- Проф. Константинов, редно ли е отново да се обсъжда вдигането на изборния праг за коалиции от 4 на 8%, след като Конституционният съд отхвърли това предложение?

- Има известно неразбиране. Тези дни това беше обсъждано единствено във връзка с въвеждане на диференцирани ставки за финансирането за партии и коалиции. Идеята за промяна на бариерата изобщо не срещна подкрепа, а и знаем, че тя беше отхвърлена от Конституционния съд. Така че промяна на бариерата няма да има.

- Какви ще са промените при финансирането на предизборните кампании за партии и коалиции?

- Предложението на комисията е при избори за народни представители партиите да могат да харчат до 2 млн. за кампания, коалициите до 4 млн., независимите кандидати до 100 хил. лв.

- Справедливо ли е голяма партия, каквато е ГЕРБ в момента, да разполага с половината на това, което ще имат много по-слаби коалиции като “Коалиция за България” и “Синята коалиция”?

- Това не са пари, които държавата ще дава. Това са разрешените пари, които партиите ще могат да изхарчат. А откъде ще ги вземат, си е тяхна работа. Част от тях ще са от държавата, доколкото имат право на партийна субсидия. Могат да ги вземат и от дарители. Въпросът е да не надхвърлят тавана. Една партия не е длъжна да изразходва 2 млн. Ако се оправи с 500 хил., да е жива и здрава.

- Ще стане ли ясно кой финансира партиите, или пак ще е пълна мъгла?

- Ще има изискване за публичен регистър на дарителите - дори онези, които дават по 20 лв. По-големите суми, предстои да се уточни размерът, ще се превеждат само по банков път. Този процес може да е прозрачен. Е, няма защо да се лъжем, напълно няма да се изчисти партийното финансиране.

- Усилено се обсъждат промени в конституцията във връзка с новия избирателен кодекс. Какви трябва да бъдат те?

- Първо трябва да се регулират евроизборите. По понятни причини те изобщо не са застъпени в конституцията, защото през 1991 г. евроизбори не е имало. Още по-малко тогава някой си е мислил, че България ще бъде в ЕС. В момента тези избори висят. Затова е необходима минималната техническа поправка в конституцията и не би трябвало да има проблем.

Втората много важна поправка е оспорването на резултатите за всички избори да става по линия на Административните съдилища. В момента само местните избори се оспорват пред Административните съдилища. Изборите за президент и вицепрезидент, както и изборите за народни представители, се оспорват пред Конституционния съд. Евроизборите пък никъде не се оспорват, защото висят във въздуха. Знаем, че КС няма капацитет да извършва съдебно дирене, защото не е съд в този смисъл на думата. Нашият КС наподобява втора камара на парламента и няма функция да прави съдебно дирене, каквото може да направи Административният съд - да разпитва хора, да наема експерти и т. н.

- Обсъжда се и поправка за отзоваване на общински съветници. Спряга се и вариант за депутати, но това нали не е възможно?

- Отзоваването на народни представители е невъзможно по конституция.

Няма го и в световната практика.Ако някой народен представител се държи неправилно, следващия път не го избират. Това му е наказанието. Но за общински съветници е възможно да се търси такава процедура, макар че не ми е ясно как точно ще изглежда.

- СДС лансира идеята областните управители да се избират пряко, а не да се назначават. Какво е вашето мнение?

- Това е въпрос на политическо решение. В нашата конституция има интересна възможност, която не използваме вече 19 години. Става въпрос за това всички кметове да се избират от общинските съвети.

- Одобрявате ли го?

- Отново е въпрос на интерпретация и на практика. В много европейски държави кметовете се избират от съответните съвети, в други държави има преки избори. Кметът на Лондон се избира пряко, но италианските кметове - от общинските съветници.

- Кое е новото, което ще въведе новият изборен кодекс за местните и президентските избори през 2011 г.?

- Едно от важните неща е уеднаквяването на изборната технология. И като начин на гласуване, и като мажоритарен елемент. Знаете, че депутатите са склонни да въведат преференцията като вид мажоритарност...

-При какъв праг?

- Преференцията при евроизборите е с безобразно висок праг. При парламентарните избори изобщо я няма. Идеята е да има по-нисък праг и за двата избора. Аз смятам, че той не трябва да е по-висок от 5%. В противен случай преференцията се обезсмисля и лъжем хората. На любителите на мажоритарни избори искам да кажа, че чисто мажоритарна система в един тур има само в Англия от всичките 27 държави членки в ЕС. В момента в Англия се обсъжда да се направи референдум за промяна на системата.

- Обикновено избирателните закони у нас се променят в “12 без 5” и партията, която е на власт, преследва своите интереси...

- Който е направил промени в последния момент, е загубил. Това партиите да си го запишат на челото.

- Сега, когато има шанс изборният кодекс да стане факт по средата на мандата, ще бъдат ли преодолени партийните интереси?

- Партийни интереси винаги ще има. Законът за изборите е най-партийният, заедно със Закона за партиите, защото се сблъскват най-много интереси. Но сега има шанс промените да се направят навреме... Да не забравяме, че догодина имаме избори за местни органи на властта и президентски, които задължително ще бъдат в един ден.

- Избори “две в едно” не е ли спорен въпрос?

- Да, но няма как избори, които са с разлика от 5-6 дни, да бъдат направени на отделни дати. Защото хората ще теглят по един шут на политическата власт. В Европа, когато има два различни избора на разстояние по-малко от 3 месеца, се правят в един ден. Да си спомним, че първите големи избори - местни и парламентарни на 13 октомври 1991 г., бяха едновременно. Тогава, когато хората бяха най-неопитни, се справиха блестящо с двата най-сложни избора.

Обзалагам се и съм готов да платя на онзи, който посочи един единствен аргумент да правим два пъти избори. Ако тази глупост все пак се случи, ще се гласува 4 седмици. Местните ще имат два тура, а най-вероятно и президентските. Съжалявам, но на човек, колкото и да му е развинтено политическото съзнание, не може да си позволи 4 пъти да прати хората до урните.

- Ще се предприеме ли нещо срещу безумното явление - купуване на гласове?

- В момента всички лицемерно викат: “Ау, какво лошо явление”. Г-да политици, когато вие спрете да купувате гласове, хората ще спрат да ги продават. Това е въпрос на търсене и предлагане. Вие не купувайте, а те горките няма да продават.

- Въпросните промени в конституцията няма ли да изискват свикване на Велико народно събрание?

- Не. По моето скромно мнение ВНС се свиква, когато се променя държавното устройство или някаква много важна държавна институция. Сега ще променяме само технологията на изборите и този парламент може да го направи.

ТРУД