Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 3430
Постинг
30.06.2010 17:21 -
ИЛИЯНА ЙОТОВА: ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ И СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ ВЪРВЯТ В ДИАМЕТРАЛНО ПРОТИВОПОЛОЖНИ ПОСОКИ
МИНИСТЪР ДЯНКОВ ТРЯБВА ПО-ЧЕСТО ДА СЕ ГЛЕДА В ОГЛЕДАЛОТО, ЗА ДА ВИДИ ДАЛИ НЕ Е ВЛЯЗЪЛ В РОЛЯТА НА ПИНОКИО И КОЛКО Е ДЪЛЪГ НЕГОВИЯ НОСНАМАЛЕНИЕТО НА БЕЗРАБОТИЦАТА ИДВА ОТ СЕЗОННИТЕ РАБОТНИЦИ В ТУРИЗМА И НА ПОЛЕТО - ТОВА Е ДО ЕСЕНТА, А ПОСЛЕ?
ОЧЕВИДНО ПРАВИТЕЛСТВОТО, В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ИМА ПОЕТИ АНГАЖИМЕНТИ, КОИТО СА ТАЙНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
Илияна Йотова е родена на 24 октомври 1964 в София. Завършва българска и френска филология в СУ”Св.Климент Охридски”. От 1991 до 1997 работи в БНТ. През март 1997 г. поема пресцентъра на Висшия съвет на БСП, а от април 2000 г. е член на Градския съвет на БСП. За член на Висшия съвет на БСП е избрана на 7 май 2000. Депутат в 40-то НС. От 2007 е депутат в Европейския парламент. Г-жо Йотова, според управляващите от Брюксел непрекъснато ни хвалят. Имат ли основание затова или ни гледат през розови очила?
Не зная на какво разчитат управляващите, защото информацията в нашия век е доста динамична и много лесно може да се направи сравнение между това, което смята Европейската комисия за нас и начина по който в момента управляващите се опитват да представят картината. В никакъв случай не злорадствам, не ме разбирайте накриво, но за съжаление започнаха да се повтарят старите болести от предишното управление – специално по отношение на европейските институции. Отново зачестиха тревожните сигнали към България. И, разбира се, аз не визирам само двата драстини случая, когато буквално Оли Рен, който в момента е един от най-важните комисари, директно обвини България във фалшифицикация на данните, които идват от българския бюджет. Или това, което се случи през последната седмица с изключително тревожното, предупредително писмо за евентуална възможност за блокиране на 80 милиона евро по оперативна програма „Рибарство”. Забележете – три години българската държава не може да напише една нормативна оценка за съответствие и да се отпуснат парите от ЕС. Така че аз не бих била толкова оптимистична, както правителството. Напротив! Това биене в гърдите и този прекалено войнстващ оптимизъм биха могли да ни изиграят една много лоша шега. Още повече, нека да изчакме доклада за напредака на България по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, който тази година през лятото трябва да представи ЕК. По моя информация, вие може би сте първото издание пред което я казвам, този доклад ще се забави малко по обясними причини, т.к. в момента има и други проблеми свързани с ЕС. Но така или иначе през лятото той ще бъде факт. И тогава да разсъждаваме конкретно върху текстовете и сигналите, които ще получим. Аз, не съм чула от нито една друга държава, от нито едно друго правителство такива бодрячески възгласи: „Брюксел ни обича!”, „Брюксел ни хвали!” и т.н. Това е доста примитивно.
Има реални индикации за излизане от кризата? Министър Дянков каза, че още в края на това лято ще го усетим по хладилниците си и то в същото време, когато се говори за 30 % увеличаване на газа и всеки може за себе си да прецени какво означава това...
Министър Дянков трябва по-често да се гледа в огледалото, за да види дали не е влязъл в ролята на Пинокио и колко е дълъг неговия нос, защото лъжите станаха безкрайни. Този човек е вреден за правителството, отдавна съм го казала. Това е не само мнение, това е мнение на водещи икономисти в страната. Трябваше да излезем от кризата още март месец, после април, юни... Непрекъснато се подават такива сигнали в българското общество, че видите ли, ние вече сме на прага и от утре ще заживеем в една нова ситуация. Истината, за съжаление, е друга. Истината е, че в момента финансово-икономическата част на управлението е с етикета на некадърност, некадърност... опредлено мога да го заява. Според мен те заблуждават самия премиер Бойко Борисов. Незная колко е достоверна информацията, която достига до него, какви са неговите съветници в това отношение, но самият факт, че данните, които България изпрати за бюджетното състояние в държавата, в рамките на 2 месеца, се смениха 3 пъти. И това накара ЕК много остро да реагира. Това е достатъчно сериозен факт над който си залужава да се замислим. Министър Дянков каза през миналата година, че имаме най-добрия балансиран бюджет. Оказа, че още преди да е миналата половината календарна година се наложи той да бъде актуализиран. За съжаление, тайна остана за българския народ, какво съдържа тази актуализация, нейните приоритети или това е просто едно безотговорно заграбване от държавната хазна, олекването й с още няколко милиарда лева. И в крайна сметка се потвърждават подозренията, че тази пари нарочно не са целево разпределени, така че правителството да може свободно да оперира с тях при една предизборна обстановка. Такъв тип поведение е не само безотговорно, но и цинично. Защото тези пари ще изтекат като вода в пясъка, те няма да доведат до никаква реинвестиция, т.к. не са насочени, нито към българския потребител, нито към българския бизнес. С тях просто ще се запушват дупки. Аз правя сравнение, неиминуемо, между дебата, който се води в европейските страни за излизане от кризата (било то страните от Източен Блок, да не говорим за страните членки), и това което се случва у нас в момента – няма дискусия за това в какво състояние е държавата и кои са онези 5 първи важни неща, които са необходими, за да излезем от кризата.
Всъщост защо говорим повече за бюджет и много по-малко за икономика?
Защото това е политиката, която наложи министър Дянков, това правителство. Ако се върнем към старата програма на ГЕРБ, знаете ли, там има текстове, под които аз бих се подписала с две ръце. Защото те са за икономически разтеж, за развитие на индустрията, за създаването на предпоставки за разкриването на работни места, за повишаване на стандарта и живота на хората. Нито едно от това, обаче, не се случи. Напротив, дойде един министър Дянков, който очевидно, не без диктовката на международните финансовите институции, предприе една финансова политика само на рестрикции. Виждате ли всичките тези финансови мерки за излизане от кризата бяха на няколко траншна и слава Богу, че нито една от тях не се реализира. Те всъщност не водят до мерки за развитие на икономиката, те са само рестриктивни – нови такси, нови глоби за запушване на дупки. При това „запушване на дупки” с пари, които някой друг беше изработил. Откакто са на власт от ГЕРБ не са изработили нищо. Те черпят от резерва, който получиха от предишното управление. В крайна сметка този резерв не е нито на предишното управление, нито на сегашното, той е на българския народ. Само се чудя, обаче, докога ще го има!?
Какво мислите за колебливото отношение на правителството към двата големи енергийни проекта – АЕЦ”Белене” и „Бургас – Александруполис”?
Когато казвам, че това правителство наистина носи белега на некомпетентност, има предвид енергийните проекти. В момента, да си говорим истината, правителството не може, страхува се да вземе категорична позиция - да върви с руските проекти или да върви със страните, които не желаят България да има руски проекти. И това разкрачено положение предопределя точно това им състояние: сутрин сме: ще има прокти, вечер сме: няма да има проекти. И в момента се чудят, кое е по-малко зло за тях, а не разсъждават от гледна точка на това, кое е по-доброто за България. Очевидно има поети ангажименти, които са тайна за българското общество. Очевидно тези тайно поети ангажименти пречат на това да се реализират тези проекти. И аз не мога да разбера, в момента в който страни като Франция се обръщат отново към ядрената енергетика (да вярно е тя винаги е била подръжник на ядрената енергетика за разлика от една Австрия, която има текст в конситуцията си срещу използването й), хората гледат най-леко може да се излезе от кризата, как да се разкриват нови работни места, как става енергията по-евтина, как се развива, освен ядрената и зелената енергетика. В нашата държава вече 9-10 месеца има това клатушкане между „да” и „не” за тези проекти. Освен геостратегическите причини, според мен, тук вече има и една некадърност на правителството да води преговори. Тревожен е фактът, че големи инвеститорски фирми, една по една, се отказват да участват. Как няма да се отказват след като нямат абсолютно никаква гаранция за парите си, така както сега са приели техните оферти, утре могат да им кажат, че има друга стратегия по въпроса. Тази непостоянност на правителството отблъсква много от хората, които биха искали да инвестират. Специално в „Белене” можеха да се създадат 6-7 хил. работни места и действително да дръпне българската икономика. Аз се страхувам само един ден от износител на енергия да не станем купувач, което би било страшно за България.
Трябва ли да има референдум да АЕЦ”Белене”?
Да. Аз напълно подкрепям президента в това му начинание. Нека пък в крайна сметка българският народ да си каже. Сега ГЕРБ и правителството продължават да спекулират с Бургас-Александруполис, видите ли бургазлии не били съгласни, защото петролопроводът бил вреден за екологията. Това са приказки за наивници. При съвременните технологии всички тези съоръжения се правят с много категорични, прецизни и точни екологични обосновки, така че аз не допускам, че петролопроводът ще стане втори Мексикански залив, както каза премиерът преди няколко дни. За сметка на това той би могъл да осигури поминъка на много хора в този район. Освен това петролопроводът би могъл да бъде много печелившо предприятие. Спекулира се, че това е руски проект. Не. Точно България и Гърция бяха страните, които поискаха „Бургас- Александруполис” и Русия се съгласи с тях, тъй че не тя беше инициаторът на този проект. И в момента гърците са ни по-сърдите от руснаците, защото всички знаят в какво икономическо състояние са. Те имат въпиюща нужда от петролопровода, а нашата държава се прави на „ни лук яла, ни лук мирисала”.
Бойко Борисов спекулира с референдумите. Казва, че един референдум нямало да даде точна преценка. Ама да го попитам – от местния рефенрендум в Бургас колко хора се заинтересуваха – под 20 %.
Отчита се известно намаление на безработицата. При все че не можем да кажем, че икономиката работи задоволително. Откъде идва то?
Статистиката е една такава наука, дето винаги можеш да въртиш цифрите както искаш, за да докажеш една или друга своя теза. Първо, да не забравяме, че за първи път за намаляване на безработицата се заговори през месец април. Това твърдение е толкова реално, колкото увеличената събираемост на приходите, както каза Дянков. Само че той забрави забрави да спомене втората част на изречението – че април е месецът в който изтича крайният срок хората да си платят данъците и от който дойде прирастът, който после се върна в старите си граници. Що се отнася до безработицата, България е туристическа държава и все още държава, слава Богу, с 4 сезона. Така че намалението на безработицата идва от сезонните работници в туризма и на полето. Това е до есента, а после?
Какво става с 60 мерки за изход от кризата?
Аз, честно казано, вече ги забравих. Те до такава степен се променяха и сменяха, но в крайна сметка не се реализираха. Да ви кажа, личното моето мнение е, че слава Богу някои от тях не се реализираха. С идеята да наложим, примерно, данък върху пенсиите управляващите щяха да се запишат в световната история.
Често икономическата и финансова криза водят и до политическа, независимо коя е управляващата партия, на съдбовен кръстопът ли е БСП след управлението на Тройната коалиция?
Може би за отговор на този въпрос трябва да започнем от управляващите. Политическата криза се ражда, не толкова от действията на опозицията, а заради невъзможността на управляващите да продължат да управляват. В България в момента сме свидетели на един парадокс. Първо, нека да сме наясно, политическата партия ГЕРБ, като понятие, в момента почти не съществува. Като човек, който трябва да познава своите колеги аз от ГЕРБ познавам двама-трима и то от екрана, знам ги като имена. За мен и самата партия ГЕРБ и нейната група в парламента са една енигма. Какъв е парадоксът? Има невероятно сгромолясване на политическия рейтинг на партията, невероятно сгромолясване на рейтинга на парламента. И сравнително все още добри стойности на рейтинга на министър-председателя и няколко от неговите хора. Съвсем скоро обаче, според мен, тази тенденция ще бъде променена и няма как да се отразят негативните тенденции върху имиджа на министър-председателя. Той продължава да приковава положителното внимание на хората заради умението, трябва да му го признаем, да комуникира с тях. В един момент, когато те почувстват, че зад тази фасада, която добре изглежда, няма нищо, няма никакъв положителен ефект за гражданите, тя ще падне, ще се разруши и разпилее така, както се случи навремето със Симеон Сакскобурготски.
Така че политическата криза може да дойде от управляващите. Те са напът да я предизвикат. Аз зная много добре, че има съветници около Бойко Борисов, които му казват, че трябва да предизвика предсрочни парламентарни избори, които да се проведат заедно с местните и президентските, за да затвърди управлението на ГЕРБ. Според мен, обаче, той вече е на етап, когато не смее да направи това нещо, т.к. по никой начин няма да може да повтори резултатите от 2009 година.
Колкото до БСП. БСП е в една тежка кризисна ситуация, в която, не се притеснявам да го кажа, за съжаление, каквото и да се случва с оценките на ГЕРБ, в никакъв случай не върви в обратната посока. Ние сме се застопорили на едно определено ниво, което е по-ниско, отколкото изборните резултати от 2009 година. Оттук нататък няма никакво движение. През есента ни предстои когрес, който трябва да определи, в крайна сметка, накъде върви БСП. Аз лично смятам, че трябва да се явим на местни избори консолидирани и да помислим много внимателно с каква формула точно. Тези избори за нас са много важни. Винаги местните избори са изваждали БСП от кризата. Трябва да видим каква ще е формулата за участие и в президентските избори. И да направим един много сериозен разговор дали с лицата на сегашното управление на партията можем да продължим напред.
Раздалечават ли се позициите на Георги Първанов и на Сергей Станишев за бъдещето на БСП?
Определено. Аз мисля, че оттук нататък никакъв съюз между тях двамата не е възможен. Защото те вървят в диаметрално противоположни посоки. За съжаление, това което се случи в БСП през последните 4 години, особено в управлението, колкото и да участвахме в една Тройна коалиция, вътре в лявото пространство БСП се капсулира. Това е много различно от политиката, която водеше Първанов като ръководител на партията. Той се опита да разтвори изцяло лявото крило, да привлече ляво мислещи хора, интелигентска маса, които така или иначе търсеха някаква своя изява в другите леви партии. Той се опитваше да събере всички леви партии в една. БСП се върна в онзи капсулирания си вид, в който беше от края на 90-те години, което предопредели, до голяма степен, това, което се случи на последните избори. Първанов върви отново по посока на разширяване. Друг е въпросът дали това нещо може да стане без БСП. Лично аз смятам, че не е възможно.
Ще има ли някакъв нов ляв проект?
Зависи от позицията в която е самата БСП, защото, повтарям, ляв проект извън БСП, в момента, не е възможен.
Има ли вероятност, както някои анализатори мислят, на президентските избори да се повтори моделът Путин?
Не. Това са лабораторни, изкуствени схеми, които по-скоро привличат общественото внимание без да са изпълнени с конкретно съдържание. Моделът Путин какво означава? Бойко Борисов – президент, Георги Първанов – министър-председател. Знаете ли, България е много различна страна от Русия. У нас това вече не е възможно да се случи. Аз добре познавам президента Първанов, работила съм дълги години с него, и когато беше председател на партията, той не е човек, който би се съгласил на подобен експеримент. Неговите политически виждания са много по-широки и стигат много по-далеч, отколкото конкретното му устройване като премиер на държавата.
Има ли вероятност следващият президент да е жена?
Незнам дали България е дорасла за това.
Общество.нет
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
