2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Атанасиос Елис, в. Катимерини
Международната общност оказва натиск за постигане на споразумение между Атина и Скопие за общоприемливо име, което да не накърнява интересите на нито една от двете страни. Политическото ръководство на съседната страна повишава тона - премиерът Никола Груевски заяви, че Гърция възпрепятства присъединяването на страната му към ЕС, а външният министър Антонио Милошоски протестира срещу факта, че БЮРМ (Бившата югославска република Македония) е подложена на “нелогичен натиск да се откаже от основното си право да избере сама името си”.
Търпението на американците и европейците се изчерпва. Преди няколко дни американският заместник-държавен секретар на САЩ Джеймс Стайнберг призова Груевски да вземе необходимите трудни решения, като даде да се разбере, че безрезервната подкрепа, която Вашингтон оказваше по времето на Джордж Буш, вече е минало. В същото време световната икономическа несигурност действа като допълнителен източник на натиск върху БЮРМ, която има всички причини да търси сигурността на членството в евроатлантическите структури.
Това е рамката, в която протичат както официалните, така и задкулисните преговори, в които роля играят и съседни страни. На масата за преговори е наименованието “Република Вардарска Македония”. Словесните нападки на македонския премиер и външния министър заприличват все повече на опит да се създаде впечатлението, че македонската страна приема героично едно консенсусно решение, което се представя като избавление на страната от изолацията и застрашаващия я риск от дестабилизация.
Въпросното наименование е начинът, по който самите жители на БЮРМ наричат страната си, за да я различават от така наречената Егейска Македония (в Гърция) и Пиринска Македония (в България). Това е частта от географския район на историческа Македония, която Сърбия превзема по време на балканските войни и която днес съвпада почти напълно с държавата БЮРМ. През периода 1929 - 1941 г. частта от Югославия, която обхващаше цяла днешна БЮРМ и районите на Северна Сърбия, се наричаше Вардарска Бановина, на името на р. Вардар, която преминава през нея.
Съставното наименование не е идеалното решение за гръцката страна. То обаче е единственото, което може да бъде прието от международната общност. Вадейки си поуки от миналото, гръцката политическа класа не трябва за пореден път да попада в капана на катастрофалния принцип “все по-зле с всяка изминала година”.
Наименованието “Вардарска Македония”, както и “Северна Македония”, което беше последното официално предложение на ООН, отразява географската реалност. Така гърците ще предпочетат да се концентрират върху определението “Вардар” - което би било по-трудно да се случи с наименование като “Северна Македония”, където позоваването на понятието “Македония” би било неизбежно.
Бившият говорител на министерството на външните работи в правителството на Нова демокрация и сегашен евродепутат Георгиос Кумуцакос причисли това наименование към онези, които биха могли да бъдат приети. Що се отнася до изразеното от него безпокойство от възможността в момента паралелно да протичат и “тайни преговори” за решаване на спора - това не само е вероятно, но и може да се окаже най-добрият начин за постигане на споразумение. Така или иначе, крайната присъда зависи от резултатите.
ВМРО- НП- генерално събрание и посрещане...
Националният популизъм срива македонскат...