Пресцентърът на МВР любезно ни посъветва да търсим информация за договора на вътрешното министерство със "Сименс", от който би могло да се разбере дали компанията дължи неустойки и в какъв размер предвид настъпилия хаос с издаването на личните документи, по официалния законов ред - със запитване и изчакване на отговор в 14-дневен срок, в случай че изобщо е достъпна.

Утвърдената през последните години практика в подобни случаи е отговорът обикновено да съдържа отказ с мотива за търговска тайна (когато не е националната сигурност).

Схемата е проигравана многократно, като за образец може да послужи епистоларната творба на бившето ръководство на Агенцията по горите след запитване кой е получил заменените държавни терени

 

www.dnevnik.bg/analizi/2008/06/01/504464_zamenite_na_durjavni_gori_sa_izvun_obshtestveniia_jivot.

Дори да заведат дело, заинатилите се да се възползват докрай от правото си на достъп до информация  ще го спечелят след около две-три години, придобивайки едно ненужно вече знание. Защото, както показва и резултатът към днешна дата - ще са извършени безброй злоупотреби с парите на данъкоплатците.

Странно е, че при толкова оплаквания от договорите на кабинета "Станишев" и сегашните управляващи потопиха в  "търговска тайна" разпределението например на над 400 млн. лв. държавна помощ, преведена на търговските банки за отпускане на изгодни кредити на фирмите заради кризата.

А ето двата простички мотива, с които през август миналата година американски съд задължи Федералния резерв да публикува списък с имената на банките, в които е налял пари, подпомагайки ги заради кризата: първо, че Фед е нарушил закона, който гарантира достъп на гражданите до държавни документи, и второ - че е манипулация оправданието, че даването на информация може да разклати стабилността на банките.

Това впрочем лежи в основата на  всички останали разлики между тук и там.

ДНЕВНИК