- С всичко, казано от посланика на САЩ, ли сте съгласен, г-н Пенчев - и за корумпираните съдии, и че премиерът и вътрешният министър трябва да изкоренят проблема?

- Не бих коментирал думите на който и да е посланик.

Що се отнася до това дали у нас има корумпирани магистрати, наскоро беше арестуван съдия по обвинения за корупция (б.р. - Петър Сантиров).

А за сянката на Красьо - надали има човек в България, който да не мисли, че тя тегне над съдебната система. Аз самият съм го казвал многократно.

- На срещата на Цветан Цветанов с Висшия съдебен съвет (ВСС) се разбра, че за него сенките ще паднат след проверка за надеждност от ДАНС.

- За мен не е съвсем така. Ако ме питате има ли хора във ВСС, на които не вярвам, ще ви отговоря, че има. Но ако те минат процедурата през ДАНС, за мен категорично нищо няма да се промени - пак няма да им вярвам.

Що се отнася до допуска до класифицирана информация - основният проблем, разискван на срещата с министър Цветанов, за това има международни принципи, възприети и у нас. Всеки има право на допуск до това, което трябва да знае във връзка с извършваната от него работа - принципът “необходимо да се знае”. Аз имам допуск до секретните дела във ВАС, когато трябва да сложа резолюция или нещо друго. Всеки съдия по закон има допуск до секретните дела, ако е в състава, който ги гледа. Главният прокурор каза, че си е подал молба за допуск, без да споменава, че като главен прокурор има това право. Защото той трябва да има информация и за разработки, не само за конкретни дела. Учудих се, но може би е прав.

Аз не бих искал да имам допуск до нито една секретна разработка срещу съдии, най-вече административни. Защото не желая да има и най-малко съмнение, че съм “протекъл”, изнесъл информация. И не ми е необходимо да знам какво пише за съдиите в “тайните” разработки, бога ми. Това няма да помогне с нищо за управленските ми решения.

Дори и да приемем, че законът не дава или няма да даде допуск за в бъдеще на членовете на ВСС, той според мен не е нужен на всички. А примерно само на членовете на етичната комисия, които според специфичните си функции би следвало да разглеждат и оперативна информация.

Но основното притеснение на представителите на ВСС бе, че чрез допуска, който зависи от изпълнителната власт, може да се попречи на съдебната власт да си върши работата.

- Заключенията на ДАНС не подлежат на контрол - има риск ей така да ти лепнат клеймото “ненадежден”, нали?

- Да, по Закона за защита на класифицираната информация тези откази не подлежат на контрол. Но трябва ли ни изобщо този допуск, за да си вършим работата?

Ще го илюстрирам с казус, който ВАС реши. Бившият председател на КРС (Комисията за регулиране на съобщенията) Георги Александров няколко пъти беше уволняван и няколко пъти тези уволнения не издържаха във ВАС. В един от случаите основанието за уволнение беше, че Александров е отказал да поиска допуск. И органът, който назначава, казва - ако нямаш допуск, не можеш да изпълняваш задълженията си. Александров опонира - имам служител по сигурността, когато дойдат секретни материали, той ги гледа и чете, аз съм ръководител. ВАС отмени уволнението, като прие - след като в специалния Закон за далекосъобщенията не е предвидено изрично изискване за председателя на КРС да има допуск, това не може да е основание за уволнението му.

Така че отказът не е основание нито за напускане на ВСС, нито за невъзможност да си вършим работата в съвета.

- За да кадрува магистратите, ВСС трябва да има информация за тях. Министър Цветанов предлага ВСС да се запознава и с разработки. И - според него, за това се искат индивидуални разрешителни. Ако предложенията се приемат, какво става?

- Според мен - нищо фатално. По две причини. Първо, досега кадруването на магистрати е на сляпо по отношение на морално-нравствените им качества.

А как можем да проверим моралните качества? Колеги са питали френски експерти при посещението им у нас. И експертите отговорили - искаме от кандидатите много подробна автобиография. Ако човекът е работил на пет други места, се обаждаме и питаме за него. Ако не е, се обаждаме на професорите му в университета и т.н. Ние от ВСС можем ли да направим подобно подробно проучване? Очевидно не. Но можем да искаме удостоверение от службите - дали този човек се ползва с добро име, има ли вземане-даване с престъпния контингент. Т.е. същото махленско свидетелство, но направено не от комшията, а примерно от кварталния. Второ, това само по себе си не е класифицирана информация. Секретна ще е информация, че по сведения на агент Х магистратът У е забъркан с някоя престъпна група. Но ако се каже - имаме сведения, че не му е чиста работата, това са данни заедно с хиляди други данни, на базата на които членовете на ВСС си изработват вътрешно убеждение.

Пример - назначихме заместник окръжен прокурор, за когото бе казано, че е прекрасен. А след половин час някой се обади, че е бил кръстник на дете на брат Галев и си отменихме решението на същотозаседание.

Така че настоявам кандидатите за магистрати и за постове да се проучват - от орган на ВСС, комисията за професионална етика. Но тя не може да има контакт с всички “носители” на сведения. Защо службите да не й подават сигнали? Ако не им вярва - ще прати човек на място да провери. Време е да се разберем и кое е тайното, включително при СРС-тата - това е начинът на тяхното събиране. Но самата информация е явна и тя трябва да се знае, за да знаем кого да изберем. Според мен няма проблем тя да се представя и сега.

- Спорът за допуска става излишен?

- Не, не става. Спорът за допуска беше принципен. Но не виждам проблем за работа във ВСС и без този допуск. Стана изведнъж кардинален въпрос.

- Защото се оказа, че ВСС не може да чете данни от подслушани разговори, в които са намесени имена на магистрати.

- А необходимо ли е, щом в публичното пространство се завърти, че някой в някаква килия казал името на някакъв магистрат, етичната комисия на ВСС веднага да знае кой, какво и защо е казал? Ние какви сме - разследващ орган, специални служби, съд... Не, ние сме кадрови орган.

Не смятам и че при всяко повдигнато обвинение трябва да образуваме дисциплинарно производство. Ако магистрат е извършил престъпление, ще бъде осъден и автоматично отпада от системата. Ами ако е невинен? Да, има случаи, когато недоказаното престъпление с външните си изяви вече уронва престижа на съдебната власт. Примерно съдят магистрат, че е карал пиян и е убил човек, после се оказва, че не е убил човек. Но само с факта, че е карал пиян и това се е разчуло, е уронил честта на пагона. Тогава - безспорно - няма място в съдебната власт. Само че двете неща не вървят непременно ръце за ръце.

Защо трябва да знаем ние кой какво за кого е казал от някаква килия? И да го знаем, какво от това? Утре този от килията ще каже - аз този човек не го познавам. И какво правим?

- Не се ли получи подобна верижна реакция и с “облака Красьо”?

- Различно е. Самите ние, от ВСС, заговорихме за Красьо. Но не проведохме разговора докрай и очевидно няма да го проведем. Иска се нещо просто - да се върнем на този момент и да прочетем всички стенографски протоколи оттам нататък. Кой какво е казал за Красьо, кой кого е предлагал и за кого се е застъпил при назначението на административните ръководители, колко от тези хора после си подадоха оставки, защото си признаха, че макар да са невинни, са имали контакти с Красьо? Тогава ще видим кой на кого вярва, защо вярва и защо не вярва. Защото недоверие към ВСС има.

- Кога според вас ще се разсее облакът?

- Доброто име се създава трудно, а съмнението бързо попива.

За “облака Красьо” най-страшното е, че е недоказуемо явление, но и неоспоримо твърдение. Попаднали сме в ситуация, в която не можем да бъдем осъдени, но не можем да бъдем и оправдани.

- Какво мислите за осмия проект за промени в съдебния закон?

- Възразявам срещу някои идеи (за атестирането), адмирирам други - кандидатите за постове да се пресяват по места. Това ще ни спаси от безкрайния хаос, наречен конкурс по атестиране.

Но я няма кръглата маса - да се сложат идеите, да се обсъдят, а после да се пише проект.

ТРУД