С Костов работехме в един кабинет в МЕИ, разказва единствената жена-премиер на България, а сега финансов директор на болница „Токуда” Ренета Инджова е родена на 6 юли в Нова Загора. Завършва икономика във ВИИ “Карл Маркс” (сега Университет за национално и световно стопанство, УНСС) в София. От 1990 до 1992 г. е съветник във Великото народно събрание, експерт в Агенцията за икономическо развитие и програмиране. През 1992 г. е ръководител на дирекция “Лоши кредити и приватизация” в Обединена българска банка. От 1992 до 1993 г. е член на Надзорния съвет, председател, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. От 1994 до 1995 г. Инджова е първата жена министър-председател на България (служебно правителство). През 1995 г. специализира бизнес и административно управление във Фондация “Айзенхауер”, САЩ. През същата година на местните избори се кандидатира за кмет на София. През 1996 г. се кандидатира за президент, но ЦИК отказва регистрация на двойката Инджова - ген. Цоков. През 1997 г. учредява Движение за истински реформи /ДЕР/, след което живее за известен период в САЩ. През 2001 г., подкрепена от ДПС, участва в първия тур на изборите за президент и получава 139 556 гласа /4,92%/. След това отново живее и работи в Америка няколко години. Зодия рак. Била е женена за икономиста Боян Славенков, но в зората на демокрацията се развеждат. Има дъщеря - Ралица.

- Г-жо Инджова, преди година казахте, че сте жена с минало, която търси мъж с бъдеще. Търсите ли го още? Изглеждате щастлива, а жените са удовлетворени обикновено с три неща – с работата, с децата и с мъжа до себе си.
- С работата и с децата нещата действително са добре, което означава, че ако миналата година съм търсила мъж с бъдеще, за една година съм разбрала, че няма смисъл /смее се/. Страх ме е, че ако все пак намеря мъж с бъдеще, ще вземат да го убият.

- Като финансов директор на една от най-големите болници за Вас едва ли има тайни. Кои са най-големите проблеми на българското здравеопазване?
- Проблем е, че 20 г. сме с един и същи дневен ред, а именно реформа в здравеопазването. Най вече болничната система, която продължава да е, каквато бе при централното и бюджетно управлявано здравеопазване – със свръхосигуреност с болници, с липса на административен капацитет за тяхното управление, с разминаване между пациенти, специалисти и сграден фонд. Нещата са стигнали до парадокса, че болниците са там, където не са пациентите, а специалистите пък катастрофално напускат системата. А оставащите тук не са там, където са потребностите и където биха имали перспективи за растеж. Резултатът е брауново движение на пациенти, които в крайна сметка пак стигат до няколкото големи национални болници, а същевременно ресурсът на системата продължава да се харчи и изпортва навсякъде в страната. В Токуда Болница 46% от пациентите са от страната, в Александровска са още повече и т. н. Другият голям проблем е оромното недофинансиране на системата като цяло. Съвремената медицина е скъп сектор, а у нас тя се финансира по инерция и по системи за оценка на услугите от едно време. Допълнителна деформация налагат грешни политики от миналото за значимостта на видовете труд и квалификация, за заплащането им и т.н. Има огромна ножица от недофинасиране на едни дейности и пътеки, на фона на което други изглеждат свръхнадценени. У нас който е станал министър, е постигнал по–добро финансиране в специалността си. Но като цяло секторът е на ниво, което е мизерно ниско и по дял на публичния сектор, и при 3-4 пъти по-ниски цени от нормалните за света.

- А как функционира частната Токуда Болница при тези условия?
- Интересът на пациентите е голям, както Ви казах, и той е, защото болницата оформи профила си, утвърди постижения в много области на хирургичната и терапевтична медицина. Най вече показа, че е в състояние на приложи японско ноу-хау при наши условия и по този начин да реализира предимства както в организацията, така и в качество на услугите и висока степен на ориентираност към пациента. Нашият основен проблем е, че НЗОК не харесва големия ръст и прииждането на желаещи да се лекуват в Токуда - видите ли, това не са вашите пациенти, ние ще дадем ресурса там, където са нашите виждания, а именно по регионите на страната. Така че, нарушен е основният принцип на всяка здравеопазна система, а именно, че финансовият ресурс трябва да следва пациента, а не обратното. Но животът е по-силен от бюрократичната логика – пациентите пак се стремят към правилните болници - но преразходът на обществен ресурс е огромен, защото е черпен стихийно и без сметка. И нашата болница също страда от това - та нали е в същата абсурдна среда, в която е цялото ни здравеопазване.

- Вие сте била начело на изпълнителната власт. С какво си обяснявате, че всяко правителство се пази като дявол от тамян от това да каже на хората истината – че трябва да се затварят болници?
- Трябва да им се каже, че в едно населено място, където има сграда за болница, това не е достатъчно, за да се смята, че има наистина болница. Не им се казва също, че в тази сграда няма модерна техника и в нея не са добрите специалисти в областта. Но винаги се изтъква, че е социална политика да има болница, макар и една на две къщи, и политиците нямало да позволят да се закриват социалните придобивки на хората. И понеже сме в непрекъснат политически изборен режим, всички тези демогогии отнемат шанса за прекратяване на този абсурд.

- Нормално ли е в малка България да има над 420 болници?
- Това е все едно на всеки километър и нещо по меридиани да има по една болница, представяте си го. Така че, 100-120 е минимумът, с който трябва да се намали броят им. Останалите трябва да бъдат трансформирани в медицински центрове, болници за долекуване, заведения за специално болни и т.н. Но за това се изискват съгласувани действия между здравните власти, социалното министерство и алтернативни партнъори. А такъв подход не само че липсва, но не са и ясни още дори критериите, по които да се направи всичко това реалност. До тези неща не можем да стигнем, защото си ни влече да имаме болници на всеки километър. А критериите за покритието и ролята на транспортния фактор по света са много променени. Това се отнася както за САЩ, където и на 160 мили може да няма болница, така и за Швейцария. Тези дни я посетих и научих, че Швейцария ще представи проект в ЕС за осигуряване на болнично здравеопазване при планински терен с помощта на други инфраструктури – пожарна, местни кантонски власти, телефонни и интернет мрежи, така че по която система се получи сигнал за пациент, той да бъде насочен и транспортиран правилно.

- А не да оставят пациента сам да си търси начин да стигне до болница?
- Тука нашите пациенти си идват сами, пък има случаи, в които вече човек не е в състояние сам да дойде, за да влезе в болница. И тогава лекуването му струва неоценимо скъпо и някой ще каже че примерът с Швейцария е неуместен. Примерът и принципът в случая са едно и също. Няма друга подходяща логистика, освен да пренасочваш там, където ефективно потокът ще бъде обслужен и там, където и трудът ще бъде ефективен.

- Само изборите ли са причината да не се казва истината на хората?
- Не само. Има и други интереси – по места има структури – и минали, и сегашни, непроменящи се от много време, свързани фирми...С други думи и икономически интереси стоят в основата, които са не по-малко престъпни, отколкото в другите сфери на живота ни.

- Макар и жестоко, не е ли по-честна позицията да се каже на хората – който има пари да се лекува...
- Тя може да е честна и искрена към момента, но не е справедлива по отношение на онзи, който миналата година си е внесъл вноските и е разчитал, че ще си получи срещу тях медицинска грижа, а и какво означава това - да бъдат обречени хората на смърт, ако нямат пари ли? Принципът на Д-р Токуда е, че всички хора са равни пред живота. Сигурно има истина в това, че хората сега ще бъдат поставени да дават последното, което имат за да си купят здраве, но това ли е перспективата ни?

- Защо болниците в България никнат като гъби?
- Ами при нас е винаги така. Частната икономика почна от гъби, фъстъци, кафенета, сега са на мода болниците. Много нови частни болници възникнаха като удължения на публичните, поради недостиг на медицински капацитет някои се дискредитираха, други показаха, че крайната специализация е неуместна, и т.н. Токуда Болница има предимството да е частна по произход, да е многопрофилна и осигуряваща широк спектър от здраве, и да има предимствата на публично-частното финансиране, при което всеки здравноосигурен има достъп, но участвува с определено доплащане. Но както никнат като гъби, може и да видим обратното изчезване. Особено ако властите се поддадат на античастнически настроения, каквото наблюдаваме в последно време. Ако започнат в тази посока, това ще е движение в терминаторска посока и крах на системата. Движение назад е например отказът на властите да предоставят на Токуда Болница режим по Наредба 34 за безплатни лекарства за онкология, с което показват, че имат предпочитания към други публични заведения и обричат пациентите да ходят там, където условията са не мизерни, а направо нечовешки.

- Оптимист ли сте, че сегашното управление ще реализира реформите?
- В исторически план, ако нещо не се е правило 20 г., сигурно струва толкова по-скъпо, а веднъж закъсняло, може да е завинаги пропуснато. Притеснително е, че в средата на годината болниците са в неизвестност по отношение на очакваните делегирани бюджети и в каква степен те ще са съобразени с потребностите ни. По закон една извършена медицинска дейност подлежи на заплащане и така ставаше през миналите години, макар и със закъснения. А тази година нямаме яснота – хем се говори, че ще влезем в системата на делегирани бюджети, хем приеха целите фактури с целия обем на извършената дейност.

- Ще преценяват какво от дейността ще ви платят?
- Да. От една страна се приемат фактури и това означава, че се признава дейността, от друга, има опорочаване на изпълнението на бюджет 2010, така че в крайна сметка ще се действа вероятно субективно при неясен изход от казуса.

- Т.е. няма полза да съдите Здравната каса?
- През 2008 г. бяхме пред този акт, и тогава проблемът се реши под опастността съдът да докаже правотата ни. Сега казусът е в дефектна бюджетна практика, и поради това може да бъде ограничен да се решава само като накъв. Сега оставащият шанс би бил, ако се намери кой да сезира и Конституционния съд за нарушени права на гражданите..

- Още ли започвате работния ден в Токуда с “японската клетва”?
- Да, в 8,15 всяка сутрин на сутрешния рапорт. Седем принципа за правото на живот, за посветеността на лекарите към пациентите, за взаимното им доверие. Когато всички като мантра повтарят “Всичко, което правим, е в името на здравето и живота на пациентите”, се формират обща философия и морал на колектива..

- Гледате ли политическите новини?
- Аз работя от седем до седем. Тук нямам възможност да гледам и да слушам новини.

- Липсват ли ви?
- Десет години съм се информирала за всичко, което ежечасно става в България, което означава, че и сега го правя.

- Ядосвате ли се, като виждате някакви грешки на колегите си? На Бойко Борисов, например?
- Не, защото съм приела ново амплоа. Като е минало политиката за мен, съм се насочила към други занимания. И мисля, че е логично след политика да се посветиш на социални проблеми. Да работиш за здравето и живота на хората, е също политика. Даже би било по-добре за всеки политик първо да се е занимавал с реални неща, за да знае после за какво става дума.

- Малко принципът в политиката е стани ти да седна аз, няма приемственост между властите - този, който е бил преди теб, не го използваш като капацитет.
- На мен ли го казвате?

- Разсъждавам. Би могъл да е използван управленският ви опит.
- Кой да го използва?

- Ами, ето, това питам – защо не се използва? Усетих известно огорчение във Вас.
- Имам, разбира се. Без да съм се провалила, напуснах страната. Дълго време ме питаха „Защо?” Докато не видяха, че свободно пътувам нататък и насам, смятаха, че може би е имало нещо нередно преди това. То нередното беше, че дневният ми ред се изчерпа като политик. С други думи – това, което смятах, че е дневният ред на обществото, то не бил този дневен ред...

- Според Вас кой има вина за това?
- Няма виновни. Аз съм доволна, че успях да превключа на друго.

- Какво е жена да е начело на изпълнителната власт? Напоследък врачки пророкуват, че България я чака светло бъдеще с жена на висок държавен пост.
- Сигурно са забравили вече хората, че имаше вече жена-премиер и затова така...Врачките са забравили /смее се/. А процентът на жените в политиката на България никак не е нисък. Все обяснявах в Америка на какво се дължи тази им по-голяма роля. Затова сигурно са предсказанията....

- Вие бихте ли се върнала в политиката?
- Не обичам да повтарям нещата. Крокодилите като се връщат по пътя, по който са дошли, често намират забит харпун. Това, което правя в момента, го приемам като моя политическа мисия. Здравето е последното, което все още подлежи на спасение.

- С какво си обяснявате факта, че от един и същи кабинет в МЕИ са излезли двама премиери – Вие и Иван Костов?
- Има две възможности – или аз съм попаднала случайно в политиката, или Иван Костов. По-вероятно е първото, защото за него май се знае, че е по сценарий. Твърдя, че причината за двадесет и четири часа да стана министър-председател беше работата ми като директор на Агенцията за приватизация. И фактът, че ме оставиха само три месеца във висшата политика и после не ми позволиха нищо повече, означава, че съм права в това, което говоря сега.

- Кой не ви позволи?
- Условията, да кажем, не са ми позволили. Произходът ми не ми е позволил. Аз смятам, че за всеки политик е важно да е от определена политическа сила – от единствената тогава. Нямах минало в този смисъл. Но не искам така да изглеждат нещата, като че ли съм била случайно намерена.

- Имате редица известни пациенти в болницата. Създавал ли ви е проблеми Златко Баретата?
- Не мога да давам информация за нашите пациенти – едно важно правило е, че пациентската информация е защитена от закона. Коментирането на пациенти не се прави дори и от лекарите. Но сме имали този пациент, и в смисъла, който предполагам Ви интересува, нямаме проблеми с него.

- Мислехме, че той е още при вас. Доста се шумя около урологични негови проблеми, за които се лекува.
- Обикновено моят отговор в такива случаи е: Не коментирам. Ние сме да лекуваме пациентите, и то всички равностойно и без предпочитания.


Едно интервю на Мария Костова, БЛИЦ