• 

 Петя Валентинова В романа "Под игото" Иван Вазов има една глава, посветена на духовното израстване на предосвобожденските българи, водени от идеята да отвоюват своята свобода. Патриархът на българската литература я е озаглавил "Пиянството на един народ" и тя е кулминацията в книгата, до която стигат героите му, преди да поемат пътя на борбата. Съвременните българи приемат това опиянение само като част от славното ни минало, а ежедневието им се свърза с обикновеното пиянство. 20-годишният порочен преход от една система в друга се проточи така, че краят му не се вижда, а това обезвери голяма част от хората, останали да живеят в България. Вместо да се оправя страната ни, нещата вървят надолу - задълбочи се демотивацията да работиш за промяната на обществото и се въздигна нихилизмът към всичко българско, апатията завладя ежедневието ни и озлоблението замени традиционни за нашенеца качества като свободолюбивост, трудолюбие, отговорност. Все по-трудно се живее, а най-елементарното средство за обезболяване на живота е алкохолът. Към пиянството като към спасение от реалността прибягнаха не само възрастните, но и децата.
Как и защо допуснахме днес подрастващите да търсят изход в алкохола, а токсикологиите да приемат все по-малки пациенти, натровени с пиене или надрусани с наркотици? Отговорът е лесен - децата са огледало на родителите си и на техния живот.
Само преди дни в "Пирогов" осъмнаха няколко 13-годишни хлапета, прекалили с алкохола, защото... поливали началото на лятната ваканция. Първата майка, която се втурна да прибере пияната си щерка, нагло се нахвърли на лекарите, осмелили се да недоволстват срещу възможността детето да стигне до алкохолна кома: "И к"во толкова, като е пила? Голяма работа!"
Какво толкова наистина? Вероятно въпросното момиче копира семейния модел, където хубавите (а и недобрите) неща се честват (или успокояват) с алкохол. По всяка вероятност вечер мама и татко обръщат няколко чашки, както правят хиляди българи не само по празници. Тогава купонът е пълен - високият градус отключва недоволствата, скандалите, дори "патриотизма и държавническата загриженост". На маса българинът почва да оправя страната, футбола, света... Няма как, като раснеш в такава среда, да не приемаш пиенето като нормално ежедневие.
Страшното е, че днес детските запои вече не са случайно явление. 10-ина годишни момичета и момчета влизат в болниците с 3-4 промила алкохол в кръвта - количество, което би умъртвило и възрастен. Ако не са стигнали до лекар, резултатите обикновено са изчезнали деца, побоища между малолетни, катастрофи... Някак обръгнахме на новини като "8-годишна изпи бутилката на баща си", "Бой на пияни деца пред дискотека", "Две пияни седмокласнички постъпиха в "Пирогов"...
С пияните деца може да се сблъскате не само по вестниците. Една обикновена разходка из който и да е град или село ще ви срещне с десетки младежи, прегърнали 2-литрови бутилки бири, захапали я цигара, я направо марихуана. Подобна демонстрация на алкохолен непукизъм цари и около училищата, където през междучасието хлапетата се сбират за по цигара и бира със значително по-голяма охота, отколкото за какъвто и да е час.
В нощните клубове - въпреки че са забранени за малолетни, също ще срещнете нахакани девойчета и пъпчасали младежи, който си поръчват свободно алкохол, демонстрират мъжко пиене с цел да привлекат внимание.
Пиянството на децата вече не е инцидентно, то е масово. Защо нашите деца търсят такъв живот? Защо не намират нужното в училище, в спорта, у дома? Кога се скъса нишката?
Може би трябва да се върнем в далечната 1989 година, когато ентусиазъм тресеше обществото ни и се градяха новите ценности на начеващия преход. Хиляди българи изпълваха улиците, опиянени досущ като Вазовите герои от идеята за по-светлото бъдеще, което трябваше да дойде със смяната на политическия режим. Уви, това светло "утре" не дойде. Сляпата надежда, че демокрацията ще донесе несметни възможности за бърза и лесна печалба, така и не се сбъдна за повечето сънародници. Логична последица на негативизма и нихилизма стана мутренско-чалгаджийската култура, която започна да претендира за изразител на мечтите на млади и стари. От "хитове" като неподражаемия шлагер, в който псевдопатриотът Слави Трифонов мазно припява: "Едно ферари с цвят червен... а вътре гадже с бронзов тен... това му трябва на човека...", българинът се запаси с нов тип "мечти". Бързото забогатяване не чрез труд обезсмисли учението и даде приоритет на далавераджийството и кражбата - защото няма честен начин да имаш червено ферари с 8-часов работен ден. Така неусетно лъскавите джипове, купени с мръсни пари, и манекенките със силиконов бюст станаха икони в живота след 1989 година. На това завиждаха всички, за това мечтаеха децата на прехода, това беше тяхната представа "да са успели". Вече 20 години мутрите са кумирите на зрелите българи и на децата им. Техният незаконен, но лъскав и екзотичен свят бърка в очите на младите, които не виждат смисъл да са "редовни и обикновени граждани" като своите родители, които нямат такъв стандарт и съответно не могат да "осигурят" по този начин и хлапетата си. Така под звуците на чалгата, издигнала в култ яките пачки, мощните коли, русите силиконови гърли, опиянението на българите от началото на 90-те години от новата свобода и от надеждата, че тя ще промени живота на всички, премина във впиянчването на един народ и началото на неговата деградация.
Детските запои са дъното на тази деградация.
Можем ли да върнем Вазовото опиянение отпреди повече от век? Отговорът е: можем, ако си дадем ясно сметка, че промяната в живота на всеки ще настъпи с промяна на страната ни, а това може да бъде направено от всички нас заедно. Защото промяната не е по силите на едно правителство или на конкретен политик. Тя може да се случи само ако загърбим егоизма и индивидуализма си и се заемем всички заедно стъпка по стъпка да градим общото си бъдеще.
Да, промяната не идва бързо. Затова голяма част от българите, загубили търпение и желание да работят за нея, се отказаха и се озоваха извън борда на живота. Но няма лесен успех. Нужни са време, работа и постоянство. В противен случай ни чака израждане на нацията, което никой истински българин не желае.