Социалистите навлизат във вилаетите на ДПС, но дали знаят езика? В суматохата между антикризисните мерки, арестите и мерките за неотклонение, малко встрани остана една показателна акция на БСП в Кърджали, където през изминалия уикенд заседаваше изпълнителното бюро на партията.

Там за пръв път от години лидерът на социалистите Сергей Станишев призна, че взаимодействието с ДПС – основният им и коалиционен и опозиционен партньор - куца, особено на местно ниво. И по тази причина неведнъж са били опоненти.

Един цитат, защото е важен: „БСП трябва да навлезе активно и по-широко сред българските турци, те трябва да бъдат канени и за членове на БСП, да бъдат избирани в общински и национални ръководства, но в по-голям мащаб, отколкото това е било досега, ако искаме влиянието ни да бъде разширено”, са думите на Станишев пред кърджалийския партиен актив.

Както и да се тълкува, това означава ни повече ни по-малко, че Станишев посяга към свещения електорат на Доган. Особено след откровението му, че БСП не е партия само на етническите българи, а на всички български граждани.

Това прозрение, макар и ноторно известно по закон напомня, че на практика имаше цели запазени феодални владения, където никой друг не смееше да се меси. Това може би е едно от най-големите прегрешения на българските политици.

Въпросът е дали сега Станишев дава знаци за по-активна партийна политика в тези райони, защото партията отчаяно се нуждае от промени, инициативи и нови социални групи за подкрепа или разбира, че краят на Доган наближава и че не може една компроментирана фигура в очите на обществото да продължава да бъде негов безрезервен и безусловен съюзник. А може би и двете?

Въпреки, че самоцитирането не е най-добрият атестат за автора, изкушавам се да припомня какво написах преди по-малко от месец в коментара си „Политическата кредитна карта на Доган е на червено”.

„От БСП припомнят, че именно изказването на Доган в Кочан, че той разпределя порциите на финансирането в държавата, взривиха общественото мнение и отнеха депутатски кресла на партията.

Сега, особено по регионите, недоволството срещу взаимодействието между двете партии като коалиция ще се засили особено на фона на стратегическите сметки за партньорство на местните избори. Най-вероятно под натиска на структурите на БСП двете партии ще развалят достлука от времето на тройната коалиция.”

Когато от Кърджали се говори за смесените райони, означава и за всички останали. Нещо като: „Думам ти в Кърджали, сещай се в Шумен”. Което пък означава, че вече „всяка коза за свой крак”.

Очевидно БСП търси промяна в отношенията си с ДПС и то в своя полза. Въпросът не е само в ниския рейтинг на Доган, а в перспективата. Политически анализатори вече привиждат борба за власт между отделни групи вътре в самото ДПС за стола на Сокола, което прави отношенията с останалите партии непредсказуеми. Пълната самоизолация на Доган, който по подобие на покойния Живков непрекъснато размества хората си по ръководните постове в партията, само всява допълнителна несигурност. Както неведнъж е ставало дума, в самата БСП има достатъчно противници на коалицията с ДПС.

Между другото, самият факт, че БСП кани ДПС „на искрена среща” чрез медиите вече е достатъчно показателно за отношенията им. Засега обаче хората на Сокола упорито мълчат. Те имат своите сигурни 6-7 процента подкрепа. Въпросът за тях винаги е бил къде ще ги вложат, за разлика от социалистите, за които винаги е било по-важно колко ще получат. А специално за смесените райони, най-важното е какво ще предложат. Засега самите те не знаят.

Евгени Петров, БЛИЦ