Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2010 22:38 - Кич. Вместо заупокойна молитва
Автор: slivenplus Категория: Политика   
Прочетен: 779 Коментари: 0 Гласове:
0



 
 

imageВ неделя една водеща заплашила публиката, че знае много, можело дори да напише цяла книга. Обадиха ми се от “Труд”, за да гледам разговора й с известен шоумен, включително и за енергетиката. Но аз пък им представих бележка, че ми е забранено да гледам телевизионни щуротии.

Фриволното говорене по важни теми не е само пенкилерство. То си е един истински кич. Българските обвързаности и перспективи, например в енергетиката, се нуждаят от пределно сериозен разговор. Може никак да не харесвате Овчаров, може с упоение да го наричате Дългия инкасатор, обаче той последователно, от две десетилетия, защитава своите интереси - и трябва да му се противопостави също тъй сериозен опонент, а не някакъв иначе сладък актьор, който в момента ти е под ръка.

И Бойко няма да свърши работа - понеже той външно ще спечели дебата, без дори да спомене думата “електромер”, обаче няма да ни приближи до сърцевината на проблема. Може би Костов? Или Васил Филипов, макар да е много краен. Намерете някакъв смислен опонент, а не човек, разяждан от политически страсти и суеверия. Отделете пет часа дори - и ги оставете да говорят, докато публиката схване най-сетне истината.

Дебатите по важни въпроси са отдавна профанирани. Опонентите на Овчаров говорят крайно непоследователно - днес едно, утре друго. Един мач с кмета на Москва Лужков - и версията става друга. За Путин да не говорим, дори не е нужно да си сложи черния колан, за да се съгласят с него. Позициите странно се променят, като на просячетата край кръстовищата на столицата, които минават от мазни цигански любезности до ругатни, ако ги отпратиш.

Или пък се появяват одиозни хора, които търгуват с толкова бомбастични твърдения, че замърсяват окончателно дебата, а и по начало по никакъв начин не доказват с документи словесните си полюции - и накрая никой на нищо вече не вярва. Това е политика на кича - а също и журналистика на кича. А когато шаржираш и профанираш усърдно, ти всъщност прикриваш проблема. Никой журналист няма да нагази например в бетонната пустиня Белене, да се порови няколко седмици, да потърси специалисти от края на 80-те години, като Таджер например, ако все още са налице, и пр.

Особено кичозно е всичко, което се стъкмява от години около БНТ. Също и сега, когато ще има конкурс за нов директор. Задължен съм прекалено много на тази телевизия, и винаги, когато стане дума за нея, ме боли сърцето. За разлика от други, които се отъркват около нея, понеже ги боли нейде отзад, десния джоб имам предвид. С малки изключения, повечето от дебатиращите около очевидния фалит на БНТ нямат нищо общо с нея.

Познавам хората в нея, знам и качествата им, но те имат нещастието периодично да им натрисат куци хора. Кичозно е и отношението на повечето медии към БНТ - сега са се втурнали да умуват около фамозния конкурс. Но къде бяха те, когато тя бе планомерно съсипвана през последните 6 години - сякаш на някой от социалистическия Планов комитет му бяха поставили тази задача.

Хайде, свикнахме да поощряват фолкмамалигата, ами БНТ? Къде бяха досега, поне за да измрънкат тихичко, че присъстваме на една агония, че там харчат пари, търкайки гръб в зида на затвора, че не съществува никаква система в работата им.

Навремето сър Алф Рамзи направи един отбор от средняци световен шампион по футбол, но когато го питаха за тайната, винаги отвръщаше по един и същи начин: “Аз не търся играчи за моята система - а система за моите играчи!”

А тия търсеха система за собственото си оцеляване като някакви мизерни началници.

Къде бяхте, за да кажете, че неподходящи и напълно безлични хора я управляват? А сега сте гракнали, че БНТ трябвало да се спасява! От кого? И от вас, казвам аз, понеже мълчахте и й правехте несръчно изкуствено дишане, вместо заупокойна молитва. Още от втората от тия дописки тук, преди 184 седмици, писах как БНТ се превръща в соцотпадък, възкресявайки тихомълком например едновремешно предаване на редакцията на МВР “Лъч”, сега кръстено “Акция”. Писах неведнъж и по-късно.

Сега някакви хорица ще избират новия шеф. Всички те, с изключение на един, си мълчат, понеже все пак се свенят да не изтърсят някаква глупост. Наместници на президента или парламента - това е най-ценното в биографиите им. Нито един от тях няма никаква тежест в медиите. Много удобни хора, понеже никога нищо не са направили в телевизията, дори и най-простото телевизионно ръкоделие им е непознато.

Те са нещо като болшевишките комисари след Девети, които раздаваха шаяк и олио. Ще изберат някак новия началник - и ще го забравят, както бяха забравили цели 6 години Пръмова, без да се интересуват дали в някаква степен поне си изпълнява несръчната “концепция”. И корабът на измамата тихо потъваше. Един от най-скъпите фалити и в без друго фалирала България.

Друга форма на кича и на профанирането един капан, в който влизат всякакви хора.image

Разказаха ми как в рубриката “На инат” (Тв 7) някакъв обсъждал проектозакона за радио и телевизия под насърчителния поглед на куклата Марк О" Селски. Какво искаш от такъв закон, след като ще го обговарят и по този начин - и то хора, които са готови на всичко за пет минути слава, макар и край някакво картонено магаре. Подобни типове цял живот се домогват до славата, без да схванат, че всъщност публиката никога не ги е вземала насериозно, че те са някакъв досаден тапет в поредното студио.

Словесното насилие, което упражняват с едно патологично постоянство, обаче, в крайна сметка, ампутира истинския интерес на публиката. Обсъжда се с кукла/магаре закон за две медийни предприятия, чийто бюджет надхвърля 120 милиона лева. Иначе рубриката е любопитна, има класически световни образци в този жанр и Марк О" Селски няма никаква вина, че някой е дотам алчен за внимание.

Или че иска да профанира всичко, за да отклони вниманието ви от наистина съдбоносни неща. Това шаржиране - извън маниакалната пристрастеност на някои хора към публичното бъбрене - води до олекотяването на важни обществени дебати. Вие се отегчавате - а ония зариват проблема с невнятен бъбреж, и може би това е целта. Сега очаквам и Цецка Цачева да даде отчет за дейността на парламента пред Марко, сетне и президентът.

Този кич е удобен и за всевъзможните крадци. Те си знаят, че ония ще поврякат малко - абсолютно далеч от целта, и скоро ще забравят всичко. Ето, голямата врява около Белене - един милиард присвоени, и пр. Зачеркват някакви жалки парици от бюджета на театрите например и ги обричат на сиромашко съществуване - а вече са загърбили онзи милиард. Или пък ако не става въпрос за подобна чудовищна сума, значи са говорили празни приказки. Или и тези, които извършват проверката, вече са прихванати. В тоталитарните години осъдиха и един съдия, беше взел рушвет. Дали му последната дума и той започнал: “Колеги съдии…” Председателят на състава гневно го прекъснал: “Вие не сте ни колега, вие сте човек без съвест”, и пр. А онзи отвърнал: “Моята съвест е до 20 хиляди лева!”

Сега мизите са съвсем други, съответно и съвестта вече е доста по-рядка стока. Все пак, не е лошо да кажат какво се случи с онзи милиард в Белене, ако всичко не е било само някакво пропагандно - кичозно врещене.

Политическият кич се подхранва често от преувеличенията.

Каквито са дебатите - такава ще и въображаемата книга на Цв.

Между другото, телевизионният журналист Любо Коларов има навика да се шегува и от години подарява за рождените дни на приятелите си редки издания от годините наабсолютно волното книгоиздаване - например “Устав на бунаците в света” от Буначио Буначини, отпечатана в печатницата на Атанас Бояджиев в Кърджали през 1941 година и доставяна на публиката от Б. Михайлов от село Фотиново, Момчилградско. Една литературна мистификация, характерна за онези години.

В главата “Категории” намираме следното описание на обуначените от политика: “За този бунашки сорт образованието не е от никакво значение. Личат от пръв поглед, понеже навсякъде и всякога в ръката, в джобовете или одеянието си държат вестник. За тях не е от значение и вестникът, който четат - може дори да е стар. Важното е едно: да има в него политически събития. Тоя бранш бунаци са кротки само наглед, ала стане ли въпрос за политика, стават запалителни като самолетни бомби и набързо атакуват неприятеля с цитати от стари и нови вестници.

Този род бунаци мъчно могат да изтрезнеят от своя политически бунаклък, защото във вестниците все се намират от малък или голям мащаб събития, които държат психо-физичната им енергия в едно особено хипнотично състояние. Особено е опасно, когато някой от този род обуначени човеци попадне на някой отговорен пост. Тогава той затваря очите си за действителността, а на всичко гледа през призмата на своята бунакополитическа философия. Тоя род бунаци са склонни в лицето на всеки срещнат човек да виждат знаменити политически личности.” И т.н.

Ох, миличък, защо пък се сети за тази книжка.

(Бунак - според тълковния речник означава ограничен човек, синоним на глупак.)

***
Някои ме упрекват, че коментирам от време на време мненията от сайта на вестника. Е, да, но засега поне не съм толкова артистичен като американския посланик Уорлик, който казал на срещата с медиите преди десетина дни следното: “Аз съм тук, за да дойдете вие!”

Бре! В този момент в гроба си Майкъл Джексън сигурно е духнал презрително през едната си ноздра.

***
Човек може да разбере нещо насила, но нищо не може да чувства насила. Това си казах, когато през седмицата окончателно стана ясно, че няма виновни за сградата убиец на “Алабин” - преди около 4 години под развалините й останаха две невинни момичета. Малко по-късно друго момиче бе убито по подобен брутален начин във Варна. А медиите вече са оставили всичко в калта на забравата.

Тогава, преди 4 години, се питах - Имат ли деца по-влиятелните ни властници? Имат ли изобщо място подобни чудовищни събития в съзнанието им, да не говорим за сърцата им? Разбират ли драмата на родителите, чиито деца хладнокръвно са екзекутирани от алчни предприемачи? Големите приказки за модерно правосъдие, борба с корупцията и пр. са най-лесни. Те искат енергия, колкото за една прозявка.

И как не могат някои хора да разберат, че отдавна тъкмо държавата е под тези развалини? Че там се гъне - или може би дори гние - нейното тяло, разръфано от вълчи амбиции, прикривани от пустословие - преднамерено, арогантно и също тъй жалко?

Да, наистина, не можеш да чувстваш по принуда. Веднъж Андрю Клаван бе казал нещо ужасно унизително - в смисъл, че дори Божията ръка, протегнала се до калта, не е в състояние да извиси нашия занаят…

Бел. авт.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията” можете да прочетете в сайта на вестник “Труд” - в рубриката “Анализи”. Предишната бе прочетена от 9 хиляди 817 души и бе коментирана от 68 от тях.

Кеворк Кеворкян
в. Труд



Тагове:   молитва,   кич,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031