентурното минало на Георги Първанов.

Днес Бойко Борисов прави същата грешка с Доган. Не знам какви са договорките между двамата, но ГЕРБ не само че не посегна на ключови политически фигури и на самия Доган, но и позволи на ДПС да създаде собствена медийна империя, което е абсурд. Предполагам, че Борисов се надява на турските гласове, за да стане президент. Или си дава сметка, че когато неговото управление започне да запада, а то вече започна, евентуалното оставане на власт на ГЕРБ няма да мине без подкрепата на ДПС. Независимо какви са мотивите обаче, за тях няма извинение. Хората искаха да бъде изобличен Ахмед Доган, искаха наказание за престъпленията на Емел Етем и подчинените й както в министерството за бедствията и авариите, така и в Държавния резерв. Отговорност трябваше да бъде потърсена и от Джевдет Чакъров за огромните злоупотреби и стопирането на европари от Министерството на околната среда и водите. Но най-вече хората искаха цялата истина за злоупотребите на ДПС да излезе наяве и да има наказани. Вместо това се случиха акции срещу няколко селски кметове и малко шоу в медиите по повод “Цанков камък”, което завърши с новината, че освен друго Ахмед Доган е и научен гений и доктор на водородните науки.

Още по-подозрително е мълчанието на Синята коалиция и лично на Иван Костов към този пакт между ГЕРБ и ДПС. Изненадващо Костов не взе отношение по скандала, свързан с банката, която е основен донор на медийната империя на Доган. Никой от сините и не попита Бойко Борисов защо позволява такова влияние на ДПС в медиите и защо не търси отговорност от ключови фигури. И тъй като знаем какви бяха последствията на примирието на Костов с комунистите преди десетина години, можем да предположим какъв ще бъде изходът от примирието на Борисов с Доган. Триумфално завръщане на ДПС във властта, придружено от новоизлюпеното движение на Гоце и останките от БСП. Ако и да са останки обаче, социалистите имат далеч по-мобилизирана и широка електорална подкрепа, отколкото привържениците на някогашната синя идея. За пореден път управление, представящо се за дясно и реформаторско, ще подари властта на ДПС и бившите комунисти заради собствената си некомпетентност и нерешителност. Нямам съмнение, че избирателите ще накажат Борисов и ГЕРБ за това предателство. Колкото и социолозите да помпат рейтингите на днешните управляващи, разочарованието от тях вече се долавя дори на улицата.

Анализът е публикуван във в. Галерия