Борисов или ще управлява с подходящ, стикован международен план, или отива на бунището на историята! Ако приемем за реално, че политиката е една национална сцена, напълно допустимо е големите политици да проявяват атрактивни волности, за да се утвърждават все повече и все по-успешно. Аз не смятам, че Бойко Борисов трябва да се отказва от този подход. Той е доста печеливш. Лошото в момента е, че държавата ни е много осакатена и гладна и понякога този тон трудно се приема като реалност.

- Г-н Парамов, в първото извънредно интервю, което дадохте за този блог, вниманието ни беше насочено към механизмите, движещи световната криза.
Днес Ви предлагам да стоим повече на наша територия, чрез актуалните й политико-икономически измерения. Когато официално подадохте оставка в качеството си на премиерски съветник, Бойко Борисов ясно заяви, че вашето изтегляне е формалност. Това означава ли, че премиерът работи с повече от един кръг съветници? Доколко и как бихте описали информационните канали, които той ползва? Ще потвърдите, или ще отречете, че някои от тези канали се използват за прокарване на лобистки внушения?

- Ще се опитам от моя ъгъл на виждане да уточня отговора си. Това, че днес не съм официален съветник на министър-председателя ми дава повече възможности и свобода за разсъждения, за това кой и как управлява държавата. За мен проблемът не е безинтересен, тъй като съм имал прекрасни възможности да наблюдавам и да сравнявам онези личностите, които трябваше да променят България. Така се случи, че през последните 20 години, а пък и още преди промяната, лично познавах, бих добавил твърде добре, някои от хората на властта, които по-късно взеха съдбоносните решения за страната ни. Както и други, които не успяха да вземат никакви решения.
Дефинирам въпроса ви, и разбирам, че се интересувате само от едно – кой е, какъв е Бойко Борисов и годен ли е той да бъде министър-председател в ясен, последователен и директен план. Преди да отговоря ще ви дам един пример за типична безнравственост, разиграла се в лявото пространство. Преди 5-6 години на един от конгресите на БСП неколцина представителни партийци заявиха, че вече е време в БСП да бъдат приети и инсталирани за депутати богати хора. Тогава лидери в БСП като Румен Петков и Димитър Дъбов набелязаха няколко по-богати люде от левицата, или забогатели с тяхна помощ, и ги лансираха като перспектива и бъдеще на партията. Един от тях беше г-н Добромир Гущеров. Г-н Гущеров имаше сериозен опит като застраховател, беше структурирал добре бизнеса си и трудно даваше пари за щяло и нещяло. Старите влъхви в БСП обаче му вдигнаха реклама до небесата, включително и с предложението си за член на политбюро. Г-н Гущеров още от начало усети, че си има работа с неграмотни и неясни като идеология, но много лакоми политици. Той продаде набързо, но изгодно бизнеса си и отиде да живее някъде извън страната. Преди два месеца, на 24.03.2010 г. от чужбина той даде интервю за една електронна медия, в което директно заяви: ”Оня ненормалник, Станишев, ми се смееше, когато му казах, че влизаме в криза.”
Оставяме настрана определението и съдържанието като изказ на този богат човек, който се опита да бъде политик. Веднъж го засегнах и той доста обиден ми го върна в медиите. Сега съм доволен, че Гущеров е осъзнал с кого си е имал работа и къде са му отишли част от надеждата, а евентуално и парите, които е дал.
Въпросът не е по какъв начин в случая е представен Станишев, при това от един от най-близките му хора, а в това – в каква готовност за задаващата се криза Станишев остави България. И тъй като съм отделил доста време – почти три години да коментирам Станишев и обкръжението му, едва ли има смисъл да продължавам, защото едва ли някой вече се съмнява в стойността на наследеното от Сергей.
Това обаче е отправна точка за оценката на ситуацията у нас към момента. Както и за управление, което се налага за да може икономиката в държавата ни да се възроди поне отчасти. Общата криза изисква доста нестандартни подходи, голям риск и нови нагласи за реализацията на очистващите мероприятията, които да гарантират на избирателя друг ъгъл на виждане и друг вид измерител на общественото възприемане. За това е нужна и друг тип политика.
Ако се позовем на милионера-социолог Райчев, ще разберем, че с полицейски похвати икономика не се реализира, но ако върнем назад лентата, когато същият рекламираше Панайотов и жълтите, ще се убедим, че твърде сме закъснели с активирането ролята на полицията.
И тъй като ме питате, дали премиерът работи с много съветници, ще ви отвърна следното: прави ми впечатление, че през последните 10 години днешният министър-председател си е изработил особен стил за контакти, преценка на личностите, възлагането на определено поръчение и връзка по реализацията на задачата.
Този конкретен подход за търсене на хора за съответното място, в точното време при определени параметри на знанието и подготовката, като част от една по-голяма психоанализа, говори, че премиерът изобщо не живее в някакви илюзии. Някои негови действия говорят, че по всеки отделен въпрос той има решение, включително и в сюблимния момент на кризата – решението е възможно най-реално, осъществимо и радикално. Именно от това става ясно, че никакви странични или опосредствани информационни канали не могат да му повлияят, камо ли някой да остане с впечатление, че може да прокара лоби внушение. Поне до този момент.
Обикновено работата в канцеларията на който и да е било министър-председател е сложна кадрова операция. Луканов винаги се страхуваше да не би някой да му попречи на големите, стратегически цели. И се пазеше зорко и конкретно да не се породят партийни конфликти, които да блокират стратегическата цел. Филип Димитров не бе на земята – той изцяло бе на Луната. Достопочтеният Беров те слушаше внимателно и те преценяваше с късия си поглед, бяха му нужни 5 минути, за да разбере с каква кошница си дошъл при него. Жан усети силата си, но Румен Гечев, и тем подобни съпартийци, му я отнеха. Костов, като уникален Макиавели, назначаваше неграмотници, за да не го излъжат при кражбата на онези неща, които той проектираше. Царят и Сергей изцяло изпаднаха в унес под въздействието на Доган. Те гледаха чрез малки отстъпки да не развалят коалицията, но загубиха голямото си влияние в България.
Какво можем да искаме днес от Бойко Борисов? Според мен, да бъде такъв, какъвто си е – няма нужда от големи препоръки. Той е влязъл в този огън с пълната и ясна убеденост, че не може да бъде лидер с друг стил, с различен почерк и похват на човек, който управлява чрез детайла. Може би сте забелязали, че Борисов съобщава за детайла и крайната цел. А за държавата ни, която е в криза, това е особено важно.

- Някои коментатори отъждествяват действията на правителството с метода „проба-грешка“. В същото време станахме свидетели на няколко случая, в които премиерът излага и налага диаметрално противоположни свои мнения не само на правителството, но и на парламентарната група. Допускате ли, че тези колизии могат да имат театрален характер? Борисов интуитивен играч ли е, или ръководител от по-сложен, „мрежови“ тип?

- На пръв поглед бързото отъждествяване на действията на кабинета с метода „проба-грешка” е истинска грешка. Ако правим оценка на бързата реална стиковка на кабинета, трябва да отбележим, че през есента на 2009 г. всички бяха учудени от старта. Някои недоволстваха от подхода на премиера, други недоволстваха от състава на кабинета. Откритият стил, който се наложи, открои нещо много важно – че няма да има нищо скришно за никого в държавата. Днес, през пролетта на 2010 г., това е вече факт. Смее ли някой сега да казва, че има определени съмнения в похватите за откритост? Не, и този подход роди няколко радикални отговорности. Министрите, с изключение на Дянков, започнаха да говорят по-точно и по-ясно, което е гаранция, че разбират премиера.
Вие споменавате  за някои диаметрално противоположни мнения между кабинета и парламента. Възможни са при нас. Защото парламентът ни като състав е слабо подготвен за парламентарна дейност. И въпреки отделните разминавания, които са плод на растежа, днешният респект на премиера гарантира сработката и обвързаността на целите.
А по повод това, че някои от тези колизии могат да имат театрален характер при Борисов, ще ви върна към 80-те години, по времето на Рейгън. Тогава ни учеха, че видите ли, Рейгън бил много несериозен, тъй като ползвал в управлението си и битността си на президент всички актьорски похвати, известни му от неговата младост, когато се е прехранвал като актьор.
Ако приемем за реално, че политиката е една национална сцена, напълно допустимо е големите политици да проявяват атрактивни волности, за да се утвърждават все повече и все по-успешно. Аз не смятам, че Бойко Борисов трябва да се отказва от този подход. Той е доста печеливш. Лошото в момента е, че държавата ни е много осакатена и гладна и понякога този тон трудно се приема като реалност.
Ако правим оценка на премиера, както вие го формулирате, дали е „интуитивен играч” или ръководител от сложен „мрежови тип”, трябва да ви споделя съвсем откровено, че за последните четири години съм бил свидетел на поведението му и в двете фази. Когато обаче се правят такива характеристики е нужно много внимателно, целенасочено и открито да се извеждат възлите в поведението на личността. Тук личността има твърде сложен и сборен образ и като такава трябва да се разглежда чрез сборни детайли от поведението.
За да разберем дали Борисов притежава този набор от качества, сила и компетентност, изявявайки се като ръководител от сложен „мрежови тип”, е нужно да му се направи пълен профил като политическа психоанализа. У нас това е един млад раздел в политическата психология и едва в началото на 90-те години университетският преподавател Иван Стоянов стартира с няколко психоанализа на водещи тогава български политици. По същество това е трудна и много отговорна работа, защото фактите могат и грешно да се препрочетат.
Мое убеждение е, че България е имала твърде малко премиери, които са били в състояние да разчитат подаваната им информация като истина и възможност за много бързи изводи. Премиерът на която и да е държава трябва да умее много внимателно да слуша, бързо да разбира и да отбира най-важната за него информация, и да има „слабост” и достатъчно хъс за да си я търси. И намира. Защото слабата информираност е опасна болест колкото за всеки министър председател, толкова и за неговото управление, оттам и за самата държава.
До този момент при Борисов всичко е в последователна закономерност. Искането му и желанието му да получава точна, навременна и съдържателна информация го прави силен и отлично подготвен политически играч – както за процесите в страната, така и за тези в партията му и в най-близкото му обкръжение. Всеки, който работи с него си прави вече сметка, докъде се простира личната му информируемост и може ли да издържи на темпото като подготовка и резултати.
Реалното дешифриране на истината и цялата истина за стопанското ни и финансово положение говори, че премиерът си е задал най-тежката задача – да фотографира страната такава, каквато е – незабавно и без фалш. И да я покаже на всички.

- Имате ли собствена класация на министрите от правителството на ГЕРБ, която да е различна от популистките рейтингови стълбици по вестниците? Класация, която да отразява усилията за системни реформи в обществото и държавата? Имаме ли министър с най-голям коефициент на полезност и кой е той?

- За да се направи преценка – т.е. класация на министрите от правителството на ГЕРБ, трябва произнасящият се да е присъствал поне на няколко заседания на МС. Такива наблюдения аз нямам. И всякаква неконкретна класация ме праща в системата на установената грешка.
Ако става дума, има ли министър с най-голям коефицент на полезност, смятам, че този на строителството отговаря на моите критерии за технократско начало, за компетентност. Неговият коефицент на полезност е сериозен. Земеделският министър притежава професионален хъс, но той е по-млад и тепърва ще обединява онова, което иска да приложи с това, което му се сервира като база данни. Не трябва да забравяме, че днес фонд „Земеделие” е с около 4 млрд.лв., колкото управлява една голяма за нашите мащаби банка. Надявам се скоро и той да осмисли необходимостта от разнопосочна информация, за да може по-лесно да препроектира противоречията в подотраслов план.

- Как оценявате паниката, която се подклажда у нас във връзка с гръцката криза, след като е ясно, че икономиката на Гърция и структурно, и като обеми, и като външни и вътрешни мотивации, е коренно различна от нашата? Пропагандно плашило ли е това, или има други, по-дълбоки мотиви?
- Паниката е все пак основателна, защото страната ни е твърде много свързана икономически с южната ни съседка. Не трябва да забравяме, че 1/3 от банковите операции у нас са на гръцки банки. Но аз съм убеден, че Гърция ще намери както общия, така и конкретния инструментариум и ще се справи с кризата. Европейският съюз ще гарантира спокойствието на Гърция и това е неминуемо. Днес Гърция има твърде целенасочено подчинение на два-три стълба в икономиката си. Това са туризмът, корабоплаването и сериозният износ и реекспорт, преекспонирани с целеви държавни програми, които за последните 30 години създадоха отраслови бази на много високо ниво. И докато ние сме още в ликвидационния, закриващ и начинаещ етап – без стил за развитие на комплексно национално стопанство, без програмен ангажимент на държавата към тези процеси, Гърция, чрез своите вътрешни и външни мотивации, реализира друг тип икономика. Тази икономика гарантира на Гърция друг фундамент на брутния продукт и й дава възможност да обвърже друг тип бюджет.
Смятам, че вече е време да разкрием като програма и нашите възможности за друг вид икономика. Ясно е, че нито мащаба на реорганизацията при Костовия експеримент, нито мечтата на олигархичните трубадури на Станишевите крадци могат да бъдат приоритети за нова икономика. Цялата тази първична, крадлива и антинационална практика трябва да се замени с организация за развитие на подотраслово ниво на икономиката, която при възпроизводството си да ражда заетост и по-сигурни доходи.
Но вижте, фаворизирането на случайно поставени и задкулисно реализирани начинаещи капиталисти, които нямат отговорност към държавата, ще продължават да провокират постоянно кризи. Тези, на пръв поглед малки кризи, през 2010, 2011 и 2012 г., ще разтърсят дълбоко някои браншове, заради непремерените им стартови пазарни цели. Голяма опасност грози туризма, а в определени зони на страната и строителството, както и земеделието. При тези цени на газта е абсолютно невъзможно да се активизира леката химия, отчасти специализираното машиностроене и др.
Ако трябва да направим директна оценка на самоизяждащата се металургия чрез „Кремиковци” и липсата на товари и износ оттам – кривата на деформацията на българското стопанство става доста сложна. Докато преди 5-7 години бяхме нетен износител на най-елементарното желязо – строителното – през 2013/2015 г. ще го внасяме, при това на близо 1.7 – 1.8 пъти по-високи цени. И при липсата на обвързващ доход, които да формират новите купувачи от строителната индустрия.
Следователно, вместо да се занимаваме с пропагандното плашило – кризата в Гърция, като държава трябва да си извадим няколко стратегически извода.
1. Никога и никой в ЕС няма да разреши да се надяваме на такива мащабни дотации за развитие на националното ни стопанство.
2. Никой в Евросъюза няма да се заинтересува по какъв икономико-отраслов план трябва да стартират определени инициативи, които да оживят националното стопанство.
3. Никой в ЕС няма да дойде и да ни осигури националната матрица за развитие на приоритетите, при които българската интелектуална база да се развива в България. 4. Независимо, че в ЕС има отделени огромни средства за България, самата политическа класа действаща и днес, няма да позволи бързото излизане от блатото на посредствеността и бруталната зависимост. През следващите две години с целева държавна последователност и гъвкавост трябва да реализираме стила „Произведено в България” – „Изберете българското”.
5. През оставащите три години на този състав на парламента трябва да променим изцяло устоите и държавната практика при организирането на проектите, тяхното разработване, комплектовано рекламиране и устояване в ЕС, като гаранция и държавен инструментариум.
6. Като периферийна, гранична територия на ЕС на изток, на България по-скоро ще се гледа като на входо-изходна територия, за възпиране и филтриране на трудно прогнозируемия фундаментален ислям. Страната ни трябва промени изцяло разбирането на Запада, че ние сме границата на Изток с изостаналите от времето комуникации и технологии.

- Как гледате на силово-рестриктивните ходове на правителството? Те насочени ли са към същностни промени в анархо-либералното статукво на прехода, или просто почистват мръсната пяна от стария казан, който продължава да ври?
- Според мен, ние се нуждаем от още по-сериозни силово-рестиктивни ходове, както определяте днешната борба срещу престъпността. Известно ви е, че от дълго време настоявам за комплексна операция „Чисти ръце”, защото чрез нея ще стане ясно за редица връзки по схемите за първоначалното натрупване на капитала. А от там и за главните действащи лица като посредници в политическата класа.
Днес не можем да дадем път на новите 30-35 годишни български политици, ако не изровим от историята кои в ляво и дясно през последните 20 години манипулираха целенасочено избирателя и ни докараха като държава с ликвидирана материална база и с най-ниска доходна политика. Възможно ли е, когато днешният министър на МВР запитал служителите на първо ниво от министерството защо разработките по фалшивите бандероли не са реализирани и не са задържани лицата, неговите служители да му отговорят: ” Да, разработки имаше, знаехме всичко, но бившият министър ни извика и уточни – Спрете работата, засечените големи производители на алкохол с тези бандероли са наши момчета!”
Защо този министър още не е задържан – само заради това изречение? Това изречение струва 160-180 милиона лева на българската хазна. Алкохолните босове се ширят в палати на Слънчев бряг и имат в офшорките си по 100 милиона долара, а болниците ни не могат да ползват парите си от законния акциз. Това не е ли мафия свързана с политическата класа, с престъпния картел на алкохолния бизнес, довела до грандиозни загуби за държавата?
В Италия при операцията „Чисти ръце” първи в групата на задържаните бяха политиците, които блокираха работата на СИСМИ и СИСДЕ. У нас този бивш министър си стои в парламента и се хили с повод и без повод.
Така че силово-рестриктивните ходове са наложителни за установяване на паритет, при който изповядваните ценности на демокрацията ще се базират само на закона и неговото прилагане. Днес чрез двойния стандарт по прилагане на закона не можем да излезем на светло от анархо-либералното статукво на прехода. Време е да елиминираме изцяло двойния стандарт при оценка на личностите, които са вземали решения за бъдещето на нашия живот, да елиминираме всеки със зависимост към негатива и да предложим друг състав на политическата класа.
Новият тип политическа класа няма да се нуждае от „бандероловите” пари, нито пък от зависимости от мафиотско-партиен характер. Така, че това правителство, този премиер и вътрешният министър не само, че имат шанс, но те са призвани от историята, от необходимостта на сложилите се отношения в страната, да прилагат ония силово-рестриктивни ходове, за да преустановят издъно всички зависимости и свързаности на вчерашната и днешната политическа класа със съда и прокуратурата. Това правителство няма за цел да почисти „само мръсната пяна от стария казан”, който продължава да ври. Това правителство е надеждата на българския народ, че партийно-политическата олигархия на досегашната политическа класа има край. Краят е предначертан не само като параметрирана задача от европейските ни съюзници, но той е и на комплексна основа. А тя включва и някои съществени поетапни мерки за влизане „по-дълбоко и цялостно пипане и разгръщане на взаимовръзките в казана”.
Само така ще се промени анархо-либералното статукво, изградено на база власт – политика – пари – арогантност към закона, и съглашателството на ония, които трябва да приложат закона. Абсурдна е тезата да се размие това статукво чрез забрава и ориентиране към нов тип политически отношения. Разкриването на медийните собственици, разкриването на взаимно свързаните лица по вертикала банки – проекти – дублирано офшорно кредитиране, представено като чуждестранна инвестиция, е жизнена необходимост заради „почистването на българския политически терен”.
Преди време ми правеше впечатление колко иронични писания се появяваха след някои изявление на премиера, особено, когато извеждаше публично необходимостта от реализацията на нови идеи. Сега след популяризирането и прякото говорене, последвани от старта на определени, конкретни действия, вече се възприемат по друг начин, с друг тон, а може ми и с вярата, че и у нас ще дойде най-после действителна промяна.
И тъй като за първи път в България след 20 години преход никой, никъде, никога и за нищо не е гарантиран с властови чадър, почудата е повсеместна. Тази практика вече внася смут в главите на довчерашните придворни социолози и прогнозисти заради нарушената традиция. И поради трудната прогнозируемост на обхвата на действията на този министър-председател.
Днес Бойко Борисов е призван да изчисти наследената мръсотия в държавата. Американското списание „Тайм” така озаглави материала си за премиера: ”Как да изчистим България”. Надеждата сега е само една – това правителство с този премиер да се справи с най-тежкото наследство, с уникалната корупция и политическите зависимости.

- Да се върнем към метода „проба-грешка“. От гледна точка на системността той може лесно да се превърне в опознавателен механизъм от типа „чужд-свой“. Очаквате ли такава развръзка? Тя идеологическа ли ще бъде, или корпоративно-икономическа по своя характер?

- Сравнението ви за метода „проба-грешка” чрез опознавателния механизъм от типа „чужд-свой” е интересен ход, но той вече няма да бъде валиден – само след 3-4 месеца, когато правителството ще навърши една година. На този министър-председател такава развръзка не му е нужна. Той заявява в прав текст: ”Аз нямам приятели!” Тогава за какъв опознавателен механизъм, за какви „наши хора” става дума? Абсурд! Тук става дума за цялата власт, която се стреми да елиминира по същество всички пречки, лостове и противостояния, които до сега възпроизвеждаха безогледно алчната каста, която по своя състав, богатство и неграмотност правеше обществените ни порядки уродливи.
Я погледнете стереотипа в елита на съдебната власт, погледнете мимикрията й във времето. Няма никакъв друг начин освен смислова, последователна и прецизна ликвидация на крадливото властване. Ние сме в уникален икономически тупик, оставен ни от управлението на Станишев. Затова всякакви елементарни диагнози биха ни отнесли във времето.
Но ако погледнем истината в очите, на мен ми се струва, че при прилагането на опознавателния механизъм „чужд-свой” в редиците на ГЕРБ също ще се получат изненади. И те ще са доказателство дали е решено да се отиде до край, или временно ще успокояваме топката, докато решим по- големи национални проблеми.
Вътрешното подреждане на проблемите не са ми известни, но чувствам, че има трептения с неясен тон, базирани на други очаквания и парични зависимости. Според мен, премиерът е наясно, че никаква идеологическа обвързаност не му гарантира управлението, освен прозрачен, технически последователен подход, игнориращ всякакви интереси от корпоративен и икономически характер.
Абсурдно е да се твърди, че Борисов ще тръгне да се ангажира със защита на корпоративни позиции, за да спечели пари или нещо друго. Социолозите са километри разстояние от неговото мислене. А именно – от какво днес се интересува Бойко Борисов. Той или ще управлява с подходящ, стикован международен план или отива на бунището на историята.
Силата и необходимостта тази власт да устои е в нейната уникална независимост. Ако успее в независимостта, ще успее и в управлението. А това наистина ще е добре за България.

- Как оценявате общото състояние и авторитета на България като динамика на икономиката и финансовите потоци? И за да бъда конкретен – да си представим, че сме попаднали в положението на Гърция. Какви мерки би предприел ЕС, за да ни извади от такава криза? Би ли ги предприел изобщо, въпреки че ще бъдат в пъти по-евтини от тези за гръцкия случай?
- Когато сравняваме авторитета на България с този на Гърция винаги изпитвам определено нещо негативно. Не заради оценката на гърците за нас, а заради слабата ни държавност в момента. Не става дума за изразените лоши чувства или неудачни сравнения на гръцкия министър-председател Папандреу, изречени публично наскоро, по повод стандарта на живота в България – както за общото ни състояние, така и за динамиката на финансовите потоци. Иде реч за комплексна оценка на българския народ, за държавността му, а оттам и за перспективите на икономическите ни възможности.
Още от времето на Теодор Комнин гърците заживяват с мисълта, че страната им е предопределена да бъде единствената в света, която дава светлина на останалите. И най-вече на варварите от север. За разлика от тях, ние, българите, сме носители на ДНК, приблизително равна на народите населяващи Хиндокуш и днешен Афганистан. Разликите между нас са колосални, макар религията ни да е еднаква. И тъй като са различни както психонагласата ни, така и възприемането ни на християнството, гърците разчитат, че са по-вярващи, по-добродетелни и нравствени. Обаче винаги са пропускали нещо много важно – че българите и славяните от Киевска Рус от 855 г. до 1020 г. далеч по-смело сме заявили пред света за необходимостта от религиозната ни промяна.
Обръщам внимание на този факт, защото търся корените в поведението на днешните гръцки политически водачи, като ги сравнявам с нашите. Както и действията на гръцкия народ през последните стотина дни.
Гърците днес съвсем умело използват своята култура, история и връзки със Запада и европейските монархии, за да легализират чисто националната си, остро проблемна икономическа ситуация и да я представят като част от международната, европейка финансова криза. И така успяха да сервират цялата си изхарчена сметка от близо 100 милиарда евро да я плати цяла Европа. И тъй като ние нито сме в състояние да предизвикаме подобна криза, нито сме способни на подобно поведение, никога не можем да се надяваме на такава помощ в такива мащаби от ЕС. През последните 17 години станахме свидетели на гръцката икономическа инвазия на север – в източноевропейските държави. Тази инвазия бе изцяло държавна политика, политика на тяхната национална банка, на всичките им правителства. Задачата им бе да структурират износ на капитал, за да усвоят механизмите на банковата зависимост, а от там да се намесят в цели подотрасли в тези нови за тях пазари. Този износ на пари, връзки и неограничени възможности повиши стандарта на живот на гръцките граждани, но не само благодарение на предприетата инвазия, а и благодарение на щедрото финансиране от фондовете на обединена Европа.
Когато говорим за отношенията на ЕС и Гърция трябва да сме доста внимателни и когато се сравняваме с тези отношенията. Нека не забравяме никога историята – как по традиция Западът възприема Източната Римска империя и гърците, и как ни възприема нас. Ние, българите, трябва да разберем, че в нашата държава не се работи, нито системно, нито качествено, че ни липсва изцяло ред и гражданската дисциплина, липсва ни респекта от държавата. Тази безметежна свободия разяжда устоите на организираното ни в държава общество. Надявам се да осъзнаем, че имаме нужда от друг тип национално поведение, от друг тип организация на държавността, от отказ от масовата разпасаност и дезорганизация, от олигархичните порядки, които като метастази са проникнали в целия ни икономически организъм.
И общественият оптимизмът, който вдъхва лидерството на Бойко Борисов, трябва да се материализира в едно съвсем ново начало..

Живко Желев