За името "Република Вардарска Македония" Македония и Гърция ще постигнат съгласие през лятото, съобщиха тези дни няколко гръцки медии и подгряха надеждите, че този 20-годишен спор е към своя край.

Но такива информации трябва да се приемат резервирано. Десетки пъти и гръцки и македонски медии са съобщавали, че двете страни са близо до решение, но тези информации се оказваха неточни. Различното и обнадеждаващото този път е оптимизмът, който и двете правителства изразяват почти синхронизирано, въпреки че по традиция Скопие е много по-сдържано от Атина.

Основен показател, че нещо може би се случва в преговорите, е изявлението на гръцкия външен министър Димитрис Друцас. Тази седмица на среща на външните министри в Люксембург словенският министър поискал от колегите си Македония все пак да бъде вписана в комюникето (за срещата им). Тогава Друцас му отговорил, че Гърция и Македония са по-близо от всякога до намирането на траен компромис за името и заради това е по-разумно да се изчака.

Източници от македонското правителство отначало категорично отхвърлиха спекулациите за решението "Република Вардарска Македония", но бързо след това високопоставен представител на правителството потвърди пред "Дневник", че в преговорите има напредък. Според него не може да се очаква въпросът да се реши за 3 седмици, но е възможно това да стане до ноември.

Какво означава името "Република Вардарска Македония" и дали то може да бъде прието от македонците като международно име на страната? За тези, които следят спора само повърхностно, отговорът е прост: да, това задоволява претенциите на Гърция за географско разграничаване между държавата Македония и гръцкия регион Македония, а в същото време не заплашва идентичността и достойнството на македонците.

Но нещата не са толкова прости. Дори двете страни да се договорят за името, следващото препятствие е обхватът на прилагането му. Това е дори по-голям проблем от самото име, защото тук становищата са диаметрално противоположни. Гръцката позиция е новото име да бъде за всеобща международна употреба и то да бъде наложено на държавите, които са признали страната под нейното конституционно име Република Македония. България първа направи това.

Тази така наречена ерга омнес формула (име за всеобща употреба - лат.) е неприемлива за Скопие. Две трети от страните в ООН вече решиха да наричат страната с нейното конституционно име. Между тях са постоянните членки на Съвета за сигурност САЩ, Русия и Китай. Макар да няма официално решение, по сходен начин се отнася и Великобритания.

Така че най-влиятелните в ООН, без Франция, са приели името Република Македония. Скопие смята това за капитал, трупан две десетилетия, и няма намерение да се откаже от него. Македонското правителство най-вероятно би възприело решение, при което новото име би заменило сегашния акроним "Бивша югославска република Македония" в международните организации, но без да бъде налагано на трети страни какво име да използват в двустранните си отношения.

Вторият, по-голям проблем са личните документи. Македонците не желаят на паспортите, личните карти и шофьорските им книжки да бъде написано новото име на държавата. Искат сегашното, което във всички случаи би останало официално име в конституцията на страната. Гърция настоява всеки документ, който влиза в международно обращение, да съдържа новото име. Компромисът вероятно ще бъде някаква двойна формула
например на кирилица да бъде изписано "Република Македония", а на английски и френски - новото име. Засега обаче не се е чуло за някакво сближаване на позициите.

Трети проблем е как ще се попълни "визитната картичка" на страната в ООН, най-вече по отношение на езика и какво ще е неговото определение. Това е най-чувствителният аспект за македонската страна и тук няма нагласа за никакви компромиси: в графата за езика да пише "македонски език" и определението за етноса, нацията и други белези да си остане "македонски", например "македонски народ".

Гърция настоява определението да бъде изведено от новото име на държавата - "северномакедонски" или "вардарскомакедонски".

Като отстъпка Гърция - чрез проф. Евангелос Кофос, смятан за идеолог на гръцката политика по въпроса - предложи "хибридно" решение: езикът да се нарича "македонски", но това определение да не може да се превежда на друг език, а само да се транскрибира. Така на английски би било “makedonski language”.

Сходно е и предложението за принадлежащите към македонския народ - "македонци", като на английски например те биха се изписвали "makedontsi".

Специалистите в Македония, особено езиковедите, твърдо и категорично се противопоставиха на тази идея. Според тях тя напълно деформира термините и представлява намеса в другите езици, на които някой отвън внушава как да използват тези термини.

Предвид всичко това, наистина трябва много да внимаваме с оптимизма. А и македонският премиер Никола Груевски няма особена нагласа за компромис. И допитванията не са в подкрепа на постигането на решение. Например в анкетата на "Дневник" с представителна извадка от населението страната цели 51% смятат, че трябва да прекратим преговорите, а две трети изобщо не приемат Гърция да налага в името да има географско определение.

При слабите резултати в икономиката главният коз на Груевски, за да задържа високия си рейтинг и рейтинга на партията му ВМРО ДПМНЕ, е тъкмо твърдата позиция в спора за името.

Но дори да се стигне до някое име, то ще бъде поставено на референдум. Груевски вече каза, че ще насрочи референдум, но ще гласува "против", ако решението съдържа формулата ерга омнес.

За Гърция обхватът на употреба на новото име е ключов момент в преговорите и тя трудно ще приеме решение без широк обхват. Поради това, но преди всичко поради лошата атмосфера за компромис и в двете страни, намирането на решение в близко бъдеще би било истинско чудо. Освен ако международната общност не използва лошото икономическо положение и в двете страни и да притисне по-твърдо и двете правителства, като постави помощта за тях под условие те да приемат компромис, написан било в Брюксел, било във Вашингтон.