Светла Иванова

Признаваме или не, българите си падаме сеирджии. За това шоупредавания и сериали драми ни вълнуват. Искаме да видим как живеят другите. Обичаме да воайорстваме. Бягаме обаче от твърдите позиции.  По-удобно е и по-лесно е да говорим за всичко, но да не взимаме страна. Наблюдаваме всичко от дома си, на топло или дори на студено и се молим да не сме ние на мушката. Прочитаме актуалните вести в нета, пускаме телевизора за редовните новини. Удряме по един копи пейст в блога си на последните клюки, за да го поддържаме, разменяме по някоя дума, въздишка или анонимен коментар по злободневните теми и превключваме канала.
Човек е устроен така, че се стряска чак когато ножът опре до кокала. Когато световните конфликти сякаш ни подминават, не сме активни. Та ние с нашите вътрешни не можем да се оправим...
Едва ли обаче, докато наблюдаваме от разстояние международните събития, осъзнаваме колко са близо. Никой не иска напрежение между Турция и Израел, а най-малкото ние, защото горе-долу от всички сме си най-близки и в географски, и в друг смисъл. Не е нужно да си историк, за да го знаеш. Колко са народите по света, с които ни свързват толкова много общи неща? За да сме здрава нация, трябва да помним и да държим на миналото си. А тази, общата ни история с евреите, се е доказала във времето. Взаимно уважение и подкрепа. За наше съжаление в последно време - повечето от тяхна страна. Но какво да се прави. Това е положението. Имало е моменти, когато и ние сме им удряли едно рамо. Удряли сме рамо и на други нации. Ама почти винаги грешно. С евреите сме уцелили. Защото те умеят да бъдат благодарни.
Обаче това е емоционалната страна. Надявам се никога да не я забравим.
Какви са фактите?
От 2007 година Държавата Израел обяви блокада на Ивицата Газа, населена с палестинци, управлявани от ХАМАС. 10 000 ракети, изстреляни оттам към градовете и селищата в Израел. Множество атентати. Извършени от хора, родени и живеещи на тази територия. Какъв е начинът  Израел да защити съществуването си и живота на своите граждани? Да спре притока на оръжие, влизащо контрабандно на тази територия. Блокада. Действие, признато по цял свят и ненарушаващо международните закони.
Блокадата била предизвикала хуманитарна криза. Геноцид през XXI век. Факти и данни: всеки ден в Ивицата Газа влизат 150 тона хуманитарни помощи във вид на храни, лекарства и други предмети. Някой от които не от първа необходимост.
Станахме свидетели на една изключително рязка и осъждаща действията на Израел декларация от ООН. Направих си труда да погледна класацията на държавите, подредени по стандарт на живот. На тази същата организация ООН. Знаете ли какво открих? Няма да повярвате. Палестинската територия в Ивицата Газа е в този списък под номер 100. Ясно ви е, че това е средата на таблицата. Разбирате, че има 100 други държави в света, в които населението живее по-зле. Това изобщо не ми прилича на хуманитарна криза. И на геноцид.
Оказва се, че независимо от блокадата израелското правителство никога не е отказвало на всякакви благотворителни организации да предава изпратените от тях помощи за палестинците в Ивицата Газа. Включително и по море. Като е отделило и определило специално пристанище за това - Ашдод. През него тези няколко години са минали хиляди тонове товари за Палестина.
Вече не гледате ли с друго око на думите на една от ръководителките на операцията по пробиването на блокадата на Ивицата Газа, че "мисията преди всичко не е толкова хуманитарна, колкото политическа". Играем си игрички. Да де, ама стана играчка-плачка. Защото някой здраво държи юздите. Пази гражданите си, територията си и отстоява решенията си. Твърдо.  Против въоръжените конфликти съм. За жертвите никога няма оправдание. Но съм за твърдата ръка, която брани справедливи каузи. Много е лесно да пееш в хора. За мен тази монета има една страна. И на нея пише на иврит.