Реших да започна свой бизнес. Имах добра идея и лесно намерих инвеститори. Сега предстоеше да започна. Ще избягвам подробностите, за да не ви отегчавам. За да си построя офис ми трябваше архитект и строителен инженер. Едва намерих такива, които могат да събират и изваждат нещо различно от парични суми. Не можеха съответно да нарисуват и изчислят разрезните усилия на една греда, но непрекъснато искаха пари. След тях наех майстори или поне за такива се мислеха. Направиха всичко по най-неточния възможен начин спрямо инженерните изчисления. Това беше супер, защото инженерът се оказа, че не познавал и таблицата за умножение. Майсторите си оставиха ръцете, но поне постройката не се срути. Наех инженерче от техническия университет да направи електрическата инсталация. Дойде на работа с два месеца закъснение и вонеше на джибри. Дори и винарките като го наближаваха падаха опиянени от дъха му. И той си остави ръцете. Взех на работа инженер от ХТМУ да ми проектира парното и да ми изчисли парния котел. Сега вместо мазе имам зловещ басейн. Трябваше да се досетя, че и той е некадърен още когато разказваше, как докато бил студент, киснел по цяла нощ в чалгатеките. След това трябваше някой да монтира и инсталира компютрите в офисите. Пак взех инженери от техническия университет. Тези задействаха дрегера на близката патрулка от двеста метра. Двамата дъвчеха някакви англоезични термини, но накрая се наложи сам да си вържа мрежата и да си инсталирам копютрите. Наех си биолог да се грижи за вредителите в офиса и по-точно за гризачи, мухъл, хлебарки и други насекоми. От него се очакваше да е запознат отлично с тях и с начините как да предотвратим появата им. Сега вредителите имат отделен кабинет. Накрая започнах да наемам служители. Първият имал три дипломи . Питам го какво може да върши, а той пак за дипломите си говори. Питам го какво знае, той продължава да ми показва дипломите си. Изгоних го. Вторият ми казва, че заплатата била малка, макар че тя е 10 пъти по-голяма от минималната за страната. Почвам пак с въпросите. Питам го какво може да върши, а той ми обяснява, че бил работил в ня’кво министерство за ня’къв зам.министър. Питам го какво знае, той продължава да ми разправя за министерството. Изгоних го. Влиза следващия. Научил наизуст поведенческия протокол за интервю, но и бъкел понятие си няма от работата. Изгоних го. Четвъртият имаше сериозен проблем с посоките ляво и дясно. Когато му казах, че е неподходящ, той ме попита колко ще му платя за времето, което е прекарал на интервюто. Натирих го и него. Следващият кандидат ставаше, но като чу колко е заплатата се ужаси. Щом заплатата му щяла да бъде толкова висока, сигурно съм щял да го карам да работи. Той си търсел работа, на която да не работи, да има компютър и скайп. Сам си тръгна. От некадърници, мързеливци и тарикати бях пред нервна криза. Замислих се да отида на лекар, но предпочетох да умра от естествена смърт…
(*всичко в този разказ се е случвало в действителност, но при различни работодатели*)

neverojatno.wordpress.com