Г-жо Николова, очаквано кандидатурата на един журналист, който е решил да стане политик, се посреща със смесени чувства…

Кмет, управленец по-скоро.

С какви идеи тръгвате в тази посока, отказвате ли се от журналистиката?

Не, няма бивши журналисти. Има професии, в които бивши няма – журналистиката е една от тях. И ми се струва, че в местната власт са необходими именно хора, които през по-голямата част от съзнателния си живот са се справяли с неблагополучията на властта, с нежеланието на местни и централни власти да решават проблеми на хората. Това правим ние като журналисти. Мисля, че не е лошо този опит да го пренесем вече и в действие. Освен само да фиксираме различни неблагополучия, да се опитаме и да ги оправим. Не мисля, че съм единственият журналист, който е способен на това.

Причината да се ориентирате към Габрово не е само напускането от поста на Томислав Дончев, който вече е евроминистър. Вие сте родом от този край.

Аз съм от там. Завършила съм Националната математическа гимназия в Габрово. Баща ми е почетен гражданин на този град, направиха го посмъртно. Това е един човек, направил много за града си – художникът Никола Николов. Там съм отгледала детето си – на същата улица, на която съм израснала и аз. Така че там ме връща всичко – като започнеш от сърцето, през биографията, до сегашното ми желание да не хвърлям само за себе си това, което мога и зная.

Тоест изборът не е случаен. Това е силната страна на нещата.

Това е най-силната страна на нещата. Човек винаги се връща там, откъдето е тръгнал. И в Библията го пише. Важното е да има очи да се върне.

Местните хора как ви приеха, там ли сте сега?

О, как, разбира се. От три седмици снова нагоре-надолу, съвсем за малко се задържам в София. Да, бях поканена от Синята коалиция – от СДС и ДСБ и приех поканата, защото това са хора, на които имам пълно доверие. Благодаря им сърдечно и много се радвам, че и те ми имат доверие. Иначе защо да се посяга към такава кандидатура. Това са хора, с част, от които сме съученици, с други приятели през годините. Аз никога не съм късала тази пъпна връв-редовно съм си в Габрово – майка ми живее там, баща ми до смъртта си живя там. Така че всичко е свързано трайно и завинаги, както се казва. Там са наследствените ми имоти. (смее се). Тоест там ми е всичко.

Няма да сте от случайно попадналите управленци, които изобщо не ги познават в града, в който отиват.

Не, в града ми ме познават. Там са моите учители, които са възпитали всички ни. Абсолютно всички ни, които се събираме и си говорим. Много топли чувства и отношения. Бидейки в Габрово, ние имаме един маниер- габровци – да се държим помежду си. Бидейки в София, винаги сме се събирали, винаги сме се срещали тук.

Габровската явка.

Да, габровската явка е в наличност в София.

Това тежък регион ли е, има ли много проблеми за решаване?

Много сериозни проблеми има в Габрово.

Ориентирахте ли се вече в обстановката?

Да, ориентирана съм. Но всъщност никога не съм се дезориентирала, защото с приятелите си споделям всичко. Те са активни хора, работещи, хора, плащащи данъци, т.е. ангажирани с бъдещето на града. На града най-тежкият проблем е обезлюдяването.

Една културна люлка, там е географският център на България, както е известно. Един град, който винаги е бил прочут със своята висока интелигентност, с карнавала си, със страшно много художници, поети, музиканти, които са излезли от този град и са разнасяли славата на България. В момента цялата тази култура е доста подтисната. Но нещо много сме се ошаматили на тема пари. Да де, но парите се харчат. И остава това, което е запечатала културата. Парите могат да бъдат само средство на живот, не начин на живот. Така че всичко, което трябва да се съсредоточи е инвестициите да върнат Габрово на картата на България такова, каквото беше – като туристичски център.

Как по-конкретно ще стане това – ще действате за нови обекти, инфраструктура?

А, не, няма да кажа. Все пак предизборната борба е конкуренция. Няма да подаря идеите си на конкуренцията, а на града си. И не само идеи, а имам конкретни стъпки вече предприети.

Познаваме ви като много действена, пълна с енергия…Но се чу и за достойна конкуренция – Татяна Дончева.

Не знам за Дончева. Никой до сега не си е казал претендента.

Готова ли сте за битка?

Е, тя борбата е такава (смее се). Ботев като е стъпил там горе, знаел ли е какво го чака. Не е знаел, или е знаел, но въпреки това го е направил. Битките, особено политическите битки са сериозно нещо. Мисля, че имам гръб да издърпам една такава битка.

След Томислав Дончев къде е летвата?

Томислав Дончев вдигна високо гарда. Един рядко интелигентен човек, който габровци не бих казала, че не обичат. Но пък различните визии винаги са необходими в един град, за развитието му. Не мога да кажа нищо лошо за него.

Дали бихте се посъветвали с него по въпросите на града?

С удоволствие. Обичам да се съветвам с интелигентни хора. Нямам комплекса на всезнаеща.

Всъщност защо на хората им звучи като сензация фактът, че журналист може да стане кмет?

Не знам. Защото не познават историята. Примерно всички се учудват как поетеса в мое лице може да е журналистка. Като че ли всички поети в света не са граждански активни хора – със свои позиции, блестящи публицисти. Аз разбира, се мога да го кажа това за себе си, но моят опит да бъда граждански активен човек, е съвсем ясен. А това, че поезията е част от живота ми, изобщо не ме прави дистанцирана от обществените проблеми. Традиция е поетите на България да са изключително ангажирани обществено хора, с високо гражданско съзнание, с пълна саможертва. Знаете ли, ако прегледате историята на България, ще видите, че всички велики поети на България на 33- годишна възраст вече са загинали. Убивани, загинали на фронта. Има връзка с тия неща. Та журналистът, ангажиран с проблемите на хората и ако е честен в занаята си, би трябвало да е винаги честен с хората. Или какво по-нормално от това, да отидеш да решаваш проблеми на хората със знания и с тяхна помощ, иначе няма как.

Може би и хората виждат в един журналист, особено когато го познават – едно по-критично, по-будно отношение към самите тях.

Разбира се. Ако си честен към занаята си, ти си на страната на обществото, не си жълто паве. Аз винаги съм била на страната на обществото и заради справедливи за мен каузи съм си губила и работата често. Но пък за сметка на това ми е бил спокоен сънят. Така че това, което правя в момента не е нищо повече от това да застана още веднъж на страната на обществото и на гражданите. И то на моите съграждани. Пък това в края на краищата е и лична кауза.

Очаквате ли от страна на колегите си, които освен критични, са и хапливи - да са по-остри, когато излизате от гилдията и заставате от другата страна?

Разбира се, че го очаквам. Как иначе? Някой, ако може да застане такъв един безгрешен ангел небесен, херувим, ще го канонизираме. Но в България, където ние Левски не щем да канонизираме, а такива простосмъртни, обикновени хора като мен и всички нас… Но разбира се, че моята слабост ще си остане журналистиката. Аз винаги с най-голяма болка ще приемам нападка на колега. Но като съм си го избрала, ще си търпя.

А удари под кръста, завист? Усеща ли се?

Не знам. Това не е мой проблем. Завистта е проблем на този, който я изпитва, не на когото завиждат. Няма на какво да ми се завижда. Такива шутове ще ям през цялото това време, че за какво да ми завижда човек?

Разкрийте някакви първоначални стъпки от кампанията. Някакви събития?

Не. Трябва да знаете, че съм изключително дисциплиниран човек, защото това е част от нашия занаят. Оттук нататък има щаб, има хора, които ще бъдат обявени официално и аз не мога да правя никакви солови изпълнения. Защото една предизборна битка е колективно дело. Не мога да си позволявам никакви волности, не защото съм покорна, а защото правейки не една кампания, зная, че това е сила, и човек не бива да нарушава дисциплината.

Определението “покорна” никак не ви отива.

За мен “покорна”, да. Ако някой иска да ми направи недостоверен портрет, може да каже, че съм такава.

Как реагираха най-близките хора около вас на решението ви?

Със смесени чувства. Майка ми е силно притеснена, като всяка майка.

Тя си живее в Габрово.

Да, тя си е в Габрово. Но пък синът ми е много бойко настроен, като всеки млад човек. Пък и политически ангажиран човек, политолог е по образование.

vsekiden.com