Светият Синод на Българската православна църква излезе с Обръщение към българските и европейските институции по актуалния въпрос за присъствието на християнските символи на обществени места.
Текстът на Обръщението, изпратено до Агенция "Фокус" от Никола Петков, гласи:

ОБРЪЩЕНИЕ

на Светия Синод на БПЦ – Българска Патриаршия относно присъствието на християнските символи на обществени места

ДO Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СОФИЯ
КОПИЕ:
ДО НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО
Г-Н СТЕФАНО БЕНАЦО,
ПОСЛАНИК НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ В БЪЛГАРИЯ
СОФИЯ

ОБРЪЩЕНИЕ на Светия Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия относно присъствието на християнските символи на обществени места /по повод дело № 30814/06 на Европейския съд по правата на човека/
Светият Синод съгласно протокол № 26 от 18.06. 20010 г. намира за необходимо да се обърне към Вас, за да изразите становището на Българската православна църква чрез Българската държава и нейния процесуалния представител в Европейския съд по правата на човека в Страсбург в подкрепа за Италианската държава при гледане на делото Пред Голямата камара на Съда относно отмяната на поставянето на разпятието в училищата по решение на съда от 2009 година.
Убедени сме, че по фундаменталните въпроси на Църквите в Християнска Европа, включително и Българската православна църква, както и държавите, които чрез международно съглашение са предоставили компетентност на Европейския съд по правата на човека, трябва да заемат категорично становище относно допустимата мяра на намеса на Съда по въпроси, които засягат екзистенциалния въпрос на всяка една основна църква в държавите на Европа, което е въпрос на признаване на значимостта на Църквите поради духовни, културни и исторически фактори.
Не трябва да се оставя без национална позиция, както от страна на държавите, така и от страна на църквите, когато защитата на индивидуални човешки права, в това число и правото на вероизповедание се използват, за да се дават препоръки от страна на Съда на държавите да накърняват Единството на признатите от тях църкви за държавни, официални или традиционни или да игнорират символите на християнството, за да осигурят чрез равнопоставеността с другите религии„плурализъм в едно демократично общество”.
Европейският съд по правата на човека не може да налага на държавите обща рамка на поведение и законодателно отношение към основните църкви в държавите и символите на тези църкви, което е въпрос на национален суверенитет, основаващ се на историческа и културна приемственост, която е съхранила тъканта на европейската християнска цивилизация.
Светият Синод на Българската православна църква подкрепя инициативата и идеите на 37-те професори по право от 11 страни по света, разпространени чрез информацията на Catholic New Agency, които се обявяват в подкрепа на италианската държава пред Голямата камара на Съда в Страсбург.
В становището на 37 професори по право се казва :„Опитът да бъдат отхвърлени религиозните символи и идеи от обществения живот е безразсъден, тъй като религиозните символи и идеи се явяват важна част от общата тъкан на европейската цивилизация. Ако бъде премахнат този важен елемент, цялата тъкан ще се разпадне”;
Позицията на италианската държава и присъединилите се държави и неправителствени организации спрямо практиката на съда в Страсбург е пример за Българската държава да отстоява националната си позиция за защита на законодателния избор БПЦ да се признава за юридическо лице по силата на закона, което е изразено най-добре в тезата на 37 професори по право пред Съда:
„Като се има предвид различното отношение към религията в различните страни на Европа, е безсмислено да се търси и поставя „общият знаменател” за светско на всички. Европейският съд по правата на човека е длъжен да предостави на различните държави свобода самостоятелно да регулират своите отношения с религията в зависимост от националните традиции, история и култура”.
Ето защо все повече се задава и ще се задава въпросът за мярата на намеса в устоите на вековно утвърдени християнски църкви и принципи от страна съдилищата, в това число и съда в Страсбург, който е създаден по съгласие между държавите по силата на международен договор.
Българската Православна църква всякога е отстоявала принципни позиции, когато става реч за отстояване на националната идентичност на българската държава, която се основава и на източното православие, както и в отстояване на общохристиянските ценности, поради което сме мотивирани да изразим нашата позиция с обръщение към държавата, за да я представи чрез своя процесуален представител пред Европейският съд по правата на човека.

С уважение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
МАКСИМ ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ