|
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г., завършва история в Софийския университет. Професор, д-р. ист.н., академик. Специализирал е в Института по европейска история в ГФР, от 1993 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на около 15 книги. Изследва международните отношения и войните в ХХ век, насилието и политическите покушения в българската история ХIХ-ХХ в. и др. Проф. Марков е председател на Националния комитет за честването на 65-ата годишнина от победата над фашизма.
- Какво всъщност честваме на 9 май - победата над фашизма или Деня на Европа?
- Двете неща са свързани. Девети май е първият ден на мира, ден на поуките от двете световни войни, това, което ни обединява. Европейците разбраха, че през тези две войни те се изтребиха взаимно и резултатът е, че Европа се обезсили и загуби своето място в центъра на света, остана на заден план. Появиха се други центрове - Северна Америка, Япония, сега и Китай. това са изстраданите поуки от Втората световна война. Затова Денят на победата стана Ден на Европа.
- Младите поколения у нас знаят много малко за тази война, някои смятат дори, че САЩ са воювали с Русия. На какво се дължи това?
- Доскоро поколенията бяха съвременници на войната и за тях историята се смесваше със спомените. Аз съм от следвоенното поколение, но баща ми е участник във войната и при мен всичко беше свързано с нея. Но тя вече се отдалечи - това са 65 години! - а в обучението в училище Втората световна война не намира достатъчно отражение. Преди две години на кандидатстудентски изпит дадоха две теми - възрожденска и за Втората световна война. От 10 кандидати само един избра темата за нея. Освен това дълги години темата беше и политизирана с делението на победители и победени. България има сложна историческа участ в тази война, тъй като за три години и половина участва в двете противникови световни коалиции. На първия етап от март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт на Германия-Италия-Япония, а на 10 септември 1944 г. обявява война на хитлеристка Германия. А става дума за едно и също общество, за една и съща армия. За България Втората световна война е кръстопът, тя първо навлиза в една политическа и стопанска система, после преминава към друга система.
- Защо само у нас има такъв нихилизъм спрямо ветераните, участвали в борбите срещу фашизма? В другите страни на Европа им се отдава почит.
- У нас вече са останали едва 16 000 ветерани от войната и около 2000 са антифашистите, ние решихме да ги обединим, защото нещата са свързани. До 1989 г. се наблягаше на съпротивата като част от европейската съпротива. След това махалото се люшна и се каза, че партизаните са си жертвали живота, но не за националните интереси, а за Коминтерна, за чужда идея, за чужда държава и общество.
- Е, имало ли е фашизъм в България?
- Има фашизъм, естествено. Има организации, които изповядват фашистки идеи, има действия. Но тази тема, която беше лансирана - за монархо-фашистката диктатура, според мен не е състоятелна от гледна точка на науката. Защото след 1934 г. управлението без партии, което Борис III упражнява в резултат на 19-майския режим, е свързано не толкова с фашистките идеи, колкото с авторитарната власт. Царят взима в ръцете си цялата власт. Борис III се е страхувал еднакво и от Сталин, и от Хитлер. За него Англия е била майката на монархиите и затова той е свързвал съдбата си с Англия.
- Защо тогава той вкарва България в Тристранния пакт, а два дни след това Англия скъсва дипломатически отношения с България? Обявява й война, което обяснява и бомбардировките над София след това
- Защото за разлика от баща си, от Фердинанд, Борис III не е желаел България да участва във войната. Казвал е: по-добре черен хляб, отколкото черни забрадки. Той е нямал тази мечта на баща си за Велика България, искал е да запази това, което е. Голямата му надежда е Мюнхенската спогодба от 29 септември 1938 г., когато той посредничи заедно с Мусолини между Чембърлейн и Хитлер. Царят се е надявал, че Германия и Англия няма да воюват. Затова е потресен през септември 1939 г., когато те влизат във война. След това той има надежда в германо-съветския пакт от 29 август 1939 г., Борис III смята, че ако Германия и Русия са в мир, ние ще оцелеем. Има една телеграма от Драганов на 22 юни 1941 г., която казва: в двореца цари погребално настроение. От 22 юни царят не вярва в победата на Германия. Напротив, той се страхува и казва: Германия пак ще загуби и ние пак ще се озовем в катастрофа и няма да мога да си спася царството. Някои генерали също не са вярвали в победата на Германия още от 1941 г., когато още е болезнен историческият опит от Първата световна война.
Но всъщност съдбата на България се решава от авантюрата на Мусолини, който, завиждайки на фюрера, на 28 октомври 1940 г. напада Гърция, но търпи поражение. Тогава Хитлер дори забавя плана "Барбароса" с един месец, за да помогне на съюзника си с две елитни армии и напада Русия на 22 юни вместо на 20 май. но фаталната стъпка за нас не е при влизането в Тристранния пакт, защото България не е воюващ съюзник. Тя отказва да воюва с Гърция и Югославия. Фаталната стъпка е 12 декември 1941 г., когато под натиска на тристранния пакт, без да сме задължени, България обявява война на Великобритания и САЩ. Тогава вече Чърчил държи една реч срещу царя предател и казва: България не ме интерсува, тя трябва да бъде наказана, ще я дам на Русия.
- През март 1941 г. в България влизат 680 000 немци войници, за да преминат към Гърция. Но те остават и това не е ли фактическа окупация на страната ни?
- Отначало целта е само Гърция. Югославия след нас влиза в Тристранния пакт, но с помощта на Англия там става военен преврат и тогава вече войната се разширява и срещу Югославия. Германските войски след разгрома на Гърция и Югославия се изтеглят, тук остават само тилови части, летища и пристанища, които обслужват Вермахта, снабдяването на армията, някои санаториуми. Цар Борис III единствен не скъса дипломатически отношения със СССР. България защитава интересите на Германия и когато трябва да си сменят персонала, германското и съветското посолство, това става с българско посредничество. България не изпраща не само редовни войски, но и легион, макар че е имало 1500 доброволци ратници. Царят не се съгласява. В едно интервю за американското сп. "Тайм" през януари 1941 г. той казва: моите министри са англофили, моите генерали са германофили, народът ми е русофил, жена ми е италианка и само аз тук съм българин, който иска неутралитет.
- Направи ми впечатление в стенограмата от 25-о народно събрание, че на 2 март 1941 г. мнозинството с "ура" и овации одобрява присъединяването ни към Хитлер. Няма да е прецедент, ако в някой близък ден с "ура" се разположат американски противоракетни бази в България...
- През 1941 г. неколцина от опозицията се опитват да се противопоставят, но не им дават думата. Наистина има голям ентусиазъм, аз го отдавам на "сателитния синдром", който от 130 години го има в нашата външна политика - да има "голям брат". За разлика от царя мнозинството от депутатите са вярвали в победата на Германия, включително министър-председателят Богдан Филов. Вярвали са, че Германия ще успее във войната и ние най-сетне ще си решим българския национален въпрос с връщането на Македония и Беломорска Тракия, след като са ни върнали Южна Добруджа. Този ентусиазъм се крепи на чувства от предишните войни, в които сме били победени. Но полк. Донован, който тогава ръководи американската стратегическа служба за разузнаване (ЦРУ след войната), през януари 1941 г. посещава Борис III и му казва, че САЩ ще се намесят във войната срещу Германия. На царя това му е ясно и затова има голяма разлика между монарха и някои негови близки съветници, министри и депутати. Най-уверени са били депутатите, не генералите.
- Кой определя следвоенното бъдеще на България от тройката Сталин-Чърчил-Рузвелт?
- Тогава САЩ са нямали преки интереси на Балканите. При Чърчил има развитие. По време на балканските войни той много е симпатизирал на българите. Обаче когато при Дарданелската операция българия е поканена да се намеси на страната на Съглашението, а Фердинанд отказва, Чърчил намразва българите. Ако тогава българската армия се бе намесила откъм Цариград и руската откъм Кавказ, войната щеше да завърши по-рано. А след това, когато в края на 1941 г. България обявява война на Великобритания, Чърчил нарича Борис III предател и царят разбира, че съдбата му е вече решена. Още през януари 1942 г. и след това през май, когато се преговаря за съюзен договор между Великобритания и СССР, още тогава България е разпределена към съветската сфера. Чърчил е харизал България на Съветския съюз. Великобритания е изиграла главната роля за това. То обаче не се е знаело от депутатите. Царят го е подозирал.
- Като говорим за поуките, май имаме традиция - и след Освобождението от Османската империя, и след Втората световна война, да се оказваме сателит на велика сила. Като имаме предвид, че сега американският посланик безпрепятствено се произнася по вътрешните ни дела като у дома си, България винаги ли е обречена да бъде нечий сателит?
- За съжаление цената на България се е вдигала само по време на световни конфликти - по време на Първата световна война, когато можеше да избере страната на Съглашението, по време на Втората световна война, когато стана сателит на Германия. После попаднахме в съветската сфера на влияние. Може би затова се насади едно чувство на поражение у нас. Печелехме битките, но губехме войните. Тогава решихме, че други решават, че великите се разпореждат. Този сателитен синдром го има и днес. Пак имаме "голям брат", този път в лицето на САЩ. Не слушаме толкова Брюксел, колкото Вашингтон. Защото управляващите смятат, че така е по-лесно - избираме един голям брат, той поема отговорностите и пред историята. Досега изборът ни все е бил неправилен. А всъщност нашите управляващи носят цялата оговорност. Защото ние избираме тях, не президента Обама.
- Как ще бъде отбелязан Денят на победата?
- Още през есента м.г. Съюзът на ветераните заедно с просветното министерство организира сред учениците конкурс за най-добро есе. Идеята бе наградените да бъдат разходени с автобус да видят гробовете на загиналите наши бойци в Сърбия, Македония, Хърватска и Унгария, да разберат какво означава Втората световна война и какво е българското участие срещу Хитлер. Но поради липса на пари това няма да се осъществи. По отношение на ветераните - от 460 000 са останали 16 000 участници във войната и 2000 антифашисти, те ще бъдат наградени с юбилеен медал. Но пак няма средства. Министър Дянков не само отказа пари, но дори не изпрати представител на Министерството на финансите в Националния комитет, защото неговите служители са прекалено ангажирани с реформата. А при всички чествания човек от МФ винаги е имало. Така че, за разлика от другите чествания, този път няма да има финансиране от правителството. Съкратихме разходите до минимум. Понеже тържествата са под патронажа на президента, надяваме се родолюбиви организации и бизнесмени да направят дарения. Ще има две научни конференции. На самия 9 май ще има първо венци на гроба на Незнайния войн. Ще има естрада при храма "Александър Невски", ще участва ансамбълът на армията, ще може да се играят хора. След това е тържеството пред паметника на Съветската армия, където са поканени и посланиците на страните от антихитлеристката коалиция. Там е поканена руската група "Земляне", ще има военни песни.
Целта е да се поклоним пред паметта на загиналите наши воини, воювали в състава на Трети украински фронт, и пред ветераните, младото поколение да разбере, че неслучайно живее тук и че хора са загивали, за да я има България. Съпротивата в България е била част от европейската съпротива срещу хитлеристка Германия. Посланието ни е да не се делим и да не се противопоставяме, защото ветераните от войната и антифашистите останаха вече малко. В съпротивата са жертвали живота си предимно млади хора, по онова време какво е било да хванеш гората и да бъдеш гонен като дивеч! Не бива всичко да се политизира заради по-късни идеологически и партийни наслоения. При честването на годишнината от победата през 1990 г. президентът Вайцзекер - син на държавния секретар на Третия райх Рихард Вайцзекер, каза: "Националната катастрофа на германския народ не бе на 9 май 1945 г., тя бе на 30 януари 1933 г., когато Хитлер бе допуснат с мнозинство на власт в Германия". Трябва да имаме историческо мислене напред и назад във времето. Не бива всичко да се свежда само до една дата в историята.
Велиана Христова
|
