"Синята коалиция" и опозицията обвиниха ГЕРБ в лобизъм, заради промени в два законопроекта за земеделските земи



"Вие, г-жо Цачева, поставихте въпроса така: от кое лоби да изберем - на арендаторите или на собствениците." Репликата е на бившия председател на Народното събрание Георги Пирински (БСП) и беше отправена към настоящия - Цецка Цачева. Малко преди това лично тя влезе в ролята на защитник на промените в Закона за опазване на земеделските земи, които в сряда предизвикаха скандал в парламента. Депутати от БСП, ДПС и "Синята коалиция" обвиниха управляващите в опит за прокарване на лобистки интереси чрез една от поправките, с която се забранява строителството на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в плодородни земи. Според тях предложението ощетява инвеститорите в такива проекти и не забранява друг вид строителство. "Излиза, че не е проблем да се изграждат голф игрища върху земи от първа до четвърта категория, но за възобновяеми енергийни източници е проблем", заяви Иван Иванов от "Синята коалиция".

Депутатът от БСП Петър Курумбашев пък нарече промените мазен лобистки закон, който заедно с гласуваните изменения в закона за собствеността и ползването на земеделските земи миналата седмица обслужва интересите на едрите арендатори.

Пътят на законопроекта Всеки нов законопроект или промените във вече съществуващ закон се внасят основно от Министерския съвет. Това право имат и депутати. Когато вносител е МС, пътят е следният: изработва се от ресорното министерство. След това министърът  го внася в МС, където започва съгласувателна процедура с останалите министерства. Накрая се приема на заседание на правителството. После кабинетът  го внася в парламента, където се разпределя на съответната парламентарна комисия. Тя го одобрява и текстът влиза в пленарната зала за първо четене. След като бъде одобрен от депутатите, в срок от две седмици те имат право на нови предложения. Преди да бъде гласуван в пленарната зала на второ четене, съответната парламентарна комисия одобрява текстовете отново.

"Това са два начина да се смъкне цената на земята. Промените в първия закон въвеждат изискването, ако до две години ВЕИ проектите не започнат да се реализират, статутът на имота отново да се преобразува в земеделски. И това на практика ще го обезцени." Поправките пък във втория задължават собствениците на земи първо да ги предлагат на арендаторите, ако решат да ги продават", каза червеният депутат. "Да, лобизъм има и ще назова публично пред вас лобиста", отговори Цачева. И продължи: "Отхвърляйки двата законопроекта, искаме да се поставим в услуга на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, в която членуват седем акционерни дружества, крупни собственици на земя. Тези ли акционерни дружества защитаваме, господа", запита Цачева.

Така повече от час депутатите си прехвърляха обвинения кой чии интереси защитава - на едрите арендатори на земя или на  фондовете, които са и най-големите частни собственици на ниви в страната. От "Синята коалиция" дори изпратиха писмо до премиера Бойко Борисов да преразгледа двата законопроекта. А пред "Капитал" председателят на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева заяви, че за второ четене текстът няма да се променя, но ще се прецизира, така че да не нарушава конституцията.
 
Независимо по какъв начин ще се прекроят спорните поправки, те се наредиха сред т.нар. лобистки текстове в законопроекти, които мнозинството от ГЕРБ инициира за по-малко от година откакто е на власт. В едни случаи - успешно, в други - не.    

"В полза" на превозвачите

Само преди месец и половина депутатите пак бяха в подобна ситуация, а перифразата на репликата на Пирински тогава звучеше така: "От кое лоби да изберем - на превозвачите или на пътниците." Текстът, който тогава предизвика обвинения към мнозинството в лобизъм, беше промяна в Закона за автобусните превози, с която се премахваше изискването за категоризация на автобусите за ученическите екскурзии. Предишният парламент гласува мярката след трагичния инцидент в река Лим, при който загинаха 12 ученици. Аргументът на вносителите от Министерския съвет и на превозвачите сега беше, че изискването засяга само комфорта на автобуса и няма нищо общо със сигурността му. От "Синята коалиция" обаче реагираха остро в транспортната комисия на първо четене с мотива, че заедно с изискванията за комфорт има три, които засягат безопасността на автобуса, като например необходимостта от устройство за намаляване на скоростта и антиблокираща система (АBS). Покрай скандала с този текст обаче остана незабелязано едно друго предложение от законопроекта, което дори председателят на правната комисия Искра Фидосова тогава определи като лобистко и в полза на превозвачите. То гласеше, че при извършване на превози на деца или ученици "организаторът предприема мерки за осигуряване на безопасното качване, превозване и слизане от превозното средство". Ако този текст беше приет, при евентуален инцидент на пътя отговорността щяха да носят директорът на училището, учителите или туроператорът, а не шофьорът и съответно транспортната фирма. В крайна сметка Министерският съвет оттегли законопроекта.

Поправка за мен и нас - нотариусите

Знак, че и това мнозинство ще е податливо на лобистки изкушения, даде не кой да е, а съпредседателят на групата на ГЕРБ и председател на правната комисия Искра Фидосова. Оказа се, че първият законопроект на ГЕРБ в парламента - за изменение и допълнение на закона за нотариусите, който се опита да прокара мнозинството, е за... двама души. Единият от текстовете гласеше, че канторите на нотариусите, избрани за депутати, министри или общински съветници, могат да продължат да работят, като сделките се изповядват от помощник-нотариусите им. Предложението беше внесено от народни представители от ГЕРБ, РЗС и "Атака", а сред тях бяха Фидосова и колежката й от партията на Яне Янев Бисерка Петрова - и двете нотариуси с кантори в Монтана. В същия законопроект имаше и други две предложения, които по признанията на депутати щяха да облагодетелстват съсловието. Едното предвиждаше плащанията по сделки с имоти за над 10 хил. лв. да става по банков път по сметка на нотариуса, а другото изискваше продавачът и купувачът да подписват пред нотариус декларация, че цената, на която става покупко-продажбата на имота, е тази от нотариалния акт. Ако бяха приети, първото предложение щеше да донесе бонуси и комисиони за нотариусите от банките, а второто им гарантираше допълнителни приходи.

И лично, и бизнес

Малко след това не по-малки емоции предизвика предложението на председателката на Комисията по земеделие в парламента Десислава Танева и заместника й Емил Димитров (и двамата от ГЕРБ) за частично отпадане на забраната за промени на предназначението на заменените гори и строителството в такива терени. Предложението им предвиждаше да се допуска да се строи при определени условия. Ако мораториумът беше вдигнат, макар и частично, от това щяха да се облагодетелстват всички, които успяха да заменят гори с терени край морето. Оказа се, че самият Димитров също има интерес от това, защото един от съдружниците му се канеше да строи хотел на такъв терен в Несебър. Всичко приключи с разговор между Димитров и премиера Борисов, след който предложението беше оттеглено.

За сметка на това обаче депутатът беше в основата на приемането на промените в Закона за здравето, които отмениха пълната забрана за тютюнопушенето на обществени места, която трябваше да влезе в сила от 1 юни. Отмяната не само че предизвика напрежение между между мнозинството и останалите парламентарни групи в парламента, но и в групата на ГЕРБ. Някои от депутатите дори не влязоха в пленарната зала, когато се обсъждаха предложенията. Но имаше и доволни  -  хотелиери, ресторантьори, както и хора от цигарения бизнес, чийто представител в парламента е Емил Димитров с фирмата си за дистрибуция на цигари.

Към списъка от поправки с привкус на лобизъм, внесени от мнозинството, депутати от опозицията калкулират и промените в Закона за радио и телевизия, които мнозинството прие в началото на февруари. Тогава по предложение на председателката на комисията по култура, гражданско общество и медии Даниела Петрова (от ГЕРБ ) от закона отпаднаха два текста, свързани със забраната юридически и физически лица, занимаващи се с рекламна дейност, да кандидатстват за лиценз за радио- и телевизионни оператори. За отпадането на ограничението най-много настояваше Красимир Гергов, президент на Българската асоциация на рекламните агенции, смятан за най-влиятелния играч и в медийния, и в рекламния бизнес. С тази промяна на практика отпадна пречката, ако имаш рекламна агенция, да притежаваш и телевизия. Предишният ограничителен текст бе въведен в Закона за радио и телевизия, за да не се изкриви пазарът на тв реклама.

"Това е първи частен парламент", обяви от парламентарната трибуна депутатът Петър Курумбашев по време на дебата около спорните промени в Закона за опазване на земеделските земи в сряда. А колегите му от парламентарната група на БСП се заканиха да направят списък с внесените досега в Народното събрание "лобистки предложения" от ГЕРБ.  Ако това звучи успокоително, повечето от тях не са приети. След скандал обаче.

Криминална подмяна За пръв път в това Народното събрание се случва в Държавен вестник да се обнародва промяна в закон, която не само че не е гласувана в пленарната зала, но дори не е обсъждана в парламентарна комисия. Скандалът с промяната на текста от Закона за наркотичните вещества и прекурсорите гръмна в края на март, когато от прессекретариата на президента  Георги Първанов разпространиха писмо до председателя на парламента Цецка Цачева, в което обявиха, че в Държавен вестник се е появила поправка, за която държавният глава не е издавал указ.  С нея се либерализира пълната забрана на рекламата на наркотични вещества. Освен че текстът беше определен за лобитски (подозренията паднаха, че се прави в полза на две фирми - едната за чай, другата за алкохол), по случая беше сезирана и прокуратурата. А в парламента беше създадена временна анкетна комисия, която да установи как и кой е направил подмяната. От заседанията й досега стана известно, че депутатът от ГЕРБ Светлин Танчев е бил уведомен от свой сътрудник, че има разминаване между текста, който заместник-председателят на здравната комисия Пламен Цеков е прочел в пленарната зала, и публикувания в Държавен вестник. По думите на самия Танчев след това той сигнализирал за това служителите от стенографския отдел на Народното събрание, като на листче им написал по памет прочетения от колегата му текст. До този момент обаче няма обяснение на въпроса как поправката е била публикувана в Държавен вестник, без да мине на подпис през председателя на парламента и указ на президента. Всички опити на разследващата комисия досега да установи има ли други замесени в подмяната засега удрят на камък, защото Танчев твърди, че е направил това по собствена инициатива. Другият главен участник, Пламен Цеков, пък отказва да се яви повторно пред комисията, за да обясни как така прочита един текст в пленарната зала, а след това слага подписа си под този, внесен от Министерския съвет. По тази причина в парламента са скептични, че ще се разбере пълната истина.

  

Всяко мнозинство обещава закон за лобизма Покрай скандала със законопроекта за автобусните превози съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Иска Фидосова обяви, че мнозинството ще внесе в Народното събрание законопроект за лобизма. Така ГЕРБ са на път да се окажат поредните управляващи, които обещават отношенията между законодателната власт и съсловните организации да се регламентират законово. За пръв път за приемането на закон за лобизма се заговори още по време на управлението на ОДС. Проект беше внесен, но не стигна до пленарната зала. Впоследствие през 2003 г. в рамките на 39-ото Народно събрание депутати от "Новото време" също направиха опит да прокарат закон за лобизма, но текстът не намери място в дневния ред. Три години по-късно същата съдба сполетя и законопроекта на "Гергьовден" за публичност на лобизма. ДПС също даде своя принос към темата, но законопроектът им така и не беше внесен в Народното събрание.

 
КАПИТАЛ