Предлагаха ми 50 милиона, за да оставя “Мултигруп” в бизнеса с газта В интервю за вестник "ШОУ" Васил Филипов разказа защо руснаците си позволяват да ни извиват ръцете, предлагайки все по-скъп газ. Днес той разплита скандални тайни от битието си на енергиен шеф и консултант.
........................

- Навремето вестниците писаха, че ходите на ски въоръжен?
- Аз въобще си ходя въоръжен! Имам лично наградно оръжие от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев. Страхотен пистолет! Нося го, за да пазя равновесие. Слагам го отдясно, защото ако не го нося, мога да изгубя ориентация и да тръгна наляво. Веднъж журналистите ме видяха с оръжието на хотел “Ястребец”. Ами ще нося пистолет! Ако знаете колко години са ме дебнали да ме гърмят. Мултаците ме бяха поръчали на сръбската мафия. Едва оцелях.

Хора, които са били на рискова работа, имат разрешително за носене на оръжие. Това е най-дребното. За да оставя “Мултигруп” в газовия бизнес, ми предлагаха огромни суми. Сумата е осемцифрена, и то доста над 10 милиона. Към 50 милиона! “Мултигруп” имаха властови амбиции. Ако ги бяха осъществили, България нямаше да тръгне към Европа. Щяхме да си останем към Молдова. Защото “Мулти” беше петата колона на Москва. Аз взех решение за себе си – във време, когато имаше служебен кабинет. Бях оставен сам да го решавам въпроса за “Мулти”. И можех да си взема парите (50 милиона). Знам, че след като съм богат и честит, ще ми се радват всички, няма никой да ме закача и прочие, и прочие. А не да ме дебнат мафиоти и от прокуратурата да ми се заканват. На мен не ми пука, защото също имам приятели. Аз не се плаша от никого. Но става въпрос, че съм взел решение в името на нашата държава, на моя народ. И за себе си съм спокоен. Затова и не се навеждам на никого. Никога не съм се навеждал и никой не бива да очаква, че ще го сторя. Това е невъзможно. Така стоят нещата.

- Много се говори за тежката ви охрана?!...
- О, да, имах охрана. Барети ме пазеха. Скоро отрядът на баретите навърши 30 години. Да са живи и здрави. Те са по-млади от мен. Някои ги познавам още когато постъпиха на работа. Аз съм в МВР от 1975 г., а те по-късно дойдоха.

Някои от тях за мен са хлапета - Алексей Петров, Румен Пашата...

Познавам Богомил Бонев и Емил Кюлев от 1977 г., когато бяха първи курс в Школата, тогава се проведе Универсиадата. Аз бях на работа в Софийско градско управление. Маса народ оттогава познавам - целия елит на МВР, всички управления.

- Затова шефът на баретите Филко Славов ви се обадил, за да ви каже, че са убили Луканов?
- Не Луканов, а Ганеца, убиеца на Луканов. Аз бях в Анталия. Мога да кажа и кой ми се обади да ми каже, че са убили Луканов. Той сега е пенсионер. Беше служител в Първо главно управление. Вика – ти чу ли? Викам – не! Вкъщи съм. Защото това става сутринта рано, но те го съобщиха някъде към 9 ч.

- Топполицаят Ботьо Ботев твърди, че убийците на Луканов са в групата на украинеца Алексей Кичатов, обвинен и в убийството на Юрий Кутепкин?!
- Познавам Ботьо от 1975 г. Той беше, мисля, в Софийско градско. Тия копелета, които сочи, са убийци. Живеели са край Русе в една вила на „Трансимпекс”. Щъкали из България и убивали. Те вероятно са имали поръчка да убият Луканов. Но на Луканов съдбата се решава главоломно след конфликта във вила “Морозовка” в Москва.

Едно такова убийство се подготвя обикновено с месеци. Докато Ганеца беше поръчков убиец. Той беше нападнал и един мой човек - Геца. Но благодарение на това, че случайно до колата му спира полицейска кола, Геца избягва. Като успява в борбата да му надвие и да му отмъкне хубав пистолет “Валтер”. Значи Ганеца е искал него да убие. Това беше някъде през лятото на 1997 г. Ганеца е изключително жесток и вероломен. Той отива – убива те и те отминава като куче. Свиреп човек. Не искам да говоря повече. Аз знам кой му е поръчал, кой му е ръководил действията. Но то това и в МВР се знае. Факт, е че цялото МВР го преследваше и не можеше да го хване. Защо? Защото много му помагаха. Цялото проследяване му е по петите, но не могат да го хванат. Той е добре осведомяван. Измъква се отвсякъде. „Мултигруп” му осигуряват квартири, пари, информации, коли – всичко!

- Не без помощта на топадвоката Марковски Кичатов беше оправдан. Ботьо Ботев трагично преживя този факт...
- О-о-о. Айде сега - трагично! Въобще не е така. Борил Кацаров беше началник сектор “Тероризъм”, много сериозно момче. Той се занимаваше и с моята охрана, с моето опазване. Защото и аз бях поръчан.
Тия, които сочи Ботьо, може да са се готвили за убийството. Може и други да са се канили. Защото Луканов се готвеше да прецака „Орион”. И беше правил кампании в Народното събрание. “Орион” навлизаше през австралийски фирми през Бургас. Те искаха да изместят и “Мултигруп”. Зад Румен Спасов стоеше мафията на баща му. А Мирчо Спасов е един кръволок, с който шега не бива. И Тодор Живков се е плашел от него. Така че явно са подготвяли и пари, и организация. Пак ви казвам – тия не са натиснали спусъка. Те може да са се въртели около Луканов. Може, да! Но това са отрепки. На 27 септември Луканов е в затворено помещение - правят общо събрание и го изхвърлят от „Топенерджи”. Взимат му gsm-те, мерцедеса, охраната и го изхвърлят. Той си излиза сам, а преди това е пазен.

От “Мултигруп” знаят какво му е положението и пращат Ганеца. Той минава като светкавица, стреля и си заминава. Той е убиецът на Луканов. Бил е рядък тип. Жалко, че нашата държава не го е прихванала и да го изпрати някъде да чисти. Защото държавата ни има нужда от такива хладнокръвни стрелци ката него. Той е роден килър. Минава като вятър, убива те и те отминава. Не трепва. Така е станало и с Луканов.

- В предишния ни разговор ми казахте, че вие също сте били мишена...
- Но не на Ганеца... А може и на него да съм бил, де да знам. Но съм поръчан в Белград. Е, нищо. Какво от това. Аз през цялото време бях спокоен. Аз знаех. Става дума за много сериозна организация в Белград. Като разбрах, взех мерки. Затова ме пазеха и барети. Минах на друг режим и след това се скрих. Така че и да дебнат, и да ме чакат, не може да ме намерят. Това беше, когато бях шеф на „Булгаргаз”.

- Явно сте засегнали сериозно нечии интереси, руските по-точно?
- Сривът на “Мултигруп” стана, след като ги разкарах от газовия бизнес. Е, прощава ли се това? Те тогава бяха във възход. Кълняха се, че те назначават правителството в България, те уволняват. И изведнъж идва един Филипов да им мъти водата...

- И защо ще ви поръчват в Белград?
- Убийците са там, в Сърбия. Те през това време воюваха и имаха кадри за такива работи. Но няма значение. Това не трябва да се коментира. Това ми е крайно неприятно.

- Според някои обаче Иван Костов е разкарал “Мултигруп” от газовия бизнес?!
- Иван Костов воюваше с “Мултигруп”, понеже Илия Павлов беше разнасял една видеокасета. Илия записал как се търкаля с Яна, голямата щерка на Костов. Това беше жлъчта и омразата на Костов към Илия Павлов, не за друго.

И Костов, и Павлов са руски кадри.

Тези неща не желая да ги коментирам. Това е минало.

Мултаците бяха пета колона - хора, съсловие в дадена държава, което служи на чужда държава. “Мултигруп” са паразити! Но добре осведомени. Защото това е съсловие, организирано от уволнени кадри от ДС. Те бяха много грамотни, силни, организирани и безцеремонни. Защото цареше едно безвластие при проф. Беров – агония и тягост. Тогава тръгнаха да се развиват и другите групировки. Трепеха, изнудваха, мародерстваха, грабеха. Никой не им пречеше. Така се произведоха милионерите. Така обраха къде каквото можаха.

- Конфликтът с “Мултигруп” избухна още в служебния кабинет на Стефан Софиянски...
- Точно така. Руският премиер Виктор Черномирдин всеки ден натискаше Софиянски аз да подпиша договорите. Аз отказвам. И Софиянски не се закача с мен. А можеше или да ме застави да подпиша, или да ме уволни. Той се оттегли и каза: ти решаваш. Аз казах: това е в интерес на държавата и не искам да минираме бъдещото правителство. А тези (“Мулти”) трябва да ги разкараме. Той тогава каза: решавай сам. Аз се оттеглям и си отивам после в общината.

За Софиянски говорят много неща. Но за мен той е един от най-читавите държавници, които познавам. А аз мога да твърдя, че познавам почти всички, управлявали България през последните 50 години. Това ми е била работата. С това съм се занимавал. Слабост ми е да се занимавам с всякаква политическо-агентурна информация. Софиянски вземаше правилни решения, не се месеше, където не трябва. Ние с него се карахме веднъж много сериозно в Министерския съвет. Черномирдин му беше звънял и той се беше афектирал. Аз отидох и се скарахме, а прозорецът на министър-председателя е отворен, на втория етаж.. Така се скарахме, че долу се беше събрала тълпа да ни слуша.. Така се псувахме и се ругахме! Той обаче проумя, че аз съм прав. Тогава каза: прави каквото знаеш, аз се оттеглям. Това е твое право. Ти решаваш.
Аз не минирах правителството на Иван Костов, а можех да го направя. И мултаците щяха да видят сметката на Костов още преди да стане министър-председател, както направиха с Андрей Луканов. И оттам почнаха да ме бройкат вече – включително и от чужбина. Аз взех мерки за сигурността си, да ме пазят, за да мога да си върша работата. Макар че тогава се създаде такава тягост. Разни мулташки медии взеха да ме плюят, да лъжат. Аз накрая си написах оставката и се махнах. И тогава, за да ми отмъстят, започнаха дела срещу мен. Но не ми пука от нищо! Не съм трепнал никога за нищо. Дори когато дойдоха, за да ми кажат, че са ме поръчали в Белград и ми се готви убийство. Викам – няма да стане. Аз ще живея дълго, имам още много неща да свърша.

Взехме всички мерки. Обаче стана тягостно. Иван Костов почна да иска пари. Трябваха му пари, защото беше заграбил 25 хотела по морето. И аз му казах: какви пари, бе? Я си е..те майката. Това са държавни пари. Кой ще ги лежи утре? Както се видя, никой не е лежал до момента за крадене на държавни пари, но аз с такива работи не се занимавам. Оттеглих се. Софиянски го преследваха за това, че той като служебен премиер взе решение България да кандидатства за членство в НАТО. За това го преследваха, не за глупостите, които ги наредиха за Халите. Ето, Халите си ги има – най-хубавия магазин в София. Така че какво е направил Софиянски? Само е строил, градил, подобрявал. А другите са крали, завличали и мародерствали. А пък за мен – аз им казах: връщате се назад 35 години и почвате да ме разследвате. Не съм сбъркал нищо.

Никога с бандит, мошеник, крадец здрасти не съм правил

И затова не ми пука от никого.

- Като шеф на „Булгаргаз” ходихте в Москва да се договаряте с руснаците. Познавате ги. Как трябва да се работи с тях?
- Много знам! Много съм видял. Аз съм бил в Русия още по времето на социализма да търся български държавни пари и съм си ги прибрал. Става дума за много пари. Как си ги взех, как ги върнах на България тези пари? С разни подходи. Това е интересно, но друг път ще ви разказвам. Интересно е. И понеже познавам руснаците, затова не им се плаша и не им мълча, и те не ме обичат, защото не съм като тях и не съм от техния отбор. Аз искам нашата държава да се стабилизира. Искам хората да са щастливи. А не като сега - кой където ме срещне, само пари назаем да ми иска. И аз като му кажа здрасти, той ми хваща ръката и ми казва: дай пари за пасти. То вече няма с кой да се живее. Мен това ме плаши Хората озлобяха, оскотяха. С кой ще живеем занапред? А децата ни къде ще растат?!

- Апропо, какво стана със сина ви, който след злополучен инцидент при каране на ски изпадна в тежка кома преди Нова година?
- Ами бих казал, че 99% се оправи. Добре е. Но пропусна учебната година в Лондон. Но е юнак – кара си колата. Той се стабилизира. Но да чукна на дърво. Нямаше нито вътрешни разкъсвания, нито кръвоизливи, нито счупвания. Отърва се с един тежък оток – черепно-мозъчна травма. Нямаше други поражения по тялото. И приложихме много скъпа терапия със скъпи препарати. Изсмукахме отока. И оттам насетне започна една стабилизация за него. По-малко от два месеца след като излезе от кома, той говореше на немски и на английски с чужденците. Спокойно водеше разговори. Но не можеше да ходи, не можеше да пази равновесие. Но и това се оправи. Някъде три месеца след като излезе от кома, аз го пуснах да шофира. Бях до него, но шофираше сам. Той се възстановява. Пратих го на стаж при добри специалисти, за да си поддържа нивото, защото той е много добре по отношение на енергийните проекти и информацията. По цял ден вече е с нормални, грамотни хора. Той е на 22 години. Учи в Роял хол юнивърсити - Лондон. Там има поне десет деца от България. На Любо Пъпката синът му е там. Те двамата дори живееха заедно. Хубав е университетът.

Едно интервю на Мария ДРУМЕВА