Година след началото на мандата герберите в НС си остават все така непознати, както и преди 12 месеца, когато щурмуваха властта. Галя Горанова

Засега не е ясно дали Бойко Борисов иска да извади от анонимност своите депутати. Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

Те се регистрират всяка сутрин, седят чинно в залата, натискат копчета безмълвно, без аргументи и страсти, слушат, клакьорстват, хронометрират строго времето за изказвания ... "Те" са съвкупност от едва разпознаваеми или напълно анонимни лица, които циркулират из парламентарните кулоари. Година след началото на мандата физиономиите им си остават все така непознати, както и преди 12 месеца, когато се окичиха с етикета "ГЕРБ" и щурмуваха властта. Те са масовката на Бойко Борисов, но никой не знае собствените им имена. С няколко изключения.

Ако все пак се случи да разпознаем тук-таме някого, то не е заради ораторските му дарби или бляскава демонстрация на компетентност, а най-често заради участието му в поредния скандал на деня. Така още в първите дни на 41 НС запомнихме шефката на парламентарната група на управляващите Искра Фидосова, която със стъпването си на червения килим се погрижи за нотариалната си кантора в Монтана. По същия начин в устата на журналистите влезе и шефът на европейската комисия Светлин Танчев, който ще остане в парламентарната история като разносвач на листчета с препоръки как да бъде приета лобистката поправка "Мери Джейн", като се прескочи закона. На някой си Пламен Цеков пък целокупният народ му научи диоптъра на очилата. Ще се съгласите, че не е кой знае каква законодателна доблест! Цецка Цачева запомнихме не само заради коафьора й, но и заради "риторичните й отговори", "календарните й часове" и пунктуалността й с хронометъра, достойна за съдия по лека атлетика. За жалост, конферансиетата рядко остават следи в политическата история. Па били те и Гиньо Ганев. "Много е дисциплинирана", опита се да я защити Борисов от безцеремонните атаки на Сашо Диков преди време.

Да, всички те са дисциплинирани

И все по-добре облечени. Факт. Но за политиката това не стига. На този фон най-ярко блести с отсъствието на качества парламентарният зам.-шеф Лъчезар Иванов, комуто вестниците посветиха голяма част от хумористичните си рубрики. Гоблените на Йоана Кирова също не са в състояние да я извадят от анонимност. Само приликата с комедийната актриса Рене Зелуегър и няколко скандални поправки в закона за радио и телевизия спасяват Даниела Петрова - шефката на медийната комисия, от пълно безличие.

За първата година, откакто населяват парламентарната обител, депутатите от ГЕРБ не произнесоха нито една силна реч в защита на обществения интерес, не обогатиха със собствено творчество голямата колекция от паметни фрази на българския парламент. Повечето закони се приемат без никакви дебати, гласуват се машинално и апатично и ако не са рефлексите на опитната опозиция, законотворчеството в този мандат ще протече в пълно безмълвие, на конвейер.

Преди година колеги и наблюдатели ни утешаваха, че винаги е така в началото, че с времето личностите ще се откроят, както стана, например, с хората на царя. Сравнени със сегашното парламентарно блато, Олимпи Кътев и Долорес Арсенова изглеждат направо ярки. Дори и Теодора Дренска се вписа в историята с почти будисткото си мълчание, понеже беше рядко изключение.

Не казвам, че парламентът трябва да е говорилня. В такава го обръщат хората с празни мисли и високопарни приказки. Но законодателният орган определено е

място за дебати, спорове, за сблъсък

на аргументи и контрааргументи, състезание по убедителност и красноречие, съревнование на законодателни алтернативи. Парламентът е арена и за идеологическо противопоставяне, понеже законите често са въплъщение на конкретна управленска философия. Цялата му дейност минава през словото, макар в крайна сметка да побеждава простата аритметика. Усилието на един депутат да изложи логично и ярко мотивите "за" или "против" даден законопроект е проява на уважение към избирателя. И обратно, апатичното натискане на копчето е висше оскърбление. Най-поразителен бе случаят с гласувания без дебати на първо четене законопроект за държавния бюджет, до степен, че и опозицията онемя от недоумение. Да не забравяме, че със съмнително безмълвие сегашното мнозинство прие немалко лобистки закони, обслужващи чисто корпоративни интереси, и в ущърб на избирателите - като поправката в закона за радиото и телевизията, която позволи на рекламни магнати да овладеят и медиите. Или случаят "Мери Джейн", който не само обслужи определен производител на алкохол, но и разкри циничната същност на управляващото мнозинство, готово да погази законите в името на частен интерес.

Депутатите на ГЕРБ имат още три години (в най-добрия случай), за да проявят дълбоко закодираните си парламентарни способности и да докажат, че заслужават честта да се нахождат в сградата на Народното събрание. Дотук не успяват да излязат от анонимност и вината за това определено не е на медиите и публиката. Пресата дори се престара в рекламата на предпарламентарните им съществувания. Аз лично не съм оптимист, че има изгазване от блатото. С тези безличности ГЕРБ рискува да се превърне в парламентарна мярка за анонимност.

в. СЕГА