Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2010 13:33 - Зададе ли се фалит, търсете съдружник
Автор: slivenplus Категория: Бизнес   
Прочетен: 1880 Коментари: 0 Гласове:
1



Банките пак започнаха да ни ухажват за кредити Холдинги и обединения ще спасят малките фирми в кризата, казва Калин Балкански
В очакване на антикризисните мерки на кабинета, предприемачите се борят за оцеляване в кризата. Стагнацията е най-голяма в строителния бранш, където първо започнаха големите съкращения, поръчките рязко намаляха, цените тръгнаха надолу, а банките рязко свиха кредитирането. Стигна ли дъното имотния пазар и има ли сигнали за изплуване, попитахме Калин Балкански, предприемач и член на Управителния съвет на Българската строителна камара.
image
Калин Балкански

Фото Георги Николов
 

- Г-н Балкански, стигна ли дъното строителният бранш, или ще  има още по-големи катаклизми?

 

- Мисля, че все още не сме стигнали дъното. Защото имаше много  фирми, които имаха неприключили обекти, които завършиха през последните  месец-два. И голяма част от сумите, които им се полагат, не са разплатени. И тъй  като не се знае кога ще си получат парите, това води до много неприятна ситуация  за фирмите. Първото нещо, до което те ще са принудени да прибягнат, е масово  съкращение на хора. Отивайки към дъното, тепърва ще се увеличи безработицата.  Много колеги от бранша все още задържат работниците си, очаквайки да се появи  нещо на белия кон. Само че белия кон го няма.

 

- Колко души очаквате още да загубят работата си и на какви  нива - дали мениджъри или общите работници?

 

- Като процент не мога да кажа, но със сигурност ще е голям.  Предстои втора вълна на съкращения и фалити и тя няма да е малка. И ще засегне  всички фирми. Някои от най-малките компании за съжаление ще фалират. А пазарът е  така устроен, че работа има за всички - и за големи, и за малки. И пак ще има,  разбира се. Но в момента кризата ще принуди в малките фирми да останат на работа  само управителите и по един-двама работници.

 

- В началото на кризата от бранша говореха, че тя ще се окаже  пречистваща и ще отстрани случайно попадналите играчи в строителството,  примамени от големите печалби. Предричате ли сега банкрути и за  професионалистите в строителството?

 

- Да, ще фалират и реално работещи компании, а не само случайни  играчи. София не е България. В столицата все още се намира работа и все още  по-лесно се плува. В провинцията случайните фирми са по-малко, но пък там е  по-малко и работата. Затова предполагам, че малките компании ще повлекат крак с  фалитите. Големите едва ли ще фалират, но ще им се наложи драстично да намалят  обемите на работа и вероятно да се преквалифицират. В най-близко бъдеще  най-апетитни ще са големите инфраструктурни проекти, финансирани от държавата.  По тях естествено ще работят големи компании, евентуално с малки фирми като  подизпълнители.

 

- Преориентираха ли се фирмите да кандидатстват за малки  поръчки, колкото да вържат двата края и да оцелеят?

 

- Да. Ако преди търгове за ремонти на сгради се проваляха  заради липсата на втори участник, сега в конкурсите се борят над 50 кандидати. В  момента фирмите са готови да поемат всякакви поръчки - каквото падне. Преди  по-големите фирми въобще не обръщаха внимание на ремонти и по-дребни поръчки,  докато сега кандидатстват и за такива. Навремето и адвокатите бяха строго  профилирани, но тъй като сега има много юристи, и те поемат всякакви дела  вече.

 

- Свиха ли строителите печалбите? Говореше се, че печелите  двойно и тройно от обекти?

 

- Тези суми са някаква заблуда. Максималната печалба на  строителите бе около 20%, докато нормално се движи около 10-12%. Несериозно е  фирма, която работи 2-3 години по една поръчка и влага собствени пари в нея, да  разчита на 3% печалба. От една малка техническа грешка и тези пари биха отишли  на кино. Сега фирмите са склонни да работят и на 5-6%, за да докопат нещо и да  преживеят. Не само печалбата, а всички възможни кранчета се затягат, за да се  спестяват разходите.

 

- Какъв е изходът за фирмите, за да оцелеят?

 

- Единственият изход е да се обединят. Но за съжаление нашият  бранш не е единен. Вместо да фалират компаниите, е по-добре да работят заедно в  обединения и холдинги. Това е и световна практика. За да могат да кандидатстват  за по-големи проекти. Да се обединят и по признак като квалификация, в една  област.

 

- Вие строите и в Германия. Можем ли да разчитаме на работа в  чужбина, за да преборим кризата?

 

- При всички положения търсим работа и в чужбина. Но там също  има конкуренция. Фирмите не са по-лоши от нас, а нещата са по-канализирани.  

 

- Нормално ли е местните фирми да предлагат по-ниски цени,  защото познават по-добре пазара, както се случи при последния голям търг у нас -  за магистрала "Тракия"?

 

- У нас все още пазарната икономика не е докрай внедрена, ето  защо при всички случаи българските фирми имат по-ниски цени. Тяхната  себестойност на работа, тоест цената на разходите, които правят, при всички  случаи са по-ниски, отколкото на която и да е чуждестранна фирма. Много глупости  се изговориха колко били скъпи магистралите в България. Но имайте предвид, че  един километър магистрала в Германия струва средно около 2 млн. евро, но нямат  нищо общо с тези у нас. Там са магистрали, а у нас са си просто пътища. Никой не  работи на загуба, всеки има печалба. Просто чуждите фирми имат по-високи разходи  у нас. Те обикновено работят и с родни подизпълнители. При всички случаи  българските фирми могат да работят на много по-ниски цени. "Трейс", които ще  строят "Тракия", са специализирани в строителството на пътища, познават картата  на България, а и имат опит в района.

 

- Имахте идея да си направите строителна банка. Развива ли се  тя?

 

- Тази идея не е отпаднала, но не става бързо.

 

- След като разбраха, че искате собствена банка, финансовите  институции не преосмислиха ли политиката си към строителния бранш? Не ви ли  предложиха преструктуриране и забавяне на кредитите?

 

- Не знам дали това е причината, но от месец има раздвижване на  пазара. Банките вече започнаха да ни търсят да ни дават кредити. По-отзивчиви са  към нас. Лихвите не ги намаляват, но са по-склонни да се разговаря да отпускат  заеми, да коментират гратисни периоди. Защото преди Нова година директно ни  отказваха всякакви кредити.

 

- Вашата фирма е строила и жилищни сгради. Какви са прогнозите  ви развитие на имотния пазар?

 

- Нещата не са добре, но има някакво раздвижване на пазара.  Цените не могат да падат до безкрай. За София цена под 1000 евро на кв. м за  завършено до ключ жилище не е реална. Говоря за хубав, качествен дом. Сравнете  цените с Истанбул, Скопие, Атина, Белград. Цената не се формира само от вар и  тухли, а и от стойността на терена, локацията, обезщетението. Имаше период около  една година, когато стоманата струваше 1,80 лева за килограм, а сега е 80  стотинки. Падна повече от два пъти. Тухлата излизаше по левче, сега е 40  стотинки.

 

- Строителите прибягнаха до всякакви хитрости, когато пазарът  зацикли - обзавеждане, гараж или кола без пари. Сега какво е  тенденцията?

 

- Масово колегите вече предлагат разсрочено плащане на  клиентите. Така вместо да теглят кредит, изплащат дома директно на строителя.  Като схемите и първоначалната вноска са най-различни. Продажната цена обаче е  по-скоро дело на предприемачите, а не на строителите, които са само  изпълнителите на обекта. В жилищното строителство половината компании са само  изпълнители, а другата половина и предприемачи. Може би това е причината двете  понятия да се бъркат. Пазарните цени се определят от предприемачите и тяхната  стойност е различна от тази на труда, която взимат строителите. Преди време  чужди фирми печелеха големи поръчки благодарение на корупционни схеми, а  българските фирми изграждаха обектите и взимаха половината от сумата. Другото  отиваше при избраните компании. Напоследък се затегнаха малко прангите и  корупционните схеми може би вече няма да могат да се развиват по същия начин.  Въпреки че тя, корупцията, ходи по хората, а не по гората.

 

- Коя е спасителната ниша за оцеляване на бранша?

 

- Очаква се инфраструктурните обекти да бъдат водещи. Не може в  една европейска държава, каквато вече сме, междублоковото пространство да остане  боклучаво. Това също е част от инфраструктурата. Строителството на детски  площадки, ВиК обекти, пречиствателни станции. Такива инфраструктурни проекти има  и големи, и малки. Така че за всеки има хляб.

 

Наталия Малчева

СТАНДАРТ




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930