Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2010 16:20 - Веселина Томова: Моите срещи с Алексей Петров -Трактора
Автор: slivenplus Категория: Политика   
Прочетен: 2771 Коментари: 1 Гласове:
0







Читатели и колеги-журналисти, престъпници и политици, бизнесмени и популярни шоумени бяха шокирани, а някои от тях – и доста уплашени, след като миналата седмица вестник „ШОУ” ексклузивно публикува част от книгата на разследващо перо №1 у нас Веселина Томова „Бандитска Варна”. И има защо – както разбрахте – нахаканата блондинка навремето е успяла да „вземе страха” на самия Илия Павлов. Днес шефката на сайта „Афера.бг” и „ШОУ” ще стряскат сънищата на новата градска легенда Алексей Петров. „…Бях препечатала няколко от материалите на „Опасните“ не защото им имах вяра, а честно казано, понеже бяха атрактивни. Юлското време бе мъртво откъм новини, сайтът ми бе само на няколко месеца и правех глуповати опити да го популяризирам. Интернет бе нова земя за мен и малко по-късно щях с изумление да открия как тези, на които бях интересна, сами ме намираха.

- Какъв е тоя сайт, дето излизали някакви скандали? –запита ме Весо Данов...

- „Опасните“ ли? Почва някаква война очевидно. Анонимен е, бълват срещу ДАНС и Алексей Петров. Има много любопитни неща...

- Алексей ми се обади. Не бях го чувал от много години. Разбрал бил, че аз стоя зад „Афера”. Казах му, не стоя аз, че сайтът е твой, че си ми приятелка и ти помагам, и го попитах какъв е проблемът. Помоли да не препечатваш материали от тия, к`ви бяха... „Опасните“. Казах му, че ще ти предам. Алексей ни покани, като отидем в София, да му се обадим и да се запознаете…

Заръчках Весо Данов да пътуваме за София, за да направим среща с Алексей Петров. Не му бях виждала очите на този човек, но като журналист следях всичко около него… И без да познавам Алексей Петров, и въпреки убийствените неща, които бях чула и чела за него, рискувах да заложа на неговата карта.

Животът ме бе научил, че обявените за „най-черни дяволи“ са най-качествени.

…В ресторант „Хармония“ на столичния басейн „Спартак“ учтиво ни поканиха да седнем и да изчакаме. Докато чакахме, дискретно се оглеждах и търсех къде е секретният информационен склад на Алексей, за който пишеше в „Опасните“.

Ресторантът беше празен. По-късно щях да разбера, че там случайни хора не влизат. „Дали ни записват?“ – питах се наум и с пълно гърло се разсмях, когато Весо Данов изпъшка: „Да му еба майката, ако знаеш как ме боли задникът!”. Весо имаше ужасни проблеми с отворена фисура и се подготвяше за операция в София след седмица. В главата ми гъмжеше световната конспирация, а той ми дуднеше за задника си…
Алексей се появи внезапно, като трясък.

- Поразпитах за теб, нали знаеш, че и аз пиша? Чух добри неща... – гледаше ме право в очите, силно облегнат назад.

- Аз съм най-добрата! – заковах го.

Той изобщо не трепна.
Извадих дискетата, която бях приготвила, и му я подадох. В нея бях синтезирала цялата информация за обвързването на варненските висши антимафиоти с наркогрупировката „Фирмата“. С Весо му разказвахме ситуацията около корупцията във Варна, а той мълчаливо ни слушаше, изтегнат назад на облегалката на стола. Полюляваше се бавно и ме гледаше настойчиво право в очите.

Срещала съм десетки босове и ченгета, но по-овладян човек от Алексей като мимика и изказ – не. Аз си бях джаста-праста, но той, без дори да направи гримаса и без да отрони дума, охлаждаше емоцията ми някак мистично.

- Кой е директор там?
– попита равно Алексей.

- Митко Димитров – отвърнах.

- Сега ще махат директорите на няколко дирекции, които са били назначени по времето на Румен Петков... – Алексей изреди няколко дирекции в страната.

Скочих, като че ли ме бяха уболи с карфица. Весо и той след мен.

- Ама защо Митко, бе? Човекът си бачка, почтен е, има желание да направи нещо. Той също води битка с тия насрани бопаджии ... – заобяснявах накъсано, защитавайки шефа на ОДП – Варна, като че ли ми е брат.
Може и да имах разочарования от Митко, той не бе мечтата на Варна за шериф, но тогава все още вярвах, че сме от едната страна на барикадата. Докато го защитавах, Алексей се бе вгледал в чашата с вино и слушаше търпеливо. Не бях срещала досега мъж, който да умее така внимателно да слуша събеседника си…
Месеци по-късно, когато стигнах до неподозираните дълбочини на двуличието на шефа на варненската вътрешна дирекция Митко Димитров, в един от разговорите ни с Алексей, докато се пенех, че това е безобразие, че някой трябва да направи нещо, защото във Варна деребействат като разпасана дружина, Алексей благо ме прекъсна:

- Митко Полицайчето ли? Толкова са му силиците... Нали беше от добрите?

Не беше забравил пламенната ми защита за Митко при първата ни среща и така кадифено ми го зачука с финес, че млъкнах като малко момиченце, хванато да краде стотинки от джоба на баща си.
Онази вечер говорихме и за ДАНС. Засипах го с опасенията си, че в тази служба е пълно с мишоци, които познавах във Варна, и които в живота си не бяха виждали белезници, а ма`аха гащи книжовно из дебрите на политическите поръчки. Алексей беше мъжкар и не беше необходимо да пиеш великолепното му вино и да си боцкаш от превъзходното сирене от мандрата на брат му, информация, която година по-късно щеше да обиколи вестникарските страници, за да усетиш, че и той се дразни от това…

Той не обели и дума за сайта „Опасните“, аз обаче го питах настойчиво. Вече беше излязло „опровержението“ на Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски, поместено в „Опасните“, че се извиняват на всички за причинените щети от написаното. По-късно Огнян Стефанов отрече някой от тях да е писал това.
Интересна ми бе реакцията на човека, върху когото „Опасните“ бе излял цяла кофа с помия. Не показа никакво лошо чувство.

Единственото, което коментира, бе:

- Подвели са го момчето и са го използвали...

Не каза кой. Много по-късно щях да разбера, че разплитането тръгнало от Йоргос Пецас, компютърен специалист, работещ за Огнян Стефанов. А източник от ГДБОП ми посочи и човека, който е пишел инфото за „Опасните“. Бивш контраразузнавач – Г.П., базиран в една банка с име, наподобяващо на юфка. А на 22 септември, когато гръмна новината, че са пребили до смърт Огнян Стефанов, Алексей ми звънна: „Моля те, ако чуеш нещо, ако знаеш и подозираш нещо около побоя, веднага се обади“…

…Алексей помоли, като се върнем във Варна, да съберем още по-конкретна информация, да му я изпратим или да дойдем в София. Коментирахме и конкретни лица, които могат да бъдат внедрени, за да могат да бъдат заковани пробитите ченгета на гюме с мафиотите…

- Ти как си с Иван Славков?
– внезапно попита Весо.

- Не съм го виждал. Чувам оттук-оттам, че напоследък злоупотребявал нещо с името ми – отвърна спокойно Алексей и също така, гледайки право в очите Весо, каза: – Аз съм в ДАНС и далавери никога няма да направя. Май вече ви казах, че аз съм по детайлите.

Година по-късно този епизод щеше да блесне като светкавица пред очите ми, когато Весо, вече с присъда, щеше да обяснява на всеослушание в ТПО-то на затвора как Иван Славков се бил срещнал в деня преди нашата среща с Алексей Петров и как точно Алексей Петров бил набутал Весо Данов в ареста, а пък Близнаците били агенти на ДАНС. В цялата пресечена боза нямаше да има и грам истина. Това обаче щеше да се случи много по-късно, тогава, когато войната срещу Алексей Петров щеше да бъде страховита, а Весо Данов отдавна щеше да бъде първата аджамийска муха, оплетена в тази гнусна паяжина.

Това бе първата ми среща с Алексей Петров. Бях сразена, а аз трудно се впечатлявах от подобни персони.… Този човек беше класен играч. И мъжкар, който се открояваше над блатото. В България нямаше как да не е мишена…

…Докато се сбогувах с Алексей, изобщо не подозирах, че ще го видя повече. Оказа се обаче, че съдбата беше писала да бъдем от един отбор.

…Месеци по-късно щях да чуя от устата на Алексей най-точното определение за това, което всъщност правеше тогава Весо Данов. Обсъждайки много от нещата, които се случваха в България, Алексей обобщи: „Весо не иска да излезе от пубертета, а Галевите? Не можеш хем да искаш европейски проекти, хем да се занимаваш и с другото...“

С времето щеше да се изясни, че Весо бързаше така, като че ли някой му бе сложил нож до гърлото. Това идиотско бързане и голямата уста му изядоха главата. Онези, които не познаваха Данов и след почти година щяха да чуят, че той е сключил споразумение, признавайки вината си за три безспорно тежки престъпления, със задоволство щяха да потриват ръце. Тези, които го познаваха обаче, знаеха със сигурност, че никой никога не би дал на Данов да бъде бос на наркотиците, защото, ако по света има такъв бос лаладжия, това означава наркотрафикът да се саморазпусне. По-късно щях да разбера, че Весо е говорил където стане и седне, „че взима проституцията във Варна, че има чадър от ДАНС и че Алексей Петров стои зад гърба му“. След година това щеше да цъфне и документирано по „мега“ дознанието.

Плямпал е по телефоните, викал е всякакви типове, за да им разяснява кой сега е бос №1. Преднамерено, нахално и абсолютно циркаджийски. Като петокласник, който си играе хем на Джеймс Бонд, хем на Дон Корлеоне. В ролята си на Агент 007 обаче Весо Данов бе избързал фатално... Антимафиотите това и чакаха. И без това съскаха, че им дишат във врата… По-късно щях да разбера и че варненските антимафиоти поставят и Алексей на следене и засичане чрез мобилна клетка къде точно се движи. Той никога не ми каза това. Само веднъж, в типичния му стил, на средата на съвсем различен разговор вметна:

- И внимавай с тия телефони.

Бях му изпратила обещаната конкретизирана информация, за която се бяхме договорили. И повече не го чух до 12 септември…

…Тъпоумната му игра (на Веселин Данов – бел. ред.) да се прави на мафиот шпионин наистина свърши, преди още да е започнала. Дни след това съпругата му ми сподели, че седмица по-рано Весо Данов се събудил една сутрин и й разказал потресен как сънувал изключително ярък сън, че дяволът влиза и буквално се слива с него. Жена му не обърнала внимание:

„Ти съвсем изтрещя!“ Знакът обаче бил даден.

…Весо беше изведен от офиса чак към 20,30 часа – четири часа и половина след започването на акцията. За два часа обаче действията на ченгетата бяха блокирани, защото той настоял да говори с ръководещия акцията, като му казал, че прави грешка, че има връзка с ДАНС и нищо не е случайно.

Ченгетата замрели и започнало паническо звънене по телефоните. Тогава нямах представа какви изпълнения прави вътре Весо. Около 18 часа реших, че трябва да се обадя на Алексей Петров. „Великата“ разбивачка репортерка Веселина Томова обаче му нямаше телефона.

„Тъпа патка“, казах си на ум по адрес на Томова и на сляпо пробвах да поискам актуален телефон на Алексей от една моя софийска стара дружка – крими репортерка. Тя ми даде номер, но веднага ме поряза, че е малко вероятно Алексей да ми вдигне телефона.

Набрах го и се отлепих от стола, когато му чух гласа.

- Здрасти, аз съм Веселина Томова, не знам дали си спомняш... – бърборански се прескачаха думите ми.

- Кажи, Томова!

- Арестуваха Весо Данов. В офиса му. Обвиняват го в проституция, пълно е с качулки, още са там...

- Е! Сега ще го направят герой! – тогава думите на Алексей ме зашлевиха шоково, но по-късно щях да разбера, че той говори така, че може да обърка и най-големия специалист по метафорите и иносказателната мисъл.

- Абе, герой... Просто си мисля, че трябваше да ти кажа, да знаеш – всъщност и аз не знам за какво му се бях обадила. Усетих се, че звуча напълно идиотски.

- Аз не съм в София и нищо не знам. Айде, ще се чуем.

Месеци по-късно Алексей ми каза:

- Добре, че тогава ми се обади. Нямах идея какво става. А само минути след теб от най-високо място ми се обадиха да ме питат арестуваните дали са от „нашите“ (имаше предвид ДАНС – бел. авт.). Наложи се да обяснявам подробно цялата история…

…Агент Купър винаги казваше, че доброто се възнаграждава...

А Алексей не ме бе забравил.

- Ти кога ще идваш към София? – чух гласа му внезапно, докато се мотаех из пазара… Алексей бе от хората, които не казваха: „Ела веднага в София“, но аз знаех, че въпросът му означаваше точно това.

С Лъки бяхме започнали своите безкрайни пътешествия. Повечето от тях се движеха в „график“ – тръгвахме в шест сутринта, свършвахме това, което трябва, в София, и тръгвахме обратно за Варна. Около полунощ скапана заравях очи във възглавницата и дори не успявах да сънувам някой принц на бял кон. Белите коне бяха дали път на катърите. А принцовете великодушно ме чакаха да се наиграя.

Пристигнахме в София около 10,30 часа и му звъннах:

- А! Ти пък кога дойде?
– Алексей звучеше така, като че ли внезапно му е звъннала някаква досадна роднина, която ще го врънка за тъпоумна услуга.

Дълго време не можах да му свикна на маниера и непрекъснато се смеех с Лъки, когато, тръгвайки обратно за Варна, излягайки се на седалката, го молех: „Айде сега, брат, превеждай какво точно искаше да каже Алексей!“ Лъки, за разлика от мен, беше перфектен – не само помнеше като слон, но и наистина ми „превеждаше“ ухилено. Умът му беше остър като кастилска кама.

Алексей ме срещна с агент Купър от ДАНС.

- Това е човекът, с когото ще работиш. – И с леко пружинираща походка се оттегли.

Агент Купър беше истинско бинго след всички измекяри ченгета, с които се налагаше да контактувам. Харесах го от първото здрависване. Открит, с ясен поглед, интелигентен и безкрайно снизходителен към всичките ми истерии.

С времето щях да разбера, че съдбата е влюбена в мен, щом ми пращаше агент Купър. Работехме перфектно – леко, малко авантюристично, но само за пред хората, иначе с истинска страст към справедливостта. И най-важното – агент Купър беше честен човек. Това ми стигаше. На излизане Алексей ме дръпна встрани и ме погледна с поглед, който падна като метеорит в очите ми:

- Кой мислиш, че стои зад всичко това?

Той бе нарекъл цялата история с ареста, по начина, по който беше направен, „европейско упражнение“. А стилът на операцията беше наистина ужасяващо неизпипан, бърз и непрофесионален. Смеехме се една вечер и той ми обясни как, ако поискат, само за петнайсет минути ще ме арестуват в този момент, спретвайки ми мероприятие, че съм го пребила – аз (?!), че дори има белези от побоя и съм се разправила с държавен служител..

…Кой мислех, че стои зад всичко това?

Започнах припряно да му обяснявам, че доколкото знам няма политическа поръчка от високите етажи, че във Варна дори се опитват да спрягат и името на ТИМ, но това са глупости, че ...

Не посмях тогава да му призная, че се върти и неговото име.

Той ме гледаше мълчаливо, а аз пак увисвах. Покрай мръсната история, разиграла се нататък с „мега“ дознанието, започнаха и всички подмолни атаки, които целяха да повярвам, че Алексей Петров стои зад ареста на Данови, което пък трябваше да ме скара с него. Получавах съобщения от хора, на които иначе вярвах: „Весе, според информация на мой агент от ДАНС, основен фактор за вкарването на Данови в ареста е именно Алексей Петров –Трактора. На агента имам пълно доверие“.


Тагове:   срещи,   Моите,


Гласувай:
0



1. анонимен - А сега де!
18.02.2010 23:01
А къде ти остана интуицията?
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031