Минчо Коралски,бивш социален министър, сега изпълнителен директор на Агенцията за хора с увреждания, коментира как да се случи пенсионната реформа

Че се налагат промени в пенсионната система, стана ясно още в края на 90-те години на миналия век. За да бъдат избегнати негативните тенденции, които вече се забелязваха.

Целта на реформата се свеждаше до финансова стабилизация на пенсионната система и гарантиране социалния им статус.

Още първите стъпки обаче се оказаха фалстарт и драма за цяло поколение пенсионери. В условията на икономическа криза и най-висока за целия преход безработица осигурителният стаж за придобиване право на пенсия беше увеличен от веднъж с 10 г.Увеличена беше и възрастта за пенсиониране. Без преходен период, без право на избор десетки хиляди пенсионери се оказаха без достъп до пенсионната система. За тези, които все пак успяха да прескочат бариерата, се оказа, че коефициентът на заместване е спаднал от 55 - 60% на 35 - 40 на сто. И се появи феноменът директори да получават по-ниски пенсии от секретарките, пенсионирали се година по-рано. Икономиката, която трудно балансираше финансирането на съществуващата към 1999 г. солидарна приходно-разходна система, се оказа пред предизвикателството да издържа тристълбова пенсиона система от смесен тип. Към всичко това се прибави и новото здравно осигуряване. Така, без икономически растеж, в условията на нарастваща безработица и спад на доходите бюджетът на ДОО, който в края на 1999 г. беше с излишък от 100 млн. лева, се оказа в дифицит от 117 млн. лева в края на 2000 г.

Така уж "хипотетичният дефицит", който послужи за стартиране на реформата, постепенно се превърна в хроничен, за да достигне през 2009 г. близо 50% от средствата за пенсионно осигуряване.

По стария дюлгерски принцип "Три пъти режа и все късо" поредица от правителства орязваха осигурителната вноска и с учудване констатираха нарастващ дефицит в бюджета на НОИ. Оправданието беше "повишаването конкурентоспособността на българската икономика".

В обществото започна да се налага тезата, че в най-бедната държава на ЕС главният проблем на икономиката не са ниската производителност, ужасяващата енергоемкост и архаичните технологии, а цената на труда - сиреч доходите на хората.

Появи се и терминът "данъчно-осигурителна тежест", чрез който основните инструменти за набиране на средства за социална политика - данъците и осигуровките, бяха обявени за враг №1 на икономическия просперитет.

В резултат в България вече говорим за олигарси и оцеляващи, а правителството е разпънато на кръст от дилемата кого да спасява - бюджета или гражданите. А при пенсионната система има катастрофален спад на доверие, което няма да се възвърне с призиви "Дайте да дадем".

В крайна сметка след 10 г. експерименти могат да се направят следните изводи:

1. Солидарната система няма реална алтернатива.

Идеите за съществуването на две паралелни системи - солидарна за старите пенсионери и капиталопокривна за бъдещите, е абсурдна в настоящите, а вероятно и за бъдещите икономически условия в България. Липсата на ресурс за подобно начинание е очевадна, а рисковете от загуба на средства от капиталовите пенсионни фондове, както се случи през настоящата криза - огромни.

На солидарността се противопоставя и идеята за конкуриращите се множество фондове. При търговията е така, но при осигуряването и застраховането не е все едно дали рискът ще се разпределя между 30, 300 хиляди, или 3 млн. осигурени.

2. Осигурителните вноски следва да гарантират финансовата стабилност на пенсионната система.

Тя на практика трябва да гарантира доходите на 1/3 от населението на държавата. Затова средствата за пенсии са обособени в отделен фонд. Вноски се внасят от осигурените лица и работодателите в бюджета на ДОО, но същевременно те им се признават за разход и се приспадат преди облагането на доходите им и печалбата с данъци. Така на практика осигурителната вноска влиза в цената на всяка стока и услуга и се плаща солидарно от цялото общество.

Колкото по-голяма е осигурителната вноска, толкова по-големи са правата на вносителя. Да не забравяме, че от следващата година пада таванаът за новоотпуснатите пенсии.

При финансиране със средства от републиканския бюджет (а те, както стана ясно, са близо 50% от средствата за пенсии) пенсионната система се нарежда в дългата редица на бюджетно финансирани системи. И понеже пенсионната все пак е приоритет, тя започва да засмуква бюджетни средства от образование, здравеопазване, сигурност и т.н. За да се възстанови балансът, се налага увеличаване на данъците.

Разбира се, съществен резерв е повишаване събираемостта на дължимите вноски. Това налага да се преосмисли възможността за връщане на контрола върху приходите от НАП към НОИ. Това ще повиши ефиктивността на събираемостта, защото ще се затвори технологичният цикъл на приходно-разходната система, който сега е разкъсан.

Няма нищо фатално, ако се наложи увеличаване на вноската. В крайна сметка става въпрос за целеви средства, гарантиращи доходите на нашите бащи и майки. Политическият риск от подобна стъпка особено в условия на криза е минимален и вероятно за това канцлерът Меркел я предложи в новата си бюджетна програма.

3. Демографската криза.

Тя се сочи като една от основните причини за проблемите на пенсионните системи въобще и в частност в България. Застаряването на населението и влошаването на съотношението на икономически активната към пасивната част на населението налага нов прочит на принципите на солидарното начало.

Поддържането на съотношение на активни - пасивни или млади - стари през ХХI век на равнището от времето на Бисмарк очевидно е невъзможно. Новите технологии обезлюдяват отрасли като селско стопанство, добивна промишленост, машиностроене и т.н. Тенденцията все по-малко хора да произвеждат все повече материални блага се засилва. Така проблемът вече не е в населението и неговия състав, а в преразпределителните процеси.

В това отношение създаването на Сребърния фонд е стъпка във вярна посока и трябва да се развива именно като елемент от нов преразпределителен процес.

Що се отнася до идеите за увеличаване на пенсионната възраст, нека да се има предвид, че освен най-бедна

България е и страната с най-ниска продължителност на живота в ЕС.

На практика възрастта за пенсиониране е съизмерима с тази на страните от Южна Европа.

Едва сега във Франция обсъждат вдигане на възрастта за пенсиониране на 63 г., докато по основната схема у нас тя е 65 г. А в страните, които имат възраст за пенсиониране 67 г., продължителността на живота е средно с 10 г. по- висока от тази в България.

Вдигането на възрастта в условия на криза е прокризисна мярка поради ограничаване на достъпадо пазара на труд на младите хора и поради опасност от взривообразно нарастване на броя на пенсионери, които към този момент работят и не са се възползвали от правото си на пенсия.

Увеличаването на възрастта за пенсиониране е тенденция, която няма да подмине България, но кога и с какви стъпки ще се случи, е обект на бъдеща широка обществена, но и професионална дискусия.

4. Политическата воля.

За успеха на една пенсионна реформа от особено значение е наличието на единна воля в целия политичиски спектър за целите и механизмите. Това условие е задължително предвид дългия период за нейното осъществяване - около 50 години.

Крайно време е да приключи лутането между солидарния и либералния модел. Близо 120 г. България залага на солидарността в пенсионната система.Ето защо сега става въпрос за това дали ще се отдалечаваме, или приближаваме от Европа и собствените си традиции. Става въпрос за труден избор днес, който да ни гарантира достоен живот утре.

24 часа

в източната част на Германия /бивша Източна Германия/ има повече дълголетници, отколкото в западната част.Обясняват си го с прословутия мързел, летаргия и други такива качества, типични за хората живели в комунизма.
Прагът ще бъде вдигнат! Неминуемо! И тогава нима ще сме жителите с по-голяма продължителност на живот? - Не вярвам. Само ще сме позакъснели с нескончаемите си дебати, лутания и комисии от смешници, които наливат от пусто в празно, въобразявайки си, че допринасят с неструващите-и- стотинка-мнения за разрешаването на проблема.

В БГ като се пенсионираш, живота ти свършва