Един призрак броди из нашата държава - призракът на комунизма. Някои си спомнят за него с носталгия, други с ужас, но истината е, че много хора си го сънуват гаче да е бил вчера.

Но какво всъщност беше тогава? Помни ли някой какво е да си пионерче…

 

Тъй като се замислиш, исторически погледнато, комунизмът у нас съвсем не беше отдавна - двайсетина години, само едно поколение. То именно и затва толкова народ си го спомня, а комнистическите агенти на ДС още биват спрягани от тия, дето нямат друг смисъл в живота. Аз агенти не помня, щото като си на 10 години други неща те интересуват, ама все пак некои от по-младите (ех, старост нерадост…) пък съвсем нищо не са закачили, та я аз да ги светна малко.  А истината е, че дори като оставим настрана приключенията ми в детската градина, за които все още си спомням с голяма доза умиление, погледнат през детския ми акъл тогава, животът по времето на комунизма не беше никак лош.

Не си мислете, че партийни фанатици, стиснали съветски калашници в ръка са мародерствали из улиците, и са застрелвали след порядъчна доза мъчения всеки, който не е крещял непрекъснато “Слава на Ленин и Сталин!!!” с ръка на сърцето и то така, че да се чуват отчетливо и трите удивителни. Или че тайни агенти на Държавна сигурност като трупоядни гъгрици са прогризвали обществото ни и са снасяли всичко на висшестоящите, които с отегчен вид са отсъждали кой да живее и кой да умре и не са можели да започнат деня си без преди закуска да подпишат десетина-двайсе хиляди смъртни присъди на дисиденти. Напротив:

Първото нещо, свързано с комунизма, което си спомням са чавдарската и пионерската организации. В тях членуваха децата (чавдарче се ставаше в първи клас, а пионерче - в трети) и ако трябва да ги сравня с нещо познато сега, най-близкото, което ми идва на акъла са скаутите. С нас се занимаваха учители и нарочни специалисти от младежки центрове - водеха ни на екскурзии и обучителни пътувания (примерно в кравеферма да видим от къде идва млякото), организираха ни кръжоци по разни науки, моделизъм, спортове и други благинки. Учеха ни как да сме примерни, добри ученици, да помагаме на бабите да пресичат улицата (даже и ако не щат хехехе), да им отстъпваме място в автобуса и т.н, даже имаше една книжка с римувани правила, за да се помнят по-лесно (добре, че ги има сега в интернет, щото не ги помнех):

1. Чавдарчето родината свободна обича като своя майка родна.
2. Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
3. Малките чавдарчета са добри другарчета.
4. Чавдарчето е весело дете, играе, пее, учи се, чете.
5. Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
6. Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни: “Пионер ще стана аз”

Нещо, към което комунистите имаха истински фетиш бе “всестранното развитие” - нещо като култа към суперчовека на нацистите. Идеалът бе здрав дух в здраво тяло и имаше множество книжки (за деца и юноши), които обясняваха основите на правилното хранене, физическата култура, значението на социалните отношения (т.е. колко важни са приятелите). Имаше и множество най-различни списания, предназначени за младите - и български и руски, за които можеше да се абонираш срещу символична сума и които бяха пълни с най-различни интересни научно-популярни неща - детска зоология, приложна физика, електроника, компютри, рисуване, квото се сетиш. И страхотни книги, главно превод от руски на теми, които никога, ама никога няма да може да намериш сега за детето си - как да си правиш химически експерименти в къщи, как да си отгледаш различни бактериални култури, как да наблюдаваш различните животни в природата, как да си сглобиш радио…

Като станах четвърти клас ме направиха отговорник на класа по политическата дейност. Вместо обаче да подпиша декларация за принадлежност към 6-то управление на ДС, да си измисля готин псевдоним, примерно Агент Първан и да издавам кой от съучениците ми е империалистически шпионин и ползва мека тоалетна хартия контрабанда от САЩ, аз, собствено, като всеки 10 годишен пикльо с уклон към войната с фунийки, и хабер си нямах кво е тва политическа дейност. Учителките ми казаха да гледам новините по телевизията и тва било то политическата дейност. Аха, викам си аз, то не било трудно, само яко скучно… и в тоя момент дойде демокрацията и ме отърва от консомола, политически науки в Москва и кариера в политбюро.

Какво е искал да каже авторът?

Както споделих горе, така като гледам детството по времето на комунизма си е едно перфектно детство - имаше организация, ред, цел, стараеха се да те направят човек. Затова комунизмът създаваше будни, любознателни, културни деца. Защото децата, за разлика от възрастните, не се нуждаят толкова от свобода, колкото от внимание, напътствия и грижа. Грешката на системата тогава бе, че третираше и възрастните по същия начин - смяташе, че знае по-добре от тях какво им е необходимо. И така постепенно, по време на тийнейджърството (което тогава наричаха юношество) липсата на свобода превръщаше тия будни, любознателни, културни деца в излети по калъп, неактивни възрастни, свикнали да си налягат парцалите и да не си надигат много главата, щото иначе системата си имаше механизми да ги смаже - а здраво общество и развиваща се икономика, каквото и да ме убеждава murk, от смачкани духовно хора не може да се гради.

А вие помните ли?

kaka-cuuka.com

Хвала на такива хроници на "нашето" време/детство. Яд ме е, как съвременни тийнейджъри, с промити мозъци, наедно с по възрастни "тийнейджъри" с още по-промити мозъци клявкат (русенска диалектна форма на кудкудякат) и плюят по комунизЪма, без хал хабер и идея да си имат какво всъщност е било. Гнусно е, че съвременни политици, с цел да пробутат някаква идея на овчата маса, съвременно наречена "електорат" се гаврят и сквернят славните години на нашето детство. За съжаление обаче, фактите говорят по силно и от боговете - в цялото ни училище, в целия осмокласен випуск имаше трима човека, които тук-там допускаха правописни грешки. За сравнение, днешните осмокласници едва ли биха могли да си напишат името с по-малко от три правописни грешки. Друго, имахме различни форми на обучение...обучение, което тогава беше безплатно (дори и Висшето). За безплатното здравеопазване нищо няма да кажа...нещо, което в днешните условия на "пазарна деградация, извинете, икономика" е просто недопустимо. И още много факти - циганите си знаеха мястото (по полета и лозя), нямаше турци (още помня как Синан в трети клас стана Станислав), нямаше престъпност, при това без дори да има Бойко Борисов...е, да ..имаше го и тогавва - пазеше дядо Тошо...играехме до 23ч лятоска навън...без мама и тати да се притесняват, че може да ни се случи нещо...можехме да пием вода направо от маркуча с който напояваха тревичките в парка..всичко беше чисто, китно и пазено...
Та в този ред на мисли...какво точно аджеба плюят малките, големи и още по големи "патриоти" и "демократи"...певци на българското съвремие, а?

"още помня как Синан в трети клас стана Станислав" и така ли изчезнаха турците?!
То се вижда кой още е в дилириум с промит мозък.

http://meditina-ina.blogspot.com/2009/10/blog-post_14.html