Кризата се задълбочава - изключително тревожни са данните от първото тримесечие на тази година, твърди бившият премиер и екскмет на столицата. Той предлага да се вдигнат рязко пенсиите и да се свали ДДС на 18% Стефан Софиянски е роден на 7 ноември 1951 г. в София. Женен за Алиса Иванова и има 3 дъщери: Елена (р. 1983), Ива (р. 1987) и Димана (р. 1993). През 1974 г. Софиянски завършва статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс”. През следващите години е чиновник в Министерството на съобщенията и информацията. При правителството на Филип Димитров е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991-1993 г.). През 1993 г. става замл-председател на СДС и през ноември 1995 г. е избран за кмет на София. От 12 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебен кабинет, назначен от президента Петър Стоянов. Първото решение на служебния му кабинет е за въвеждане на валутен борд в България. През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата. Преди президентските избори през 2001 г. Софиянски напуска СДС и застава начело на основаната от него партия “Съюз на свободните демократи”. Като кандидат на ССД той е избран трети път за кмет на София през 2003 г. На парламентарните избори през 2005 г. ССД участва в коалицията Български народен съюз, заедно с БЗНС - Народен съюз на Анастасия Мозер и ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов. Избран е за депутат и за съпредседател на парламентарната група.

- Г-н Софиянски, излиза ли България от кризата?
- Не излизаме, задълбочава се. Не случайно от партия “Съюз на свободните демократи” излизаме с цялостен стабилизационен пакет. В България има трайна тенденция за влошаване на всички икономически параметри. Не може бюджетът на държавата да се актуализира за шест месеца и да му влошиш параметрите спрямо актуализирания през декември 2009 г. бюджет – т.е. – ти признаваш, че 2010 г. ще бъде много по-лоша от 2009-та. Имаме трайна тенденция на икономически спад. Около 1 млрд. лв. от общо 1,6 млрд. дефицит можеше да бъде избегнат и той се дължи на грешна стратегия в бюджета.

- Т.е., казвате, че има грешна политика на бюджет 2010?
- Да, в резултат на тези грешки, неправилната работа с публичните финанси и световната икономическа криза икономическата обстановка в България силно се влоши. Изключително тревожни са данните от първото тримесечие на тази година – има рекорден спад на БВП, рекорден бюджетен дефицит, рекордно ниско ниво на чуждите инвестиции, рекордно ниско потребление. Само за една година всички икономически параметри изразяват трайни тенденции на влошаване.

- Има ли логика в нападките на премиера Бойко Борисов към предшественика му Сергей Станишев за оставеното тежко “наследство” във всички сфери?
- Състезанието между Станишев и Борисов е като състезание между охлюв и костенурка. Няма да кажа кой кой е, но за охлюва ще уточня, че има предимството, че може да се качи нагоре...И при двамата страната ни продължава да е трайно на последно място по икономически показатели в Европейския съюз.

- Какво според вас, трябва да се направи, за да живне икономиката. Няма ли изход от ситуацията?
- Необходими са спешни мерки, изразени в административна реформа и пакет от икономически мерки за развитие на селското стопанство и икономиката, което да доведе до спиране на тенденцията на спад на БВП и постепенно постигане на икономически растеж. В противен случай рискуваме икономическата криза да прерасне във финансова и в политическа с тежки последствия за развитието на България като равноправна страна-членка на ЕС.

- Какви по-конкретно трябва да бъдат тези спешни мерки?
- Нашият стабилизационният пакет предвижда 3-годишен период и е на стойност около 3 млрд. евро, извън текущите бюджетни разходи. Тези средства трябва да са само за ръст на БВП, т.е. – да са за дейности, които произвеждат БВП, за да спре спадът в икономиката. Трите сфери, в които трябва да се насочат са: икономиката, селското стопанство, общините.

- Откъде ще се вземат тези 3 млрд. евро?
- 1 млрд. трябва да бъдат от заеми или от емитиране на облигации с участие на банков ресурс от страната. Друг 1 млрд. може да е от деблокиране на част от държавния резерв, но целево – за сферите, в които се произвежда, а не просто да отива в бюджета. А останалата част от средствата – отново около 1 млрд. евро, да влязат в стабилизационния пакет от оперативните програми – пак по специален режим, само за качване на БВП. Смятам, че още тази година може да се стигне до ръст.

- В какви сфери по-специално трябва да осигури растеж на БВП този стабилизационен пакет?
- Назовах вече икономиката, селското стопанство и общините. По-конкретно имаме пред вид подпомагане на дребния и средния бизнес чрез облекчени и бързи процедури по оперативните програми “Конкурентноспособност”, “Развитие на селскостопанските райони” и създаване на механизъм от работещи гаранционни модели. Трябва да има ускорено финансиране на основни инфраструктурни проекти – двете магистрали, метрото в София и подготовката на мега проекта тунел под Шипка, ускорена рехабилитация на енергийната и водопреносната мрежа в страната. Трябва да се осигури допълнителна субсидия за животновъдството, целево увеличаване на дела на капиталовите разходи на общините за готови проекти в сферата на пътната инфраструктура, строителството, рехабилитацията на детски градини и училища и др. Сега извън сферата на сигурността никъде нищо не върви, заспала работа.

- Поддържате ли старата си идея за ново административно деление на страната?
- Да. Сега 28-те областни управи основно блокират работата на кметовете – това правят. Трябва да има ново административно делене на страната на пет региона с условни наименования, пак казвам – условни – Мизия, Тракия, Добруджа, Пиринска Македония и София. Регионалните губернатори да се избират – например от следващата година, от населението. Най-сетне така регионалната реформа ще се случи.

- Наясно сте с кухнята на държавната администрация като служебен премиер. Казахте, че има нужда от реформи там.
- Реформата в държавната администрация е необходима, с оглед на новите икономически цели и най-вече на усвояването на европейските фондове в периода до 2010-а година. В сегашната си структура, в която не бяха направени никакви съществени промени, които да отразят новите приоритети, държавният и областният апарат не са адекватни на потребностите за развитие на страната. Резултатите са очевидни – блокиране на административната система и критично ниско ниво на усвояване на еврофондовете.

- Какво предлагате в тази ситуация?
- Административната реформа трябва да се развие в две посоки – на държавно и на местно ниво. Трябва да се закрие Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и да се създаде Министерство на енергетиката – принципал на енергийната инфра-структура и отговарящо за енергийната политика и международните енергийни проекти. Трябва да се създаде ново Министерство на еврофондовете, Агенция на държавното участие с основни функции принципал на остатъчните дялове от държавната собственост, приватизационен и следприватизационен контрол и Агенция на туризма, която да поддържа инфраструктурата на традицонните български курорти и знаковите исторически обекти, и мащабна рекламна кампания на България като туристическа дестинация.

- През 1997 г. като премиер първото, което направихте, беше рязко вдигане на пенсиите, тогава също беше криза.
- И сега казвам – да се вдигнат еднократно пенсиите при актуализацията на бюджет 2010 или най-късно с бюджет 2011, за да се стимулира потреблението. Те имат най-бърз ефект върху потреблението. С тази мярка през 1997 г. съживихме малкия и средния бизнес.

- С колко трябва да се вдигнат пенсиите, според вас, за да живне потреблението, имайки пред вид традиционните им мизерни нива?
- Искам вдигането на пенсиите да е радикално, от порядъка на 10%, но имах среща с ръководството на “Подкрепа” и синдикалистите ми охладиха ентусиазма – представиха ми състоянието на общественото осигуряване и възможностите на бюджета. Не съм подготвен с параметри, както например за ДДС, но пенсиите трябва да се обвържат с ръста на БВП. Като има ръст, веднага бих “връщал” в тях, дори и с риск за минимална инфлация в резултат, за да се задвижи икономиката.

- А за ДДС какви са ви разчетите, наскоро се говореше, че има опасност данъкът да се вдигне от 20 на 24%?
- Наред с еднократното увеличение на пенсиите, предлагаме и още една допълнителна мярка– намаляване на ДДС от 20 на 18% от втората половина на тази година още с актуализацията на бюджет 2010 г. и еднократно рязко вдигане на пенсиите, за да се стимулира вътрешното потребление. Ако ДДС се намали на 18% веднага, ще се увеличи събираемостта на този данък и приходите от него ще достигнат 6,8 млрд. лв., колкото управляващите първоначално бяха заложили. При ниво на ДДС от 20% ще бъдат събрани едва 4,6-4,7 млрд. лв., което е 70-80% от заложените от правителството 5,8 млрд.

Интервю на Мария Костова, БЛИЦ