За тези, които са забравили хубавите стари изрази, ще уточня какво значи „да дадеш фира“. Най-добре чрез Уикипедия:
Фира̀ – загубване на част от теглото и обема на веществата и стоково-материалните ценности, в резултат на естествени физикохимични процеси, както и повреждане, разпиляване и изтичане в резултат на неправилно манипулиране с тях.
Впрочем, настоящият текст спокойно можеше да бъде озаглавен и с друг емблематичен израз:
„Кьорав карти не играе“.
Силовите действия във връзка с потягане гайките на държавата, май са на път да дадат фира.
Тъй като титаничната борба със статуквото се изразява в театрално препенване на стария курбан, който къкри вече 20 години.
Препенване – тоест отстраняване на следствията, а не на причините. При това, частичното препенване е избирателно, а отстрани погледнато – доста смешно.
Наскоро отново бяхме информирани за внезапна акция на МВР.
Пак по Дамбовците.
Внезапна проверка, щото камионите им дето карали шлаката, може би са скрили под шлаката метал.
Дали вицепремирът Цветанов наистина си мисли, че точно тия дни, когато е закачил Дамбовците на всички възможни слушалки, те ще вземат да крият златните кюлчета кремиковски чугун под шлаката?
На мен лично, тези хора хич не ми приличат на тъпаци.
Единствения тъпак, който виждам през последния четвърт век на територията на Кремиковци е държавата. Която не е си е мръднала нито задника, нито мозъка да направи нещо за безвъзвратно остарелите технологии в комбината. Които дават огромна фира. И Дамбовците наистина пренасят метал с камионите си. Ама той не е под шлаката, г-н Вицепремиер, ами се съдържа вътре в нея. При това в големи количества. Този метал и други безценни суровини четвърт век стоят по така наречените „табани“, които никой не се сети да купи преди Дамбовците. Някой запита ли се защо извадиха цели 25 милиона за този боклук? Не. Ами като никой не се е сетил – да си припомним правилото, че кьорав карти не играе.
В положението на кьоравия доброволно се е поставила и родната журналистика. Тя се е втренчила в собствените си карти, където светлия образ на вицепремиера й се привижда като кент-флош роял. Няма лошо. Ама да беше погледнала и към масата. Там са чиповете и залозите. Ако се поогледаме из пресата и интернет, ще видим, че на масата лежат сериозни чипове. Няколко предприятия за преработка – на шлака, стари коли, вредна отпадъчна техника, бази за събиране на скрап из страната и други такива. Официалните обороти и печалби от десетки и стотици милиони, няма как да дойдат от алъш-вериш със сибирски тигри и проститутки, особено от последните, за които пък разбрахме, че ги контролирал Трактора.
Ако се бяхте поогледали, колеги, щяхте да видите, че щем не щем – Дамбовците и тяхната фирма „Екометал инженеринг“ са най-големия проект за утилизация на метални и други отпадъци не само у нас, ами и на Балканите. При това действащ. Не фантазьорско-тарикатска залъгалка, как върху Кремиковци сме щели да изградим българския Абу Даби и някакви бизнес-небостъргачи, дето арабите и китайците щели да си счупят краката да инвестират. Пък наоколо ще цвъркат птички и фонтани в стил Омар Хаям. Никакви птички не пропяха и няма да пропеят, само дето цените на терените в околните махали скочиха пет пъти.
Кремиковци е индустриална площадка от половин век насам и такава ще си остане, независимо от утопиите, които се раждат в главите на българските управници. От една земя дето 50 години е тъпкана с тежки метали и химия, райска градина не става. Даже в Америка става с голям зор. Това го умеят само швейцарците. А пък на нас ни е време да забравим онази сладка приказка, че сме Щвейцария на Балканите. Не сме, дами и господа. И не е ясно дали ще станем. По вероятния отговор е – Не.
Генералната утилизация на Кремиковци, като символ на глупавата комунистическа индустриализация, може да стане само чрез превръщането му в територия за модерни и екологични дейности. При това – на база съществуващите средства и възможности.
Тази работа няма да стане за сметка на арабските шейхове, които ги сърбели ръцете да си хвърлят парите в България, нито чрез тарикатлъците на Лакшми Митал. Нито с милионите на новоизлюпени украински милиардери, които останаха без квачка на последните избори там.
Но изглежда никой не е наясно – как да стане фокуса без арабски алтъни и подобни безплатни обяди.
Само Дамбовците са наясно май.
Купили товарна Гара Яна и направили проект за балкански, че и международен терминал за контейнери. А защо не?
Защо България да не стане балкански, че и регионален терминал и център за утилизация на отпадъчни продукти от индустриални дейности?
Последните данни ясно показват, че именно преработката на индустриалните боклуци е една от най-екологичните дейности в световен мащаб. Тъй като изискванията към този бизнес са в пъти завишени по сравнение с традиционните производства.
На всичкото отгоре, не само балканските ни комшии, ами и в голяма част от стара Европа още не се е усетили какви пари има там. На тях просто им е широко около врата и предпочитат да плащат /понякога над 100 евро за тон/ на този, който ги отърве от старите автомобилни гуми.
По тази причина в МОСВ са затрупани от проекти за внос и строеж на инсталации, които утилизират различни отпадъчни материали и прочие боклуци, с които сме свикнали да живеем.
Което означава, че и други тарикати са се усетили за какви пари става дума.
Тъй, че за мен казусът с Дамбовците ще се развива в следната посока:
Първо: Те престъпници ли са, или не?
Второ: Ако не са престъпници, наши хора ли са, или не?
И трето: А, бе нямаме ли наши хора да поемат този бизнес, ами ще го оставяме в ръцете на тези престъпници?

robstvo.wordpress.com

Това е най-смисленото изказване свързано с грандиозните акции(атаки) срещу братята, което съм чула в последните месеци. Поздравления за смелоста да го напишете!