Не премиерът, а президентът натиска медиите! Николай Слатински е доктор по математика и доцент по международна и национална сигурност. Депутат от СДС в периода 1990 -1994 г; съветник на президента Георги Първанов (2002 – 2006). В момента е преподавател по Национална сигурност в УНСС и Военната академия „Г. С. Раковски”. Автор на няколко книги.

- Преди време ви уволниха от Академията на МВР - каква беше истинската причина, г-н Слатински?
- Истинската причина е една и само една – книгата „На вниманието на г-н президента” с писани по моя инициатива анализи до президента – по въпроси на националната сигурност във всички нейни аспекти и измерения. Тази книга ми създаде много неприятности - бях уволнен от един университет, където ректорът е силно приближен до президента; а в Академията на МВР година и половина върху мен се стовари цялата сила на административното назидание – не бях назначен на спечеленото с най-законен конкурс място за доцент, до края останах фактически с половин заплата, а накрая бях уволнен.

- Значи е имало политически натиск за уволнението ви?
- За разлика от премиера президентът оказва много скрито, но осезаемо (само понякога то излиза на повърхността – като огледате кои главни редактори се возят на задморски воаяжи в президентския самолет) въздействие върху ключови медии!

Той така и не надрасна своята склонност да действа зад гърба на демокрацията,

да си организира срещи на четири очи, да умножава своите правомощия през всяка пролука и всеки процеп на законите, да разполага с тиха стъпка свои хора по всички етажи на властта.

- Всъщност какво точно съветвахте президента Първанов? И с какво ще се запомни неговото президентстване?
- Аз непрекъснато следях много широк спектър от проблеми на националната и международната сигурност (а за държава в преход и в условията на криза практически всичко е сигурност) и се стараех своевременно президентът не само да бъде „в час”, но и да предлагам позиции, алтернативи за избор. Но той по принцип не е дълбок човек, за него е важно не толкова да заеме национално отговорна позиция, а да „отиграе” ситуацията имиджово и рейтингово. Двата му мандата ще се запомнят като време на пропилени възможности. С последните си няколко години като държавен глава президентът се закотви в миналия ден на България и всяка негова изява, всеки удар в гърба на правителството са гласове и вопли от миналото.

- Как вие, човек от СДС, взехте решение да се присъединихте към екипа на бившия БСП-лидер?
- СДС постепенно се изпразни от съдържание и пътищата ми с върхушката, която го превзе, се разминаха. Те ме отлюспиха и ми приписваха несъществуващи грехове. Съгласието ми да стана секретар по националната сигурност не бе лесно решение. Разглеждах своята работа като огромен шанс – да правя това, което преподавам, да работя на длъжност, каквато са заемали колоси като Кисинджър и Бжежински. И не можех да устоя на това предложение. Сега обаче бавно и неумолимо работата ми като съветник на Първанов се превръща в петно в моята човешка и политическа биография...

- Предупреждавахте го, че Ахмед Доган ще го задуши в прегръдката си?
- Първанов имаше цялата информация за действия на елита на ДПС, разминаващи се с националните интереси и законността. Клеймото „Доган” много трудно ще бъде изпрано от политическото му наследство.

- Допустимо ли е президентът на България да ходи на лов с пушки, които струват повече от цялата годишна заплата на един лекар?
- Не, не е допустимо. Категорично.

Цялата тая ловна страст, пламнала неясно как у един граовец, е абсурдна!

Да си правиш скъпо струващи развлечения, когато народът ти плаче с горчиви сълзи от трудностите на прехода...

- А как се държаха с президента подчинените му?
- Всеки се държеше с президента така, както му диктуваха принципите, понятието за чест, възпитанието и себеуважението. Ако кажа за някого добро, мога да му направя много лоша услуга, но като човек, занимаващ се с наука, ценя много Андрей Бунджулов, Антоний Тодоров, Добрин Канев. Отличен мениджър в образователната сфера е Борислав Борисов. На другия полюс са Бойка Башлиева и Красимир Стоянов.

- Твърди се, че над 80% от собствениците на раздържавените предприятия и новия едър бизнес са агенти на бившите тайни служби, членове на БКП-БСП или деца на активни борци против фашизма и капитализма?
- То не се твърди, ами е неподлежаща на обжалване присъда! Нашият преход загуби много време на нищонеставане, защото

политическата власт беше трансформирана в икономическа

Основната маса преуспели хора има корени във или връзки със сложни преплитания на висшите етажи на червената номенклатура и висшите етажи на разузнавателните служби. За разлика от други държави в преход ние не случихме на висша червена номенклатура и висши служители на спецслужбите – в голямата си част у нас те се оказаха национално безотговорни, алчни, хищни, брутални, готови да минат през трупа на държавата, но да си останат на върха – те, с държава за лично ползване.

- Защо според вас по време на своя мандат Иван Костов остави крупни дружества като “Нефтохим”, “Кремиковци”, фармацевтичната индустрия, БГА “Балкан” и други да отидат в ръцете на хора, свързани с БСП и службите?
- Костов е реформатор с булдожка захапка. Нито един друг премиер не може и на малкия му пръст да стъпи. В този смисъл за Костов бе важно реформите да се състоят, да се установи в България ултрапазарен модел със свръхлиберална икономика, с оттегляне на държавата от ключови за нея сфери, с решаваща дума на конкуренцията и стремежа към забогатяване, с минимум ограничения и препятствия пред предприемчивостта, с минимум сдържащи човешката психика ценности и съмнения. Далеч по-малко важно за него бе кой ще спечели от този модел.

- Смятате ли, че правителството се справя с престъпността?
- Това правителство трябва да направи 7 важни неща за държавата. 6 от тях то не прави или ако ги прави, не ги прави добре. Но седмото – борбата с престъпността – това е най-хубавото нещо, което можеше да ни се случи и за него правителството заслужава признание, аз му свалям шапка. Моето категорично убеждение е, че най-сетне имаме премиер и вътрешен министър, на които им стиска да воюват с престъпността.

- Кои са българските олигарси? Какво е реалното им влияние върху държавата и каква е връзката им с политиците?
- „Олигарси” за мен са хората, които отговарят на няколко ключови характеристики: първо, те са изключително богати – не само по български, но и по западни мащаби и критерии; второ, имат голяма задкулисна власт в държавата, дърпат конците на множество политици и чрез тях влияят на вземаните решения и приеманите закони; трето, превръщането им в „олигарси” задължително минава през близост с БСП; четвърто, част от техните пари са направени и като цяло продължават да се правят и чрез дейности отвъд закона и в сивата икономика; пето, много от финансите и недвижимото си имущество те са натрупали и направили чрез източване на държавата и с помощта на лоби във властта; шесто, децата или целите им семейства, много от парите им са изнесени в чужбина; седмо, те са силно преплетени с политическия елит, обичат видимостта и показността (под една или друга форма – приеми, ловуване, спорт, футбол на малки вратички, екскурзии в чужбина с видни политици – на собствените си или държавни самолети); осмо, те са приятели и/или фенове на Първанов и Доган; девето, недосегаеми са за съдебната власт; десето, с всички сили пречат на модернизацията, демократизацията и европеизацията на България, защото подобно развитие би ги направило излишни и дори клиенти на прокуратурата.

Именно затова аз съветвах президента да спазва лична хигиена на своите контакти. Защото, когато президентът или премиерът се появи пред обществото – на сватба, парад или откриване на бизнес на някой от олигарсите, той слага държавното клеймо „проверено, чист” на този олигарх. В нито една нормална държава президент или премиер и олигарх не могат да седят на една маса или да се возят в един самолет. У нас се случва често...

Едно интервю на Анелия ПОПОВА