Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2010 19:19 - Актьорът Павел Поппандов: Дъщеря ми искаше аз да играя Дядо Мраз, а доведеният й баща Тодор Колев - джуджето
Автор: slivenplus Категория: Изкуство   
Прочетен: 3922 Коментари: 0 Гласове:
1



image

Павел Поппандов в действие... В "Оркестър с име" съм дребен бизнесмен – имам малък автосервиз. Павел Поппандов е от малцината наши актьори, които запазиха във времето не само таланта си и любовта на публиката, но и достойнството си. За мнозина е мрачен и свадлив човек, според други – скромен и стеснителен, но вероятно най-точното е, че е просто особняк. Репортер на „ШОУ” се опита да го разговори веднага след като актьорът отпразнува именния си ден – „Св. св. Петър и Павел”, в къщата си в провинцията.

- Как отпразнувахте именния си ден?
- Добре.

- Гледах запис на „Шоуто на Слави”, в което шаржирате футболния коментатор Митко Чуков. Смях се с глас на хитроумията ви. А сега гледате ли световното първенство и пак ли така се дразните от коментаторите?
- Ами то не само аз се дразня. Доколкото разбрах, един вестник сега ще издава в книжка тъпоумията им... А пък има един, който като му чуя гласа, направо изгасвам звука – Ивайло Ангелов. Той по принцип ме дразнеше, но вече като изръси: „Въпреки всичко той не можа да му счупи малкия пищял...”, направо спрях телевизора.

- В едно интервю казвате, че Слави Трифонов, за разлика от Тодор Колев, успява, защото има финансовия нюх как да материализира идеите си в шоу. Перифразирам, разбира се – така го схванах.
- По принцип днес само талантът очевидно не е достатъчен. Качествата на хората и добрите идеи често изобщо изгубват значение, като се препънат в материалното – в липсата на финанси. Дано сега с „Оркестър с име” да не стане същото.

- Сега да поговорим по горещата тема – задава се „Оркестър с име”...
- Ами още не се задава, защото тепърва стартира кампанията по набирането на средствата за него.

- Вие четохте ли сценария, хареса ли ви?
- Да, сценарият е хубав. Самата идея да се види какво става с тия хора след 30 години е интересна.

- Е, какво става – остават ли си приятели?
- Да.

- Какъв е вашият герой – докъде е стигнал в живота?
- Ами, той има малък автосервиз – дребен бизнесмен.

- А героинята на Катето Евро – докъде го докарва с чара си да предлага сластното „и още нещо”?
- Ами, има фирма за манекенки във филма.

- В много от форумите хората питат защо няма да участва Велко Кънев...
- На тази тема не искам да говоря.

Заради болестта, разбира се...

- А Мария Каварджикова?
- Тя ще участва. И Мария Статулова ще играе, Албена Колева от Сатиричния театър...

- Значи ще играете заедно с дъщерята на Тодор Колев...?
- Е, и какво странно има в това?! Албена и дъщеря ми Лили израснаха заедно – имат една майка. Винаги помежду си сме поддържали нормални отношения. Това, че някога Лили искаше да играя Дядо Мраз, а Тодор да е джуджето, за да докаже, че нейният татко е по-голям актьор, са детски работи, които останаха като хумор от семейния фолклор.

- Вярно ли е, че сте влязъл в конфликт с италиански режисьор по време на кастинг?
- Да. Не си беше направил труда дори да погледне в картотеката на актьорите – кои сме, що сме. Сложиха ни някакви номера – аз бях 64. Взе да ни пита като начинаещи... Кипнах. Като захвърлих картончето под носа му, казах на преводачката да му преведе, че „може и да съм номер 63, но 64-ти никога няма да бъда”!

- Често ви питаме дали поради избухливия си и честолюбив характер не напуснахте и „НЛО”...
- И аз винаги казвам истината, но никой не ми вярва. Все ме питат дали не сме се карали помежду си, дали сме имали раздори. То и без това не може, но причината е тази, че на мен като ми писне нещо, и пари да ми даваш, не мога да го правя.

Просто на „НЛО” „плочата му се надраска”.

Това е най-точното, образно казано. Нали знаете, като се надраска една плоча, и почва да повтаря, да стърже и да скрибуца на едно място. Ей това се получи в един момент. Но то може би е неизбежно. И в „Шоуто на Слави” има тъпи смешки и пошли вицове, пък хората им се смеят и радват. Но аз съм си такъв – не обичам тоя пошъл начин на печелене на пари, което става сега в шоубизнеса. Просто липсват свежи идеи.

- Особняк сте, често изглеждате мрачен и неразговорлив...
- Затова пък, когато говоря, казвам каквото мисля. Отрано съм видял много лица на живота. Почнах работа на 16 – в завод. Работех като таксиджия и учех вечерно. Чак на ръба за кандидатстване – на 25, влязох във ВИТИЗ. Тъй да се каже, не момче, а мъж с жизнен опит. Но характерът си е характер. Не ме бива да превивам гръб, да се слагам, да проявявам лицемерия и пристрастия.

- Имате много филми, но никога не сте бил галеник на властта...
- Сигурно защото не съм участвал в митинги и демонстрации. Успях да си запазя честта.

- След Десети ноември често сте оставал без работа, четох някъде, че сте бил принуден да си продадете апартамента...
- Много хора са имали трудни моменти в живота. Важното е да ги преодолееш доблестно. Повечето герои, които съм играл, са били такива хора – външно груби и недодялани, повечето – неудачници, но с една чистота в себе си. Затова харесвах и Людмил Кирков – той умееше да вижда тая красота под хастара и да я изобразява на екрана. По тая причина му режеха и филмите. „Равновесие” го гледахме цял, без орязан финал, чак след години - на Московския кинофестивал. С покойния Гец щяхме да си глътнем езиците – не можехме да повярваме – чудехме се как е станала тая работа. Филмът взе тогава Сребърен медал. Ами, с „Кратко слънце”? Свалиха го от екран, защото „не отговарял” на тогавашната действителност. Отговаряше, и още как. Имаше зловещи извращения в миналото, за съжаление ги има и днес. Но що се отнася до изкуството, мога да кажа със съжаление, че нищо не е както преди. Няма пари, няма филми... Има актьори, но ги няма славните времена на Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Парцалев и Калоянчев... Няма драматурзи като Станислав Стратиев. В изкуството ни се настани чалгата.

- Е, останал е един Теди Москов, когото сте обявил „приживе за гениален”...
- Не, не е само той - много колеги ценя – има много талантливи хора, но не творят спокойни – всичко е подчинено на конюнктурата и на мизерията. Икономиката на джоба е обидна санкция върху изкуството. Вижте и края на една голяма част от нашенските гении! Никой не се интересува от съдбата им.
Тъй си отидоха и Дамян Дамянов, и Христо Фотев – обидно за нацията!

Еми МАРИЯНСКА

..............................................
Досие

• Павел Поппандов е роден на 18 септември 1946 г. В София. Най-известните му роли в киното са във филмите „Оркестър без име”, „13-та годеница на принца” и „Васко да Гама от село Рупча”. Играе в „Господин за един ден”, „Равновесие”, Кратко слънце”, „Войната на таралежите”, „Лавина”, „Мъжки времена”, „Матриархат”, „Дърво без корен” и др. Бил е женен за актрисата Адриана Палюшева, от която има дъщеря Лили. След брака си с Поппандов Палюшева се омъжва за актьора Тодор Колев, от когото ражда дъщеря – актрисата от Сатиричния театър Албена Колева.

• Филмът „Оркестър без име” е създаден през 1982 г. и се превръща в една от най-обичаните български комедии. За пръв път се събират заедно на екран актьорът Велко Кънев, Павел Поппандов и Георги Мамалев, които по-късно създават заедно група „НЛО”.

Шоуто на Слави - Павел Попандов Коментатор


Тагове:   дъщеря,   дядо,   баща,   мраз,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031