Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2010 21:01 - Джими Найденов: БНТ и БНР трябва да бъдат приватизирани!
Автор: slivenplus Категория: Новини   
Прочетен: 1770 Коментари: 0 Гласове:
0



image

"Държавните медии са класически пример на държавна помощ в някакъв бизнес. В обществената функция на „Дарик” и „Хоризонт”, на bTV, „Нова телевизия”, „Про БГ” и БНТ няма голяма разлика. Има обаче голяма разлика в откритото и скрито финансиране, което плащат данъкоплатците. Обществената телевизия съществува заради оня дядо, който не може да си позволи кабелна или сателитна телевизия. Той плаща данъци, за да може да гледа как неговия отбор по футбол се класира за някакво голямо първенство, където печели или губи. От БНТ обаче, със съдействието на СЕМ, му казват: „Не можем да платим за това”. Как така не можеш да платиш за европейското първенство по футбол, а можеш да платиш за скудоумията, с които ни заливаш?" Това казва в интервю за glasove.com медийният експерт Джими Найденов.

Смятате ли, че последните изменения в Закона за радио и телевизия и по-конкретно – отпадането на забраната собственици на рекламни агенции да притежават електронни медии, са свързани с едно по-генерално преструктуриране на медийното пространство? По-скоро стихиен или регулиран е този процес?

Тези изменения са естествени. Когато едно нещо се случва в реалния живот, добре е да бъде отразено и в законодателството. Освен това законът много остаря, той е писан по времето, когато електронните медии имаха едно лице за юридически или физически собственик. Колко са днес акционерите в MTG, някой от тях има ли рекламен бизнес? Доста схоластично занимание е да съблюдаваш такъв тип закон. За мен ключово е дали този процес е регулиран, меси ли се някой в него. Мисля, че политиката и властта се намесват много. Те винаги се месят в медиите, въпросът е да видим как го правят. Смятам, че тези промени са регулирани. Има обаче един генерален въпрос и това е цифровизацията. Цифровизацията може да се окаже пълно освобождаване на регулациите, но може да се окаже и нови монополи. Наслушали сме се на това колко лошо е освобождаването, но в крайна сметка то води до вътрешна регулация на съдържанието. Няколко института, свързани с отношението между медии и власт, не успяха да изиграят своята роля. Компрометира се СЕМ, не се случи общественият характер на медиите. Държавните медии са класически пример на държавна помощ в някакъв бизнес. В обществената функция на „Дарик” и „Хоризонт”, на bTV, „Нова телевизия”, „Про БГ” и БНТ няма голяма разлика. Има обаче голяма разлика в откритото и скрито финансиране, което плащат данъкоплатците. Обществената телевизия съществува заради оня дядо, който не може да си позволи кабелна или сателитна телевизия. Той плаща данъци, за да може да гледа как неговия отбор по футбол се класира за някакво голямо първенство, където печели или губи. От БНТ обаче, със съдействието на СЕМ, му казват: „Не можем да платим за това”. Как така не можеш да платиш за европейското първенство по футбол, а можеш да платиш за скудоумията, с които ни заливаш?

Кои скудоумия?

Всички фолклорни програми са откровена халтура.

А какво ще кажете за „В неделя с...” и други продукции, които вероятно са и доста по-скъпи за данъкоплатеца?

Точно на цената на едно първенство по футбол. Когато ние, данъкоплатците, харчим някакви пари, искаме да имаме по-действен контрол от този да сърфираме по програмите или да изключим телевизора. Когато обществото разбере колко негови пари се хвърлят за някое предаване, е нормално да се запита: „Е, извинявай, плащам им на тези да снимат затъмнението, а те не могат да снимат слънчевото затъмнение, плащам им за футболното първенство, те викат скъпо ми е, колко още трябва да им платя”. Показателно е, че при толкова ниските цени обществените медии не успяват да напълнят рекламните си блокове. Рекламата трябва въобще да се махне от обществените медии. Не е естествено един път да плащам за това да има дискусия за образованието, да речем, да има образователни програми, а после също така да си плащам, за да гледам реклами и да бъда облъчван от тях.

Все пак ми е трудно да се съглася с тезата, че обществената медия съществува заради дядото, който не може да си позволи кабелна или ефирна телевизия. Би следвало обществената телевизия да запълни онази ниша, която ще остане празна от прекалената комерсиализация.

Така е, но мен ме притеснява нещо друго: искат – не искат, БНР и БНТ са много близо до властта. Не казвам, че другите не са, но те са близо по дефолт, защото са държавни медии.

Как коментирате предложенията за приватизация на БНТ и БНР?

Мисля, че трябва да бъдат приватизирани. Мисля, че функцията на обществените медии трябва да бъде поета от строго обществено контролиран фонд, който е финансиран от бюджета и който предоставя средства на различни телевизии и радиостанции за разработване на важни проблеми. Тоест частната телевизия или една приватизирана току-що телевизия отива да кандидатства с проекта си „В неделя с...”, разработва някаква важна проблематика и получава финансиране. Но кандидатства, като се състезава с още петима оператори. Така обществената проблематика прониква във всички медии. Не само защото е криза и не само заради пълненето и празненето на бюджета е важно и съществено да бъдат приватизирани БНТ и БНР. Всичко това обаче ми прилича на един твърде идеален свят. Гласовете, които предлагат това, не са толкова силни. В началото на 90-те години много хора ме обвиняваха, че не разбирам същината на медиите и че частните вестници нямат голямо бъдеще. После много хора казваха, че не е възможно частната телевизия да изпревари държавната. Аз съм за изцяло частни електронни медии. Както обаче казах, ключов е въпросът за цифровизацията и мултиплексите. В това отношение обществото трябва да внимава да не бъде измамено. Знам със сигурност, че този проблем отново ще бъде отложен, но той не може да бъде отлаган безкрайно. Искам да се върна на темата СЕМ. Любима дъвка за хора като мен са турските сериали и „Биг Брадър”. В същото време обществото и СЕМ се занимават с въпроса за новините на турски. Мисля, че проблемът е друг. Проблемът е в културните влияния. Аз съм от поколението, изпитало силата на могъщия юмрук на съветското културно влияние, което създаваше ценности като колективизъм, родовост, склонност към корупция и т.н. По-младите изпитаха могъщия юмрук на холивудските ценности, които представляват по-скоро някакво училище, амвон, отколкото развлечение. Промиването на съзнание е по-съществено за Холивуд. Когато телевизиите у нас се втурват да показват художествени факти, които са носители на неприсъщо ни културно влияние, си мисля, че истинските националисти трябва да се развълнуват. Те погрешно се вълнуват от новините на турски. Вълнението им трябва да бъде друго. Смятам, че СЕМ трябва да се намеси и трябва да задължи операторите да ограничат излъчването на турски сериали, особено в праймтайма.

Не е ли това пазарна логика – изборът на един продукт, който е едновременно евтин и се радва на голям зрителски интерес?

Понеже е в праймтайма. Как е проверено, че този продукт привлича зрителското внимание? Аз обратно казвам, че каквото сложиш в праймтайма, то ще фокусира интереса. Твърдя, че това е културно влияние на традиционни, немодерни, патриархални ценности. Мисля дори, че става дума за много могъщ сценарий.

Чий е този сценарий?

Не знам, но мога да се досещам, че не е на кръгове, близки до Института за пазарна икономика, а на тези, които настояват, че трябва да стоим при традиционните ценности. Мисля, че става дума за стремеж немодерното да бъде представяно като национална характеристика. И имам малко доказателства в тази посока. Какъв е продуктът, който телевизиите противопоставят на турските сериали? Те противопоставят „Биг Бадър”, тоест изборът е между два типа немодерност. Има опозиция, избери си едно от двете. На всичкото отгоре СЕМ ги закриля, нали. Далеч съм от мисълта, че трябва да търсим връзка между турските сериали и това, че шефката на СЕМ е от ДПС. Но както съм далеч от тази мисъл, така не мога да разбера как един от най-интелигентните хора у нас като Мая Вапцарова не каза нито веднъж: „Хора, спрете се, ако не можете въобще да спрете, поне намалете турските сериали”. Само че Мая Вапцарова си трае. Защо?

Защо?

Не знам. Вероятно защото не е гледала нито една минута, което показва, че не си гледа работата, защото работата на председателя на СЕМ е от сутрин до вечер да гледа турски сериали и да анализира посланията в тях.

Излиза, че интересите и ценностите на българската публика се моделират от невидими и задкулисни центрове на влияние.

По-скоро да, защото освобождаването на пазара дойде, преди обществото да е изградило свои механизми за контрол. Назовете ми някоя църковна организация, която освен огнени декларации срещу „Биг Брадър” да е направила нещо друго. Те нямат представителство по отношение на медиите. Ако ще има СЕМ, бих искал в него да има и представител на църквите.

Ако ще има СЕМ, а трябва ли да има СЕМ? Напоследък се говори доста за това, че този регулаторен орган е ненужен, бяха орязани и част от функциите му.

Както много други неща, сегашното управление реши да пробва може ли СЕМ да е с полуотрязана глава. Аз съм против съществуването на СЕМ, защото доказа в годините, че е неефективен, но съм против съществуването му в този вид. Иначе смятам, че регулаторен орган трябва да има. В него обаче трябва да имат водещо представителство женски организации, църковни организации, малцинствени и браншови организации, зрителски организации и професионални организации на работещите в медиите. Няма по-силен застъпник на обществото от журналистите.

А партийните квоти?

Ако СЕМ ще съществува в един нов вид, всички партии трябва да излъчат представител, тоест да се разберат помежду си. Впрочем забелязал съм, че те добре се разбират, когато стане дума за натиск върху медиите. Нещо повече, привличат на своя страна обществото. Виждал съм доста случаи, в които медиите се оказват в менгемето на властта и обществото и репресията срещу тях има силна обществена подкрепа. Освен това, както знаем, медиите са сензационни, нахални, гонят си комерсиалните интереси, чалгизират се и ето затова е хубаво да има такъв регулаторен орган, в който не обществото има думата, а партийните квоти – кеф ти президент, кеф ти парламент.

Искам да ви върна към т.нар. поправка „Гергов” в Закона за радио и телевизия. Тази промяна беше внесена и приета без никакви дискусии, има ли връзка между това изменение на закона и приключилата наскоропродажба на bTV?

Тук има две отчетливи хипотези. Едната е, че мачът е нагласен. Другата е тази, която защитавам – всичко това е нормално. У нас така или иначе има телевизионен пазар, който е много зависим от чужди телевизионни пазари. Искам да попитам дали PR агенция има право да притежава електронна медия?

Каква е практиката в европейските страни?

Различна, но по-скоро като в досегашния ни закон. Има страни, в които е забранено да притежаваш едновременно национална и регионална станция, и такива, в които не можеш да притежаваш вестник и радиостанция. А има и страни, в които не може да притежаваш частна радиостанция. Например Австрия. Там от 20 години прохожда частното радиоразпръскване и все си е на едно и също равнище – 1–2%. По-важното е, че в Европа има места, където медиите се регулират изцяло от журналистически регулаторни органи. Има и регулатори без никакво друго участие освен на обществени организации. В това отношение има какво да дадем на Европа. Мисля, че ако кажем на европейските политици: „А най-хубаво е само политиците да регулират медиите”, те с радост ще прегърнат идеята.

Все пак не се ли притеснявате, че последните промени в Закона за радио и телевизия ще задълбочат монополизма на медийния пазар?

Знам, че по инерция много хора си мислят, че това е път към монопол. Мисля, че е точно обратното, че е път към по-голяма конкуренция. Какъв монопол, така или иначе интернет телевизиите се държат много сериозно. Хабермас казва, че когато един жълт вестник е много успешен, той неминуемо ражда вътре в себе си обществената проблематика и моралната дискусия, тоест ражда качествена журналистика. Той се позовава на доста примери за това как се редуват качествената журналистика и жълтата преса, която, мине не мине известно време, слага първата в ъгъла и започва да господства. После обратно, минава известно време и жълтата преса става морално неприемлива. Това, което казвам, може да бъде приложено и към телевизиите. Поправката, която всички наричат „Гергов”, означава, че Красимир Гергов има право да влезе в телевизионния бизнес. Онзи ден го срещнах, много се радваше. Казва: „Е, до този момент не можех да пипна телевизиите, обаче сега приеха закон и вече мога, така че ми е много интересно”. Нали разбирате, при положение че това е било така и досега, поправката нещо особено не променя.

Това илюстрира циничната среда, в която се прилагат законите и нормативните текстове у нас. Какво ще се случи с изискването за многообразие и плурализъм на гледните точки?

Аз мисля, че журналистиката, не казвам медиите, повече от обществото разбира неговите потребности. Смятам, че не е възможно да възникне монопол, който да не бъде преборен вътрешно от журналистиката. У нас никога не е имало официална цензура, но имаше фактическа зловеща цензура. И въпреки това журналистите някак успяваха да надиграят цензурата. Ако нещо е истински притеснително, това са ценностите на самата журналистика.

Ако следваме цикличната схема на Хабермас за пресата, къде точно е българската журналистика в момента? В пика на жълтата преса или в зародиша на качествената журналистика?

Жълтата преса е в пика си. В момента тя е пазител на свободата на словото. Българската жълта преса се занимава много със социална и ценностна проблематика. В общия случай тя не пропагандира мутренски ценности, а по-скоро ги иронизира и осмива. Българската жълта преса е, която в момента експериментира на езиково, съдържателно и стилистично равнище и не допуска никакво табу да й се разхожда по главата. Смените на собствеността бяха предизвестен опит на властите и олигархиите да се справят със жълтата преса. Не съм сигурен, че това ще бъде възможно.

От друга страна обаче, жълтата преса изроди журналистиката до „ченгеджийница”с подозрителния начин, по който добива своята информация. Не се ли превърна тя по-скоро в маша в ръцете на политиците и на клубове по интереси, именно защото показа, че е силна.

Това е така, но аз през цялото време се мъча да обоснова, че е много трудно журналистиката да бъде маша в ръцете на този, който я държи. Той я държи, но в крайна сметка винаги има един друг, който пише текстовете и накрая винаги успява да измами този, който я държи. Бях лектор на една сесия в Училището за политика, където бяха предвидили да чета лекция със заглавие „Как да използваме медиите”. Опитах се да кажа на начинаещите политици да не си правят тази илюзия. Те могат да използват медиите само ако си кажат „няма да ги използваме”. Наскоро големият седмичен вестник на Мърдок във Великобритания „Нюз оф дъ Уърлд” обяви официално, че няма вече да подкрепя лейбъристите. Хвала на такива издатели и дай Боже да виждаме как някой казва това откровено. Защо вестникът тръгва да подкрепя консерваторите и Камерън и спира подкрепата си за лейбъристите и правителството? Има няколко възможни отговора. Първият е Догановият – консерваторите са платили повече, лейбъристите са спрели да плащат и Мърдок си е казал: „Тия ли ще ми спират парите, аз сега на тях ще има напиша всичките „Цанкови камъни”. Втори вариант – Мърдок гледа накъде духа вятърът и върви след победителите, или по-скоро разчиства пътя пред тях. Има и трети вариант, за който имам опасението, че не би бил понятен за част от управляващите у нас. Той се свежда до следното –журналистите казват: „Повече не може да се трае тази социалност, нека да пробваме консерваторите”. Тоест инициативата идва от редакцията, а не от издателя, защото журналистите знаят, че не са там, за да бъдат с победителите, а с обществото, и по-скоро винаги една крачка пред него. Не знам, може да е верен Догановият вариант и ей сега да излязат снимки как Камерън плаща на Мърдок. Все пак аз мисля, че е верен третият вариант, и след като там е така, то не след сто, а след пет години и у нас ще бъде така.

Да ви върна отново към електронните медии. Според вас какви са причините за изчезването на информационните радиостанции? Ще ви помоля да коментирате два радио казуса в контекста на темата за монополизма – опитите да бъде отнет лицензът на радио „К2” и съдбата на университетското радио „Алма Матер”, чийто образ е твърде неясен, тъй като територията му е почти изцяло окупирана от един външен „партньор”, чийто непряк собственик е Красимир Гергов.

Действително информационните радиостанции окапаха, оставяйки луфт. Мисля, че това стана поради професионални причини, нивото не беше достатъчно високо. Казусът с „К2” е доста объркан. Следя го, но не мога да се ориентирам, защото вместо да се професионализира, той силно се криминализира. Един поискал подкуп, а друг дал подкупа. Единият казва: „Тя ми предлагаше”, а другият казва: „Той ми искаше”. Иначе за едно дискусионно радио по-важното е дали има достатъчно значим обществен дебат. Ако има, то тогава е важно да се намери творчески потенциал, защото в момента не ми изглежда да го има. Що се отнася до университетското радио „Алма Матер”, ключовият въпрос е много специализиран – дали това е радио, което трябва да се бори на пазара, или е радио, което трябва да произвежда хора за радиопазара. Аз мисля, че то не трябва да бъде радио, което се конкурира на радиопазара. Не мисля, че в момента има сериозно присъствие на студентите в обществения живот, те не са носители на някакви важни послания, които да изстрелят радиото. Смятам, че това радио трябва да учи студентите.

Да, но сега се случва точно обратното – радиото си остава на пазара, а студентите са лишени от възможността да трупат професионален опит в студентското си радио.

Един от колегите ми заяви, че тази промяна, при която много се сви времето за студенти в „Алма Матер”, се прави с цел да не се научат.

Кой я прави?
Факултетът по журналистика под нечие давление или ректоратът под нечий натиск.

Под чий натиск?

Мисля, че тук трябва да търсим не пръста на Красимир Гергов, а пръста на властта, която не иска журналисти. Знам, че звучи кримоведско, но е хубаво човек да има в съзнанието си и това като възможна хипотеза.

Добре, но решението за това какво се случва с университетското радио не зависеше ли в крайна сметка от гласовете на представителите във факултетния съвет на Факултета по журналистика? Обяснението за пръста на властта звучи доста извинително. Парадоксално е, но излиза, че преподавателите на тези студенти не желаят те да се научат на професионализъм.

В това отношение мои колеги казват: „Нали разбираш, как да правим нещо с триста лева, няма пари, това няма, онова няма”. Но когато има потребност и воля, парите са последното нещо.

А вие тогава как гласувахте?

Не съм член на факултетния съвет.

Наскоро мина пробният кандидатстудентски изпит по журналистика. Какви са впечатленията ви?

Трета поредна година наблюдавам ескалиращо явление – младежите, които идват са все по-умни и все по-образовани. Мина времето, когато след устен изпит боледувах по една седмица. Изпадах в страшно отчаяние и си казвах: „След като беше закрито средното образование, нека закрием и висшето, да закрием държавата, обществото, поколенията...”. Преди три години си помислих, че е случайност и че случайно съм попаднал на умни деца по време на изпит. А то се оказа изключително мощна тенденция и мисля, че който я изтърве, много ще сбърка. Тъй като не вярвам на нито един социолог, че наблюдава какво се случва, искам да кажа – днешните младежи на 18 години са много умни и много волеви. Наясно са с пълната нищета на образованието и на системата. Смятам, че е дошло време, и мисля, че за пръв път от ужасно много години има българи, за които знанието е ценност. Те са достатъчно образовани и имат стабилен хуманитарен фундамент. В чисто социологически план в това поколение се оформят две тенденции – едната е на хората, в чието съзнание се боричкат турските сериали и „Биг Брадър”, а другата, макар и със сигурност по-малобройна, познава световната литература и философия и най-главното – иска разни неща да знае и да мисли за тях. На пръв поглед звучи като някакъв оптимизъм. Аз мисля, че това е много страшно, защото означава, че ако идеалът на това поколение бъде похабен, ако обществото като цяло не е готово да поеме този идеал, ако то го проиграе, кой знае кога ще има връщане.

Накрая искам да ви помоля да коментирате последната епистоларна изява на лидера на ДПС, която рамкира типа отношение между политика и журналистика в България. Всъщност доколко илюстративно е писмото на Доган за тези отношения?

Това писмо играе ролята на конституция в представата на голяма част от политиците за отношенията с журналистиката. В него има признание, че от ДПС е плащано на журналисти, и заплаха, че това ще бъде разказано. Има обвинение, че журналистиката продава влияние. Ключовият въпрос за мен е свободата на словото. Трябва да си зададем въпроса има ли право журналистиката да разследва случаи на корупция и нередности от страна на политиците. Струва ми се, от доста години знаем, че журналистиката има това право, че вестникът е куче пазач. На студентите си разказвам филма „Човекът, който уби Либърти Валънс”. Редакторът там казва: „Моля ви не ме избирайте за шериф, аз съм вашето куче, аз трябва да ви пазя от шерифа”. Изплашен да не влезе в панделата, Доган скочи на медиите. Няма такова място, където мандатоносител получава такъв хонорар. Та той беше лидер на управляващата партия. Предишното правителство беше правителство на ДПС, което имаше за партньори БСП и НДСВ. Юристите от Узбекистан вероятно ще ни кажат, че в случая няма закононарушение, но България не е Узбекистан. Юристите от Узбекистан ще ни кажат още: „Който е на власт, има право да стреля по козли”, но България не е Узбекистан. В мига, в който един депутат получи крупна и несъразмерна спрямо задачата сума, е ясно, че става дума не за конфликт на интереси, а за рушвет, за бакшиш, за подкуп. Мен ме занимава обаче повече това, че един политик, който заплашва, че може да се разправи с журналистиката, получава сериозна подкрепа от широки обществени кръгове. Занимава ме въпросът, че този политик не получава морално и политическо осъждане от политическите си партньори и от президента на републиката. Звучи тревожно и това, че във Фейсбук няма група в защита на Валерия Велева.

Вероятно заради дискредитация, която обществото не може да подмине.

Възможно е един хитър политик да се скрие зад това, но ако обществото не го разбере, е в състояние да плати ужасно солена цена. Слава Богу има ЕС, където не е прието човек да клекне на клекалото насред ресторанта и да се разпаше. Може да дойде някой юрист и да каже: „Искам да ми посочите къде е забранено на Доган да пикае на масата”. Ами просто се знае, че е забранено, има код. Доган може и да не лежи в затвора, но от политическата сцена той трябва да слезе. Но мен друго ме вълнува – като дойде някой след него, ще казва ли „нямаш право да разследваш това”.

Димитър (Джими) Найденов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски”. Член е на ръководството на Академичния съвет на Софийския университет и на „Клуба на сеньорите” – група експерти по PR. През годините е бил имиджмейкър на различни политически партии (СДС, НДСВ). Автор е на книгата “Пресжурналистика”, има повече от 500 публикации за национални вестници.

С Джими Найеднов разговаря Димитрина Чернева


glasove.com



Тагове:   бнт,   БНР,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031