Предлагам за следващите избори – в случая президентски и местни, да се подбират кандидати не чрез партийните централи, а чрез специализирани екипи за кастинг. Може да се използват екипите за Биг Брадър например. Да се преценява е ли даденият кандидат атрактивен, добре ли си служи с езика на тялото, има ли диалект, каква е дикцията му и стряска ли се извънмерно, ако върху главата му падне лампа в студиото.

След подбора на най- подходящите кандидати, те да бъдат обучени допълнително на поведение пред микрофон и камера- как да дишат правилно с гърди, а не с корем, как да интонират текста, подчертавайки най- важните думи, къде да правят паузи, а къде да поглеждат изразително в камерата, как да се пласират най- добре пред нея.

Да не ръкомахат прекалено, да не си пипат закачения на ревера микрофон, да не тропат с пръсти по масата или с крака под нея. Изрично да им вземат от ръцете всички химикалки, за да не ги въртят и така да хипнотизират зрителите. Да не си бъркат в носа или ухото по време на запис или живо предаване.

След това с тях да се заемат стилисти и дизайнери и да ги доведат до най-подходящия за телевизия вид. Мъжете да се научат да си сядат на крайчето на сакото, за да не им стърчи яката. Жените да укротят буйни дълги коси в най- подходящото за екран каре с естествен цвят. Да ги научат да се гримират – фон дьо тена и пудрата предпазват от неуместно блестене на темето или носа. Да се погрижат за гардероба им.

И като свършат с кастинга и прецизирането на кандидатите, да ги представят на панаир за политици, където партиите да могат да си избират. Така и ние, избирателите, ще бъдем със съхранени зрителски права, защото ще гледаме наистина най- доброто.

И без това политиката у нас вече се прави само по телевизията...

Веселина Божилова
http://zonabg.info]