Младите години са безвъзвратно отминали, смята момчето, което още говори с морето Панайот Панайотов е роден в град Айтос на 28 март 1951 г., но израства в Сливен. Тъкмо затова нарича себе си "Айтозлия, майко, сливналия”. Завършва естрадния отдел на Българската държавна консерватория (сега музикална академия) в София през 1976 г. Започва да пее като соло вокалист в различни формации и в края на 70-те започва самостоятелната си кариера. През 1979 г. печели голямата награда “Златният Орфей” в международния конкурс за изпълнители, а през 1980 г. дублира “Гран при” в конкурса за нова българска песен с песента “Бащината къща”, като получава Голямата награда на "Златния Орфей".

Той е единственият мъж, двоен носител на Голямата награда “Златният Орфей” - в двата конкурса. Избран е за най-добър глас на фестивала в Castlbar, Ирландия. През 1994 г. излиза албумът “Шопкиня”, който дава нов тласък в творческата кариера на Панайот Панайотов с шлагерно ориентираните песни в него. Следват още 5 успешни албума, два от които сборни, със златните хитове на певеца.

Празнувате 35 години на сцената, това подарък за собствения ви рожден ден ли е?
- Е, артистичен юбилей, а догодина ще отбележа и 60-ата си годишнина - времето лети.

Притеснява ли ви това, бяхте доста млад, когато изпяхте емблематичната си песен “Момчето, което говори с морето”?
- Тази песен е за детството и най-хубавите младежки години, безвъзвратно отминали години. Миналото няма как да се върне или пък да се повтори.

Времената не са леки, а вие сте непрекъснато усмихнат. Как го постигате?
- Имам достатъчно ангажименти. Също и приятели имам. Пея на частни партита и не крия данъци, спокоен съм. Съпругата ми Емилия е перфектният човек до мен. Може да се каже, че съм щастлив, роден с късмет.

Песента “Шопкиньо” е посветена на съпругата ви. Тя ли е вашата муза?
- Да, тя е била неизменната ми муза над 25 години. Имам много песни, посветени на нея. “Шопкиньо” е една от тях, но “Ема” и “Емилия” също са вдъхновени от нея. Останалите дузина песни с женски имена са за разкош. На съпругата си дължа много за любовта, топлината и грижата през всичките тези години. Тя е моделиер, години наред се грижеше за сценичните ми костюми, които изработваше лично за мен от кожа. Още пазя първия си кожен червен костюм, който тя ми подари.

Сега всъщност двамата работим заедно по проекта за големия юбилеен концерт в НДК утре. За всеки зрител ще има специален подарък – компактдиск с нови песни и нова версия на „Шопкиня”.

Разбира се, нямам намерение да спра дотук. Пък и Ема няма да ме остави да мързелувам.

Казвате, че си имате всичко, подсигурили ли сте се за старини?
- За съжаление много мои колеги останаха без пенсии, въпреки че са дали адски много за България. Подгониха певци и артисти за скрити доходи, а никой не повдига въпроса за изчезналите документи от Концертна дирекция. Лично аз имам 10-12 г. стаж като певец, а сега той липсва. Така е с всички колеги от моето поколение, включително Данчето Христова и “Щурците”. А ние пътувахме непрекъснато и носехме много приходи на държавата. Е, аз не съм шампион. Но Лили Иванова има 2 пъти повече стаж от мене. Къде е той? Всички от нашето поколение останаха без документи за стаж. Същото е с оркестри, циркове, балети, атракциони. Тези хора сега нямат пенсии. Не че в България някой може да води достоен живот с мизерната си пенсия.

Паулина БОЯНОВА

Тема табу

Певецът, роден незаконно, бил откраднат от дом “Майка и дете”?!

Според нашенските закони естрадната звезда Панайот Панайотов би трябвало да е паднал от Марс. Въпреки че е потомък на славен македонски род. И дедите, и прадедите му са кореняци от санданското село Горна Сушица.

И двамата му прадядовци Георги и Стоян са заклани в Мелник от турците като верни ятаци на Яне Сандански. Биологичната му майка Севда е първа хубавица и певица в Горна Сушица. За нещастие забременява от неизвестен (баба Севда до ден днешен крие името му) местен пияница и непрокопсаник. За да скрие резила, отива да ражда в Петрич. Така на бял свят се пръкват две извънбрачни близначета. Едното умира след раждането. Оживялото братче е кръстено на дядо му Панайот.

Многострадалната Севда е натирена от родилното буквално на улицата. Тъй като детето е извънбрачно, общината не отпуска и стотинка социална помощ на самотната майка. Майчинство също не й се полага, защото няма къде да работи. В петричкото ТКЗС не я приемат, тъй като е безимотна. Спасява я милозливият д-р Цветков, който я урежда в дома за самотни майки и деца в с. Добринище. В дома някоя си д-р Миленкова хвърля око на вече едногодишния Панайотчо и убеждава майка му да й го остави. Предаването на детето става без каквито и да било документи.

Майката губи следите на детето си и заживява в мъка, вижда за пръв път сина си по телевизията. На някакъв концерт обявяват името му и баба Севда се разплаква: "Ама това е наш Панайотчо!".

Първата жива среща на майка и син е при гастрол на вече именития певец в Сандански. "Елате ми на гости с майка ти и баща ти, ако са те осиновили" - отправя покана баба Севда към сина си.

"Нямам майка и баща, никой не ме е осиновявал. Ти си ми рождената и единствена майка" - прегръща я тогава нежно Панайот Панайотов. Днес любимият на много българи певец заявява, че автентичността на тази история е под съмнение и лаконично добавя: “Тази тема ми е неприятна.

Имам си родители, за съжаление баща ми почина”.

НАД 55