Димитър В. Аврамов

 Управляващите в т. нар. държава Република Македония видимо не могат да се освободят от антибългарските си рефлекси, култивирани десетилетия наред от Титовите сърбомани и слугите на някогашния Коминтерн, контролиран от диктатора Сталин. Агресивният мекедонизъм  продължава да бъде официална политика на Скопие, въпреки протоколните усмивки и лицемерните приказки за добросъседство и сътрудничество на високопоставени персони, посетили София. Зад тях, впрочем, стои надеждата, че България може да подкрепи изкуствено създаденото държавно образувание за членство в Европейския съюз и НАТО.
Нова вълна от косвени и директни нападки срещу нашата страна, съпроводени от поредното цинично фалшифициране ( по точното е кражба на историята ни) залива западната ни съседка в последните месеци. Преди няколко дни в Тетово завърши още едно "научно" сборище на хора титулуващи себе си като лингвисти - разбира се, добре подбрани съобразно арогантната политика на Скопие. И в тон с  геополитическите интереси на някои наши новоизлюпени "благодетели", които от освобождението от турско робство до ден днешен правят всичко възможно да откъснат това свидно парче от разпокъсаното тяло на Отечеството ни.
Американският професор Андрю Гудсийд от университета в Мичиган "установил" съществуването на македонски език от "всекидневното общуване" в Тетово и други тамошни градове. Ирландката Лорна Карс пък констатирала, че в Европейския съюз се признавали всички езици...Друга персона, Клеър Уолис от университета в Каляри, Италия, направила друго "откритие". В Сардиния, твърди тя, се опазва тамошния диалект. А какво да кажем пък за цял език - македонският който е от изключителна важност (!? - б.Д.А.), прехласва се глуповато нейна милост. Е, добре тогава, да просветлим въпросната "изследователка" и да й кажем, че т. нар. македонски език е диалект на българския, каквито са някои говори в Шопско, Пернишко, в Тракия, Добруджа, Родопите, Северозапада... Точка на фамозната "научна" конференция сложила Вероника Караева от Езиковия център в Тетово със забележителното по своята параноично - смехотворна самонадеяност изявление: "Македонският се третира като другите световни езици, какъвто, да речем, е английския. Нашата национална идентичност е безспорна!"
Подобни съждения щяха да бъдат забавни, ако всичко това не бе илюстрация на скопската агресивна политика спрямо нас и неизлечимата клептомания на управляващите там да крадат от историята ни. Със същата цел неотдавна в манастира "Свети Атанасий" в Лешок бе организирано друго сборище с идеята да  фалшифицира историческите факти и да защити измислената "македонска национална идентичност." И да се тиражира отново идиотската лъжа, че цар Самуил, Климент Охридски и други колоси в нашата превратна историческа съдба не били българи, а македонци. Тази лъжа се повтаря и в абсурдните съчинения на Македонската редакция при радио Дойче веле. Българските екскурзоводи изопачават македонската история, сипе глупости някои си Милчо Йовановски в ефира. Приглася му и охридският инспектор по туризъм Георги Сашански, който дори предлага  в западната ни съседка да се създаде туристическа полиция, която да санкционира и запуши устата на нашите водачи на групи, които имат дързостта да говорят, че Охрид и региона наоколо винаги са били българска ЕТНИЧЕСКА територия. Но какво ги интересува истината тамошните "корифеи", че  Свети Климент е един от най- високообразованите  българи по онова време, създател на Охридската книжовна школа, достоен ученик на Светите братя Кирил и Методий и, разбира се,  покровителстван по всякакъв начин от тогавашните наши велики владетели. Всъщност няма нищо чудно, след като в Скопие някои се напъват да изкарат и покойната Майка Тереза за македонка, която иначе е албанка. Друг един българофоб, забравил родовия си корен - Емануил Видински, дори си позволява да  се гаври с нас и по темата "турско робство" и ни обявява за комплексари, защото отказваме да признаем наглите фалшификати на войнстващите шовинисти в Скопие.
Тук ще напомним на някои доморасли отцеругатели, които за зла участ на България години наред след промяната стояха на държавното кормило, че в западната ни съседка от 1946- та до 1991 г. действаше т. нар. Закон за националната македонска чест. Всеки, който дръзнеше да се обяви за българин, отиваше в затвора за не по-малко от  три години и половина. Въпреки отмяната му, той действа скрито и досега и подлага на явни или тайни репресии онези, които отказват  да поругаят родовата си кръв. Както правят у нас някои набедени политолози, пишман-държавници и медии, захранвани с чужди пари. Наскоро един от Вацовите вестници рекламира турската актриса  Сорал ("Малки жени"), като я представи за дете на българка и... македонец.
Има няколко въпроса, на които нашето общество трябва да получи ясен и точен отговор. Може ли София да подкрепи Бившата югорепублика Македония (БЮРМ) за членство в ЕС и НАТО, след като тя продължава да толерира този яростен политически разгул срещу нашата страна? Нещо повече, иначе обеднялата ни западна съседка пръска щедри суми, за да финансира поток от "научни" трудове и манипулирани конференции с единствената цел: да фалшифицира историята ни и да я ограбва, без каквито и да било морални задръжки. Трябва да заявим достатъчно твърдо на Скопие, че при това положение, всякакъв договор за добросъседство и сътрудничество е невъзможен - той само би налял вода в тамошната антибългарска мелница. Има и още един въпрос: защо нашите интелектуалци, учени, преподаватели във вузовете, писатели  и пр. (които в нормалните държави са духовните водачи на нацията),  с много малки изключения мълчат? Вместо да реагират адекватно и публично срещу грабежа на историята ни и несекващият мръсен порой от ругателства и лъжи спрямо нашата държава. По същия начин мълчат, когато една кохорта ястреби с научни титли в Анкара, начело с външния министър Ахмет Давутоглу, фабрикуват не по-малко цинични  фалшификати, в които стигнаха до там да  обявят целият български фолклор за турски, включително и народните ни приказки. За всичко това пишем и говорим години наред, но нашите продажни, появили се от нищото политици  и държавници  след 1989-та, предпочитаха позата на щрауса и ако вдигнеха главата си от пясъка, то беше, за да влязат в поредната политико-икономическа схема за разпродаването и разграбването на България.