С Борислав ПЕТКОВ, председател на Българска асоциация на собствениците на земеделски земи, разговаря Георги Великов

- Г-н Петков, в парламента се води остър дебат срещу проект за поправка в Закона за земята, която ще задължи собствениците на ниви да ги предлагат първо на арендатора при продажба. Вашата асоциация се обяви против. Защо?

- Когато действаше член 4а в закона (б.р. сега предложението е той да бъде върнат), ние бяхме свидетели как пазарът на земя беше блокиран и изкривен. Изкривен от недобросъвестни арендатори, които ползваха това право, за да извиват ръцете на собствениците за по-ниска цена на земята. Трупаха едно количество земя, което впоследствие препродаваха с немалка разлика в цената.

- Искате да кажете, че арендатори са действали като спекуланти със земеделска земя?

- Като брокери.

- Членове на вашата асоциация не действат ли също по подобен начин?

- Не. Ние сме директни купувачи и инвеститори в земеделска земя. Впоследствие нашите членове или я управляват, като я дават под наем или аренда, или я обработват лично.

- Колко земя притежават членовете ви?

- Към момента около 2 млн. декара - предимно в Централна, Северна, Североизточна и Югоизточна България. Ние развиваме също така и земеделие върху част от тези декари - около 730-750 хил. декара се обработват пряко от нашите членове, т.е. те са земеделски производители. Така че би бил уместен въпросът: Няма ли да ни помогне чл. 4а като арендатори? Не мисля. Ограничава се правото на собственост по много странен начин - чрез закон, който противоречи на конституцията.

- Какви са правните ви доводи да твърдите, че текстът е противоконституционен?

- Когато се вкарва един законопроект, трябва да се проследи дали подобен текст е минавал някога в парламента и дали е бил сезиран Конституционният съд. През 1995 г. той отменя подобен текст, който предвижда, че собственикът на земя е длъжен да я предложи първо на общината, държавата или на своя съсед. Същото е и в момента - сега собственикът е длъжен да предложи земята си първо на арендатора. А той е един ползвател въз основа на някакво облигационно отношение, т.е. договор за наем или аренда. Ако член 4а започне да действа, това ще срине пазара на земя, накърнява се правото на разпореждане с частната собственост. Вие представяте ли си, отдавайки си апартамента под наем, да искате съгласие от наемателя, за да го продадете?

- Кой има интерес да се предложи такъв текст?

- Той се прави в полза на едни хора.

- Кои?

- Арендаторите. Националната асоциация на зърнопроизводителите застана зад това предложение и потвърди, че е нейно. Не съм убеден, че са наясно какво ще им върне текстът. Всеки ден разговарям с големи арендатори, които са против. Ще ви кажа защо - член 4а ще възпре техните арендодатели да сключват дългосрочни договори.

- И няма да могат да си правят дългосрочни бизнес планове?

- Абсолютно. Този, който работи 100-200 хил. декара, той е против 4а. Този човек не залага на това да извива ръцете на собственика, за да му купи земята. Той не може да купи 100-200 хил. декара, колкото обработва, и иска дългосрочност в арендните отношения, за да планира своето производство поне 5 години напред.

- Един такъв текст обаче може и да ограничи спекулативния елемент - покупка на земя с цел препродажба от хора, които нямат дългосрочни агроинтереси?

- Ще я продадете на по-висока цена, ако я управлявате добре и я комасирате. Какво по-хубаво от това да купите определено количество земя и да я окрупните - било чрез замени, било чрез план за уедряване. Ако предложите този комасиран парцел на същия арендатор при пазарни условия, той не би ли се заинтересувал да го купи? Покупко-продажбата на земя е част от пазара на недвижими имоти. Не виждам какво е притеснителното.

- Как ще се отрази този член на плановете да се продават земи от държавния фонд, за да се понапълни хазната? Тези ниви се обработват под аренда, но би трябвало да се продават на търгове.

- Държавата пак ще е изключение. И тя е собственик, и аз съм собственик. Разбирате ли какво значи двоен стандарт? Значи държавата за нейните имоти ще търси най-добрата цена чрез търгове и конкурси, а собственикът е лишен от това право.

- Вие ще атакувате ли текста в Конституционния съд?

- При всички положения. Той ще падне там. Но се надявам разумът да надделее и той да не бъде приет.

- Имате ли лоби сред депутатите?

- Избягвам тази дума, защото тя е станала нарицателна у нас. Има депутати, видно и от становището на правната комисия, които мислят като нас.

- В същото време сте против промените в Закона за опазване на земеделските земи, които ограничават изграждането на соларни и ветропаркове върху ниви?

- Ние сме против всички текстове, независимо в кой закон, които нарушават правото на разпореждане със собственост. Смятаме, че правото на собственост е гарантирано в конституцията и не бива да се ограничава.

- Т.е. не бива да се ограничава и начинът на ползване на земята?

- Разбира се, че не бива. Има други способи и методи, с които държавата може да регулира самото ползване. От една страна, имаме поет ангажимент за производство на електроенергия от възобновяеми източници, а от друга - слагаме рестрикции за инвеститорите. Нека да дадем възможност да се изградят определен брой ВЕИ и тогава вече да се налагат ограничения. Членовете на асоциацията ни винаги са купували земя с презумпцията, че ще се ползва за земеделски цели. Никой от нас не е променял предназначението й за други цели, нямаме такава политика.

- Защо тогава председателката на парламента Цецка Цачева ви посочи като лобисти срещу закона?

- Нямам представа какво е породило това отношение у г-жа Цачева. Във вторник член на нашия УС имаше среща с нея заради чл. 4а, но за Закона за опазване на земеделските земи не е ставало въпрос. Не виждам защо сме намесени и г-жа Цачева реагира срещу нас по този начин.

- Как се отрази сривът на имотния пазар на търговията със земеделска земя?

- Може би пазарът на земеделска земя е най-слабо повлиян от световната криза. Вярно е, че обемът на сделките спадна спрямо миналата година. За сметка на това цената остана стабилна. Разбира се, онова изкривяване от 2007-2008 г., когато декарът стигна 420-450 лв., беше коригирано и цените спаднаха. Това обаче бе резултат на факта, че падна чл. 4а и бяха премахнати посредниците между продавачите и купувачите. В момента цената от година и половина се задържа на почти едни и същи нива - от 220 до 320 лв. за декар в зависимост от региона и качеството на земята. Традиционно по-високи са цените в Добруджа - около 500-600 лв./дка, но там почти няма пазар.

- Какви ренти се плащат в момента?

- Когато ние започнахме да инвестираме в земеделска земя през 2005-2006 г., я купувахме със заварени арендни договори от порядъка на 3-4-5 лв./дка. В момента рентите се движат според района между 22 и 25 лв./дка. В Добруджа са 40-50 лв./дка. Това е много сериозен ръст на рентите, защото ние се обявихме категорично против неправомерното ползване. Всеки ден получавам писма от дребни собственици, които се оплакват от некоректни арендатори. Асоциацията ще ангажира финансов и кадрови ресурс да помогне на тези хора чрез правни консултации и др.

- Има арендатори, които обработват непотърсени от собствениците земи и съответно не плащат рента за тях. Колко са такива парцели?

- По наши данни са 8 млн. декара, а според Асоциацията на зърнопроизводителите - 10 млн. дка. Поземлените отношения трябва да се вкарат в ред. Ние сме готови да предложим модел, по който в държавата да влизат добри суми от тези непотърсени земи.

- Какъв е моделът ви?

- Да се плаща рента за цялата земя, която се обработва. За тази, която не е потърсена от собствениците, рентата да постъпва в извънбюджетна държавна сметка. Собственикът да може да си я потърси в тригодишен период, в противен случай тя да остава в полза на държавата. Грубо мога да кажа, че става въпрос за 70-80 млн. лв. на година.

ТРУД