Да, странна птица съм за представите на г-н Парамов. Не казвам на бялото – черно и боравя с верни цифри и факти. И не забравям какво съм работил и на коя партия съм член. За разлика от г-н Парамов.

Та сега за цифрите, числата, фактите и измислиците.

Никога не съм казвал, че само аз имам право да говоря за „висшия пилотаж на икономиката” нито пък че се имам „...за уникално отворен по всички въпроси”, както твърди г-н Парамов. Даже не съм казвал, че имам претенции да разбирам от висшия пилотаж на икономиката, каквото и да значи това в представите му. Но казвам, че съм получил добро икономическо и финансово образование и според мен г-н Парамов е неграмотен като икономист и всичките му коментари са каламбур, в който преобладават неверни цифри и измислени от него „факти”.

Също казвам, че той има лична вина като главен ковчежник на БНБ за погрешната парична политика, която е една от най-важните причини за високата инфлация в началото на 1990-те години, стигнала до хиперинфлация и довела България до икономическа катастрофа през 1996-1997 г. За г-н Парамов проблемите на България били породени през последните 12 години. Оставям на читателите да преценят кога българите сме живели по добре – дали след 1997 година или докато БСП беше на власт, Жан Виденов - премиер, а Парамов беше ковчежникът на БНБ.

Буров е велик човек, но не съм съгласен с цитата, който Парамов използува : „...за поп, за търговец и чужди езици се учи докато не ти е набола брадата, иначе, на по-късни години, онова, което не си научил, когато е трябвало, може да те вкара в дълбока заблуда...”. Според мен цял живот трябва да се учи. И аз го правя и в момента, приключвайки трета магистратура в Колежа за недвижими имоти на Университета на Ридинг в Англия. За разлика от Парамов, който е приключил с наученото по времето на т.н. тодорживковски „социализъм”.

И да, Парамов често си сменя позициите. И политическите – от БСП депутат стана върл фен на „дясната” партия ГЕРБ. И икономическите – достатъчно е да се прочетат различните му коментари за валутния борд и за курса на лева към еврото. Но не е проблемът на Парамов, че е като фурнаджийска лопата. Проблемът му е, че болшинството идеи, които проповядва са вредни за икономиката на страната – и слава Богу, че никой не му обръща внимание. Само един пример – Парамов от години е един от най-гласовитите критици на политиката на трупане на бюджетни излишъци. Само че ако НДСВ не беше наложил тази политика през периода 2001-2009 година сега България щеше да е в такова положение като Испания, Ирландия, Португалия, Англия, Латвия, Литва, Гърция, Унгария и Румъния - вече щяха да са намалени заплати и пенсии и увеличени данъците.

Принципът за относителноста на Айнщайн е валиден не само за физиката, но и за икономиката. И за разлика от Парамов, нито аз, нито анализаторите в Лондон считат, че България днес е в „ямата, в която я натикаха предходните две правителства”. Напротив, всички подчертават, че България е много по-малко засегната от кризата в сравнение с повечето страни в ЕС поради благоразумната бюджетна политика през периода 2001-2009 г. И казват, че кризата в България е основно резултат на т.н. „външен шок” и се дължи предимно на спада на износа (поради намаленото търсене на български стоки в чужбина) и спада на чуждестранните инвестиции от началото на 2009 година. Спад, който е особено осезаем от началото на 2010 г. И, разбира се, се според Парамов и за това ще са виновни предишните две правителства.

В съзвучие с вица „А вие защо биете негрите...” г-н Парамов цитира на почти една страница статистика от БНБ за нивото и вида на кредитите към днешна дата. Статистика, която няма нищо общо със спора ни по Нова телевизия. Нито пък аз някога съм казвал, че има подобрение в качеството на кредитните портфейли на банките от началото на 2010 г.

По темата за замяната на т.н. „брейди” облигации фактите са следните:

1. Още през 1999 година ЕК прави със специален доклад забележка на България, че има несъответсвие между приходите на страната ни (които са в лева, тоест индиректно в евро) и разходите по обслужване на външния дълг– които са предимно в долари. На България се препоръчва да промени това съотношение. И това може да стане само чрез изкупуване на брейди облигации, които са деноминирани в долари.

2. В годишен доклад на МФ през 2000 г се казва, че България трябва да промени структурата на дълга си. И Пламен Орешарски го прави, но тайно и не в достатъчни размери. А и обективно България няма достатъчно резерви тогава, за да се изкупи значителна част от тези облигации.

3. И студентите от 1-ви курс знаят, че за всяка финансова сделка се прави т.н. „Анализ на нетната сегашна стойност”. Такъв анализ беше направен и от БНБ, и от МФ, и от инвестиционната банка Морган Стенли, и от екип на Европейската Комисия. Този анализ показа ясно ползите от замяната на брейди облигациите с нови евро-облигации.

4. Управителният съвет на БНБ единодушно одобри сделката и това стана, когато НДСВ не беше сменил и един човек от ръководството на БНБ - управител беше г-н Гаврийски и целият УС беше назначен от г-н Иван Костов и от г-н Петър Стоянов.

5. Няма нито една публикация в чужбина, която да коментира в негативен план тази сделка. Точно обратното – има десетки положителни коментари.

6. Само в рамките на един месец след като беше направена сделката и трите международни рейтингови кредитни агенции качиха рейтинга на България, а рисковата ни премия спадна значително и като резултат – лихвите по кредитите у нас. А Милен Велчев беше обявен във Вашингтон по време на годишната среща на Световната Банка след гласуване на над 500 финансови и икономически журналисти от цял свят за финансов министър на годината в света.

Според Парамов е голям проблем, че днес „...България е на колене с двоен дефицит – и по текущата, и по валутната сметка”. Само че това е проблем ако си учил само от „Капиталът” на Карк Маркс. А истината е, че когато една страна се развива много бързо, няма проблем с това вносът да е по-голям от износа, което води до дефицит и по търговската, и по текущата сметка (между другото термин „валутна сметка” в макроикономически контекст няма. Явно „класикът” Парамов нарича търговската сметка валутна). И това ясно се вижда откакто България и ЕС са в криза – намаляха чуждестранните инвестиции в България и потреблението на хората – спадна дефицитът и по търговската, и по текущата сметки на България.

Но най-смешни са бакалските сметки на г-н Парамов за АЕЦ „Козлодуй”, за загубите от 1.1 милиарда евро от „Булгартабак”, за загубите от транспортните ни комуникации – „оценени” незнайно как от Парамов на скромните за мащаба на въображението му 900 милиона евро, както и от загубите от 1.7 милиарда евро от БТК. Няма как да коментирам цифрите за „Булгартабак”, БТК и транспортните комуникации, за ДЗИ, концесията в Либия, Марица Изток, защото нямам идея как г-н Парамов в направил изчисленията си. Но г-н Парамов ми е подал както се казва „голов пас” и няма как да не илюстрирам икономическо-финансовата му неграмотност по отношение на затворените блокове на АЕЦ Козлодуй. И съм сигурен, че цифрите, които цитира за „Булгартабак”, БТК, за ДЗИ и Марица Изток и т.н. са също неверни и резултат на странното въобръжение на г-н Парамов.

Първо, ангажимент за затваряне и то през 1999 година на блокове 1 до 4 на АЕЦ Козлодуй подписва още правителството на г-н Любен Беров. В началото на мандата си г-н Иван Костов успява да договори отлагане на този процес като поема ангажимент 1-ви и 2-ри блок да бъдат затворени до края на 2002 г., а 3 и 4-ти най-късно 2006 година.

Второ, както г-н Парамов не обича да си спомня за щетите, нанесени от БСП и лично от него през периода 1995-1997 година, явно не обича да си спомня и за решение на парламента от времето, когато и той е бил депутат от БСП. Искането за затваряне на блокове 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй” е било условие за започване на преговори за присъдиняване на България към ЕС. И за това има подписано споразумение между България и ЕС, което е ратифицирано от НС още през есента на 1999. Толкова за „вината” на Миглена Кунева и НДСВ.

Но сега да си помечтаем...И да предположим, че ЕС, въпреки че не позволиха на нито една държава да запази старите руски реактори, са се съгласили да се продължи животът на нашите четири блока до края на проектната им експлоатация, която по документи и според издадения им лиценз е 30 години. Блок 1 е пуснат 1974 година, а блок 2 - 1975 година, а са спрени края на 2002 година. Тоест теоритично блок 1 е можел да работи още 2 години, а блок 2 – 3 години. Блок 3 е пуснат 1981 г, а блок 4 – 1982 г. Блокове 3 и 4 бяха спрени на 31 декември 2006 година, тоест теоритично блок 3 е можел да работи до 2011 г. – тоест още 5 години, а блок 4 до 2012 – тоест 6 години. Обикновено блоковете в АЕЦ Козлодуй спират за ремонт около месец-месец и половина – за да сме максималисти, да речем месец. Следователно един блок за година произвежда 440 мегавата мощност x 11 месеца x 30 дни x 24 часа = 3 484 800 мегаватчаса енергия. Тоест блок 1 теоритично е можел да произведе за две години 6 969 600 мегаватчаса, блок 2 за три години – 10 454 400 мегаватчаса, блок 3 за 5 години – 17 424 000 мегаватчаса, а блок 4 за 6 години – 20 904 000 мегаватчаса. Или общо блокове 1 до 4 можеше да произведат 55 756 800 мегаватчаса.

Сега според Парамов загубите от непроизведена електроенергия били 11.2 милиарда евро. Само, че ако умножите 55 756 800 мегаватчаса по 50 евро на мегават час (макар, че днес цената на Балканите е около 40 евро и никога не е била 50 евро) излиза, че би могло да се получат приходи от износ на тока от 2. 788 милиарда евро. Е, как тогава от възможни продажби за около 2.8 милиарда евро има загуби от непроизведена електроенергия от 11.2 милиарда?


Нямам никаква идея какво има пред вид Парамов казвайки, че ”фундаменталният проблем за България днес се дели по пресечната линия за устояване на валутния курс заради запазване на борда и регулиране /оптимизиране, ангажиране, преотстъпване, прехвърляне, „подаряване” / на взаимната задлъжнялост на фирмите и отчасти физически лица за над 100 млрд. лв.”. Но явно г-н Парамов не знае, че т.н. „междуфирмена задлъжнялост” не се отчита в нито една национална статистика по света.

Защото този термин няма никавъв значим икономически смисъл - ако 1000 фирми са в една верига и всяка дължи на предната по веригата по 1 милион лева т.н. „междуфирмена задлъжнялост” е 1 милиард лева, но нетната е само 1 милион лева. И ако само една от фирмите получи 1 милион лева от фирма извън тази верига (например от държавата по изпълнена държавна поръчка) и фирмите са коректни една към друга и се разплатят по веригата – с 1 милион лева изчезва „междуфирмена задлъжнялост” за 1 милиард. И за това една от големите грешки на правителствата – и предишните, и сегашното е, че не връщат в срок ДДС и не плащат навреме по държавните поръчки и с това затрудняват бизнеса.

В заключение, г-н Парамов е последователен в изказванията си. Говори винаги предимно неверни неща. И забравя всичко, което е казал и направил, ако не му отърва. Не г-н Парамов, не аз съм еднояйчен близнак с „червените”. Аз не съм бил член на БКП или БСП и винаги съм бил и ще остана политически противник на всички леви партии. А Вие сте бивш член на наричаните сега от вас „червените” – и на БКП, и на БСП. Вие сте бивш депутат от БСП. И макар, че сега сте привърженик на ГЕРБ това което говорите показва неразривната ви връзка с левашките и леви идеи.

Владимир Каролев
БЛИЦ